Решение № 1227 от 28.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330204343 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 543/16.06.2026г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Н. В. В. е наложена глоба в размер на 25,56 за нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.

От жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че: деянието е неправилно квалифицирано;

НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

ОТНОСНО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри: „При извършена проверка на 28.04.2026г. около 08:58 часа, в гр.

Пловдив, на ул. "Средец" до № 34б, е установено, че Н. В. В. е паркирал личния си лек автомобил „Хонда“, с рег.№ **** от лявата страна на платното за движение на еднопосочна улица по посока на движението.“ Гореизложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приложения по преписката снимков материал, съставен при залепване на издадената глоба с фиш, от който са видни: разположението на процесния автомобил в паркирано състояние в ляво по посока на движението на еднопосочната улица; отсъствието на водача на паркирания автомобил; залепената на стъклото глоба с фиш.

В аналогичен смисъл са и показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН.

Следва да се съобрази и че жалбоподателят реално не е оспорил, че процесният автомобил се е намирал на посочените в АУАН и НП време и м я с т о в спряло положение в ляво по посока на движението на еднопосочна улица, като реално възраженията му се концентрират върху твърдения, че се касае за престой, а не за паркиране , респективно че приложимата материално правна норма е чл. 94, ал.4 ЗДвП.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НЕПРАВИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА

МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Възражението, че правилната квалификация в случая е чл. 94, ал.4 ЗДвП, а не 94, ал.3 ЗДвП, се явява неоснователно.

Действително разпоредбата на чл. 94, ал.4 ЗДвП принципно се явява специална спрямо общата норма на чл. 94, ал.3 ЗДвП, доколкото касае специфичната хипотеза на път с еднопосочно движение, като важи принципът lex specialis derogate lex generali. Това правило, обаче е

2 приложимо, ако са налице и останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 94, ал.4 ЗДвП.

Според чл. 94, ал.3 ЗДвП: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя…“ От друга страна според чл. 94, ал. 4 ЗДвП: „ На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.“

От текста на нормата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП е от видно, че тя касае една специфична хипотеза на улица с еднопосочно движение, като само в този изключителен случай е допустим престой и от лявата страна в отклонение от общото правило на чл. 94, ал.3 ЗДвП.

Чл. 94, ал.4 ЗДвП, обаче разрешава само и единствено престоя, но не и паркирането от ляво на улица с еднопосочно движение. По аргумент от противното, паркирането от ляво на улица с еднопосочно движение си остава забранено по силата на общото правило на чл. 94, ал.3 ЗДвП.

Така изрично Решение № 6424 от 02.06.2015 г. по адм. д. № 15307/2014 на Върховния административен съд, Решение № 2377 от 06.03.2015 г. по адм. д. № 8121/2014 на Върховния административен съд.

В процесния случай с обжалваното НП е вменено паркиране, а не престой, поради което на ниво повдигнато административно обвинение правната квалификация се явява правилна.

Същата е коректна и на ниво доказателства и факти, които се установяват от тях.

Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП: „пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.“

От друга страна според чл. 93, ал.2 ЗДвП: „ паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в 3 подчинение на правилата за движение.“

От дадените легални дефиниции е видно, че кратковременността на спирането на автомобила на дадено място и присъствието на водача в МПС сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че не е налице паркиране.

Това е така, доколкото по изричната воля на законодателя, за да е налице престой, това краткотрайно спиране, съпроводено с присъствие на водача в МПС, следва да е функционално подчинено на постигането на някоя от следните цели в условията на алтернативност: за качване и слизане на пътници; за извършване на товарно-разтоварни работи; за да се избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие; за да се изпълнят правилата за движение.

Налага се извод, че престой е налице при кумулативното наличие на следните три критерия: темпорален: кратковременност на спирането; персонален: присъствие на водача на мястото на спиране на МПС; функционален: спирането да е обусловено от постигане на някоя от гореизброените четири алтернативни цели.

Отсъствието, на който и да било от темпоралния, персоналния или функционалния критерий обуславя извод за наличие на паркиране, а не за престой.

