Решение № 403 от 25.11.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Д., 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230200470 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „...” .., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „...”, ж.к. „...”, .., сграда.., с ЕИК ..., представлявано чрез пълномощника адв. С. К., против Наказателно постановление № В-0047224 от 23.03.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за извършено нарушение по чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят „...” ЕАД не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител, но изразява писмено становище по жалбата с искане за оставяне на същата без уважение и за потвърждаване на НП.

Съдът, при извършената проверка и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите, очертани в разпоредбата на чл.

314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна с правен интерес и 1 в преклузивния срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима.

Началото на административно-наказателното производство е поставено със съставянето на АУАН № К-0047224/10.12.2021 г. от компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му властнически правомощия и се основава на фактически констатации, обективирани в Констативен протокол № К 2705084/15.10.2021 г. и протоколи за проверка на документи към него, съставени при извършена нарочна проверка по сигнал на потребител /жалба до КЗП - В. за дефектирал мобилен апарат/.

АУАН е съставен в офиса на КЗП в присъствието на упълномощен представител на търговеца, като е и връчен по надлежния ред. Поднадзорното наказателно постановление е издадено от компетентен държавен орган, в кръга на делегираните му със Заповед № 165/18.08.2020 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите властнически правомощия и в законоустановения давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН . Връчено е на жалбоподателя по надлежния ред.

След като подложи на преценка и анализ приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни такива в хода на съдебното следствие, доводите и на страните в процеса, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2021 г. в търговски обект – магазин „...”, находящ се в гр. Д.., ул. „...” № ..., в който се предлагат за продажба мобилни и стационарни телефонни апарати, телефони и пакетни телекомуникационни услуги, ай ти техника и аксесоари, е извършена проверка от длъжностни лица на КЗП - гр.

Д. в състав: св. М. С. К. - .. в РД-КЗП-В.а и св. Н. П. К. - .. в РД-КЗП-В... Към момента на проверката обектът е работил и обслужвал клиенти.

Проверката е била инициирана във връзка с постъпила потребителска жалба от М.Й.М. от гр. Д. в държавната институция с вх. № В-031470/13.10.2021 г. относно дефектирал мобилен апарат, закупен на изплащане от проверявания магазин.

От приложените в хода на извършената проверка било установено, че на 02.03.2020 г. .М. е закупила чрез договор за лизинг мобилен телефон ..... .... c ..... от „...." .

На 17.09.2021 г., потребителят е предявил рекламация в търговски обект, находящ се в гр. Д., ул. „..." № .... Апаратът е приет с проблем - при ползване забива и се изключва, обективиран в протокол за приемане на устройство № .....

На 12.10.2021 г. обаче апаратът е бил върнат неотремонтиран с мотива, че не е представена гаранционна карта за същия, въпреки, че е закупен с договор за лизинг.

Изискано е становище от страна на търговеца, в което да бъде посочено основанието, поради което устройството не е приведено в съответствие с 2 договора за продажба.

Представено е становище с изх. № 202/26.10.2021 г., в което било изложено, че претенцията на потребителя е неоснователна, тъй като не е била представена гаранционна карта при предявяване на рекламация на стоката.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, че при подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията: касова бележка или фактура; протоколи, актове или др. документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното; др. документи, установяващи претенцията по основание и размер, св. К. е заключила, че жалбоподателят „...." ... не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба да я приведе в съответствие с договора, с което е нарушил разпоредбата на чл.

113, ал. 1 от ЗЗП.

При горните обстоятелства, с писмо изх. № В-03-1470/29.11.2021 г., търговецът или упълномощено лице било поканено да се яви в офис на КЗП Д. на 09.12.2021 г. за съставяне на АУАН . Поканата била връчена по надлежния ред на 02.12.2021 г.

Съобразявайки установените фактически обстоятелства от проверката, св. М. С. К., изпълняваща длъжността „..” в КЗП–РД - В.. приела, че в случая на 12.10.2021 г. жалбоподателят „...” ЕАД, в качеството си на търговец е осъществил състава на административно нарушение по чл. 213, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора.

АУАН е надлежно връчен на упълномощено лице, а именно на Н. Г. Д. на 29.12.2021 г.

В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН след съставянето на акта санкционираното дружество не е депозирало писмени възражения във връзка със описаните фактически обстоятелства в АУАН.

Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО, приемайки установената с АУАН фактическа обстановка, квалифицирал описаното като нарушение по чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В НП административно-наказващият орган в посочил още, че с приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки / обн. ДВ, бр. 23/2021г., в сила от 01.01.2022 г./, както посочената нарушена разпоредба на 113, ал. 1 от ЗЗП, така и приложената санкционна норма на чл. 222а от ЗЗП са отменени. С чл. 34, чл.

39 и чл. 70 в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови 3 услуги и за продажба на стоки е регламентирана правната материя, уредена с отменените чл. 113 от ЗЗП и чл. 222а от ЗЗП. Съгласно § 11 от Предходните и заключителните разпоредби на ЗПЦСЦУПС, същият влиза в сила от 1 Януари 2022 г. и се прилага за договори за продажба на стоки, сключени след тази дата, както и съгласно §9 от ПЗР към ЗПЦСЦУПС висящите съдебни производства по дела, образувани по реда на глава пета, раздел II „Гаранция на потребителската стока“ и раздел III „Рекламация“ на ЗЗП, се довършват по реда на този закон. След това АНО е приел, че новият закон не се явява поблагоприятен за дружеството-нарушител по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. З, ал. 2 от ЗАНН, доколкото предвижда идентична, а не по-ниска имуществена санкция за същото по вид нарушение, с оглед на което е приложил нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването на административното нарушение.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и тези на св. М..

Съдът прие, че по своята същност и насока показанията на горепосочените свидетели се явяват еднопосочни, логични и вътрешно безпротиворечиви, доколкото същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени доказателства. По изложените съображения съдът кредитира изцяло посочените гласни доказателства като правдиви и обективни.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Дружеството - жалбоподател се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.

1 от същия закон /в сила до 01.01.2022 г./ е имало задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба.

Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството - жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказа на гаранционния ремонт е посочено, че потребителят не представя гаранционна карта.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, действаща към момента на нарушението, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за 4 продажба. Това задължение е дефинирано в разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ЗЗП, която гласи, че „Поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с договора за продажбата й, когато има несъответствие между тях.“

Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания обект от дружеството -жалбоподател се предлагат за продажба на мобилни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги. На 02.03.2020 г. св. М. е закупила мобилен телефон „....“, който за периода на ползване дефектирал и на 17.09.2021 г. потребителят е предявил рекламация в търговския обект, като търговецът е отказал да ремонтира гаранционно телефона с мотив, че не е представена гаранционна карта от потребителя.

Към датата на проверката от КЗП и към датата на съставяне на АУАН телефонът на клиента не бил приведен в съответствие с договора за покупко продажба, т. е. не е било изпълнено задължението на продавача, визирано в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Още повече, че гаранционната карта не е сред документите, които следва да се представят при рекламация.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че дружеството жалбоподател е следвало да изпълни задължението си, като не го е сторило в качеството си на търговец, е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнило административното си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба.

Не се споделят възраженията за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и в АУАН и в НП и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Наказанието е определено съобразно чл. 222а от ЗЗП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.

113 от ЗЗП, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. Конкретно определеният размер е 500 лв.

При преценката си по делото съдът съобрази обстоятелството, че с приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), обн. в Държавен вестник бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 г., посочената нарушена разпоредба на чл. 113 от ЗЗП и приложената санкционна норма на чл. 222а ЗЗП са отменени.