Решение № 20 от 11.02.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Карнобат, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20232130100718 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Юробанк България АД гр. София с която същото дружество е предявило осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ срещу Г. Д. В. от гр.

Карнобат с които моли съда да постанови решение с което да осъди същата ответница в качеството й на кредитополучател да заплати на Юробанк България АД парична сума в размер на 5904, 77 лв. – главница представляваща сбор от неплатени в срок задължения , произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит № FL 837692 от 23.01.2017 г. сключен на дата 23.01.2017 г. между Юробанк България в качеството й на кредитор и Г. Д. В. в качеството й на кредитополучател ,ведно законовата лихва върху главницата , считано от датата на подаването на исковата молба в Районен съд Карнобат – 29.08.2023 година до окончателното й изплащане . Със същата искова молба ищцовата страна моли съда да осъди ответника посочен по- горе и да му заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото съдебни разноски .

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се явява лично негов законен или процесуален представител, като последния чрез подадени молби поддържа така предявените искове и моли тяхното уважаване така както са предявени , ведно с всички законни последици от това. Претендира за разноски .

В законния едномесечен срок ответницата Г. Д. В. , редовно уведомена, чрез специално назначеният й от съда особен представител е представила писмен отговор по чл.

131 ал.1 от ГПК в същия преклузивен срок по повод на предявените срещу нея иск респ. искове в което е взела становище по същите , като счита същите за допустими за разглеждане , но от друга страна изтъква твърдения касаещи тяхната неоснователност и затова моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.Прави възражения за погасяване по давност на така предявените искове за главница и лихва.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез 1 явилият се в съдебно заседание негов особен процесуален представител адв.В. заявява , че поддържа изразеното от нея в съдебно заседание становище за неоснователност по повод предявените искове и моли отново исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените така предявени от ищеца Юробанк България АД гр. София искове се явяват по своята същност кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца посочен по- горе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми – главница и законна лихва, за които се посочва в исковата молба , че се дължат от ответника по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем от страна на ищеца , която изискуемост е била надлежно съобщена на длъжника. Съдът намира , че същите искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане и затова следва да се произнесе със съдебно решение по съществото на делото.

За да бъдат уважени тези претенции , осъдителни по своята същност съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в посочената писмена форма договор за предоставяне на потребителски кредит № FL837962 от 23.01.2017 година , ответника да е получил твърдения от страните потребителски кредит в размер на процесната сума , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора за потребителски кредит на ответника в качеството му на кредитополучател на същата сума , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит и да е настъпила съответната изискуемост на вземането.

Не се спори между страните по делото , а е и видно от приложените към делото писмени доказателства , както и това се потвърждава и от заключенията на вещото лице С.

Г. по назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза , че с договор за потребителски кредит № FL 837692 , сключен на дата 21.01.2017 г. между ответника Г.

Д. В. и Банка Юробанк България АД че същите страни са се уговорили горепосочената банка да предостави на ответника потребителски паричен кредит в размер на сумата от 6285 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията на ответника по друг договор за потребителски кредит CL 184377 от 10.07.2014 г. сключен между същите страни.

Съгласно същия договор същата сума от 6285 лв. ответникът се е задължил да я върне на кредитора , заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора и при условията на погасителния план към него Представен е от ищеца погасителен план към горепосочения договор за потребителски кредит от дата 23.01.2017 г. , която е датата на сключването на същия договор според който кредитът следва да се издължи на 120 месечни вноски, първата от които е в размер на 16, 59 лв., следващите 8 на брой от които са в размер на 26, 19 лв. , а останалите 110 на брой месечни лева са в размер на 101,27 лв. всяка и последната е в размер на 101, 72 лв. , считано от 12.02.2017 г. до 12.01.2027 г. В погасителния план са посочени дати на падеж на всяка вноска, както и каква част от главницата и договорните лихви се погасяват с нея.

В чл. 4 от Договора страните са се уговорили за деветмесечен гратисен период за плащане на главницата, през който период кредитополучателят дължи само лихва върху усвоения кредит, съгласно погасителния план. В чл.3 от Договора е договорено между страните , че през първата година от договора кредитополучателя дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс 2 фиксирана договорна надбавка в размер на 4.677%. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателя дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.677%. От погасителния план, приложен по делото, се установява, че след деветия месец е начислена договорената променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.677%. В договора страните са се уговорили , че за референтен лихвен процент ще се ползва лихвен индекс 6 - месечен Софибор, като в договора страните са определили и респ. посочили какво представлява този индекс , как и кога се изготвя, посочено е мястото и къде той се публикува ежедневно – в сайта на Българска народна банка .В чл. 3 ал.9 от договора е посочен , че ГПР по отпуснатия кредит е в размер на 14, 93 % , а общата сума дължима се от кредитополучателя- ответник по същия договор е в размер на 11401, 24 лв. , начислена към момента на сключване на договора.В чл.7 от договора е уговорено , че погасителните вноски съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателя до 12 число на съответния месец в брой или безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя . В чл.14 от процесния договор за кредит подписан между страните , същите са се уговорили , че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита , банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

От приложеното банково бордеро с № 2314470 от 23.01. 2017 г. и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана СЧЕ, което като неоспорено от страните по делото , съдът приема като абсолютно доказателство се установява, че кредитът е усвоен още на 23.01.2017г., като сумата по кредита е преведена по банковата сметка на ответницата и е извършен вътрешно-банков превод между нейни сметки в размер на сумата от 6284, 50 лв. с който е погасено задължението на ответницата Г. Д. В. по друг неин договор за потребителски кредит , сключен с банката № CL 184377 от 10.07.2014 г.. Установява се още със същото заключение, че ответницата не е заплатила нито една от месечните вноски съгласно погасителния план с падеж до датата на изготвянето на СЧЕ по делото. Съгласно заключението дължимата главница е в размер на 6285 лв. , дължимата възнаградителна лихва за периода от 12.02.2017г.-29.03.2018г. възлиза на сумата от 488.09лв., съобразявайки се с договореното в чл. 3 от Договора или сумата от 629.22лв. съобразно погасителния план.

Размерът на мораторната лихва е съответно 26.69лв. за периода от 12.02.2017 г. до 29.03.2018 г., таксите са в размер на 55, 20 лв. , като вещото лице посочва , че няма извършени плащания по кредита по разплащателната сметка с титуляр Г. Д. В. и също няма извършени плащания от трето лице в полза на същата за погасяване на кредита.

Предвид липсата на изпълнение на задължението по договора банката-кредитор е изпратила до длъжника нотариална покана, с която я уведомява, че обявява цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо. Поканата е връчена при условията на чл.

47 ГПК чрез залепване на уведомление.

За събиране на своето вземане банката е инициирала заповедно производство-ч.гр.д.

3

№392/2018г. по описа на КРС, в рамките на което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но същата е била връчена при условията на чл. 47,ал.5 ГПК.

Впоследствие с определение № 49 от 24.1.2019 г. на КРС постановено по ч.гр.д. № 392 / 2018 г. по описа на КРС , съдът е указал на банката , че може да предяви установителни искове относно вземанията си спрямо длъжника Г. В. в съответния едномесечен срок,което определение банката е изпълнила като е предявила съответните искове спрямо ответника като по този начин е било образувано гр.д. № 312 / 2019 г. по описа на КРС. По същото е било постановено решение № 189 от 3.10.2019 г. с което съдът е приел за установено по отношение на ответника Г. В. , че спрямо нея съществува вземане на Юробанк България АД в размер на сумата от 696, 27 лв. представляващо падежирала до дата 10.09.2019 г. главница по процесния договор за кредит , като е бил отхвърлен иска за главница за разликата над тази сума до пълния му предявен размер , приел за установено по отношение на ответника Г. В. , че спрямо нея съществува вземане на Юробанк България АД в размер на сумата от 374,42 лв. представляващо възнаградителна лихва за периода от 12.02.2017 г. до 08.02.2018 г. , като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер , приел за установено по отношение на ответника Г. В. , че спрямо нея съществува вземане на Юробанк България АД в размер на сумата от 26, 69 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2017 г. до 30.03.2018 г., като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер , приел за установено по отношение на ответника Г. В. , че спрямо нея съществува вземане на Юробанк България АД в размер на сумата от 55, 20 лв. представляваща такси от 12.02.2017 г. до 30.03.2018 г. , като освен това съдът е осъдил ответника Г. В. да заплати на Юробанк България АД сумата от 116, 92 лв. представляваща съдебно- деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 244, 96 лв. представляваща направени съдебно- деловодни разноски в исковото производство.Същото съдебно решение е било обжалвано като по този начин е било образувано в.гр.д. № 75 по описа на БОС за 2020 г. по което Бургаски окръжен съд е постановил съдебно решение № V – 134 от 07.07.2020 г. , което е влязло в законна сила на 25.08.2020 г. с което е било отменено съдебно решение № 189 от 03.10.2019 г. постановено гр.д. № 312 / 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат в частта му на главницата и разноските и е било прието за установено по отношение на Г. Д. В. , че същата дължи на Юробанк България АД допълнително сумата от 380, 23 лв. на основание процесния договор за потребителски кредит FL 837692 от 23.01.2017 г. , представляваща неизпълнено задължение по същия договор за потребителски кредит , ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата на подаването на заявлението – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 260 от 13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 392 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат , като същата ответница е била осъдена да заплати на Юробанк България АД сумата от 534, 24 лв. представляваща направените съдебно-деловодни разноски за съдебното производство пред двете инстанции съобразно уважената част от иска и същата ответница Г. В. е била осъдена да заплати на Юробанк България АД сумата от 155, 49 лв. представляваща направените съдебно- деловодни разноски по заповедното производство , като със същото съдебно решение на БОС е било потвърдено съдебно решение № 189 от 03.10.2019 г. постановено гр.д. № 312 / 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат в останалата обжалвана част.

Разпечатката съдържа 27 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1571619c-d3f5-4a05-adec-522ecb0c256a