В този смисъл е трайната практика на административен ПловдивРешение № 678 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 332 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1984 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2343 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1218 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 868 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.

В процесния случай видно от Глоба с фиш № 0002722463/28.04.2026, същата е залепена на основание чл. 186, ал.3 ЗДвП в отсъствие на водача, което обстоятелство се установява и от приложения снимков материал към глобата с фиш.

В аналогичен смисъл са и показанията на актосъставителя от откритото съдебно заседание, че по време на проверката в паркирания автомобил не е имало никого, не са се извършвали товаро-разтоварни 4 дейности, не са слизали пътници, а водачът изобщо не се е появил на мястото на паркирането до края на проверката, включително и глобата с фиш била залепена в негово отсъствие.

Отсъствието на водача към момента на залепване на глобата с фиш е сигурен белег, че формата на изпълнителното деяние е именно паркиране, което обуславя извод за правилност на правната квалификация.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

Основателно е, обаче възражението за издаване на АУАН и НП при съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това.

Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

-нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

- нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Видно е, че редовността на призоваването е основна предпоставка за приложението на чл. 40, ал.2 ЗАНН. Тази редовност не е налице в процесния случай.

Така от докладна записка № 26z-626/29.05.2026г. се установява, че на Н.

В. В. е изпратена писмена покана № 26OP-672/1/ от 12.05.2026г. за явяване и съставяне на АУАН в 09:15ч. на 27.05.2026г. На посочената дата и час той не се явил. След неявяването, в неустановени с точност час и минута, на 27.05.2026г. З. И. П,, сътрудник към ОП „Общинска охрана - Пловдив се свързал по телефона с жалбоподателя и го попитал има ли причина за неявяването му, като нарушителят отговорил, че не бил получил поканата.

Заявената от жалбоподателя причина за неявяване се кредитира от съда, доколкото от приложеното по преписката известие за доставяне на пратка № ******* се установява, че покана № 26OP-672/1/ от 12.05.2026г. само е 5 изпратена, но не е оформено нейното получаване от адресата на конкретна дата.

На следващо място, от докладна записка № 26z-626/29.05.2026г. се установява, че при телефонния разговор между З. И. П. и Н. В. В., проведен след неявяването на нарушителя в 09:15 часа, същият е уведомен, че АУАН ще бъде съставен на същия ден в 10.30 часа.

В посочения час- 10:30 жалбоподателят отново не се явил и АУАН бил съставен в негово отсъствие.

Съдът намира, че това призоваване за 27.05.2026г., 10:30 часа е нередовно. Действително съобразно чл. 178, ал.11 НПК (намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН): „В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса.

Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение.“

В процесния случай не е налице нито едно обстоятелство, което да го определи като „бърз“, доколкото сроковете по чл. 34 ЗАНН са били далеч от изтичане, тоест за контролния орган е съществувала процесуалната възможност да призове жалбоподателя по общия ред с писмена покана.

Освен това, писменото удостоверяване на призоваването по телефона не е извършено веднага, а два дни по-късно в докладна записка № 26z-626/29.05.2026г. Този начин на процедиране е довел до опорочаване на процедурата на две самостоятелни основания:

-от една страна се е достигнало до невъзможност да се посочи в колко точно часа след 09.15 часа се е провел разговора. Така в докладната записка е посочено „около 09.00 часа“. Предвид пресъздаденото съдържание на разговора обаче: „Попитах го има ли причина за неявяването му, същия каза че не бил получил поканата“ може да се направи извод, че действителният час на разговора е в неустановен момент след 09.15 часа, когато жалбоподателят не се е явил за съставяне на АУАН. Същевременно, както ще се разясни по-долу, моментът на провеждане на разговора е от съществено значение предвид новия определен час на съставяне на АУАН- 10.30 часа на същия ден;

-от друга страна, това писмено удостоверяване на призоваването по телефона от 29.05.2026г. се явява извършено след като АУАН вече реално е 6 издаден на 27.05.2026г. в 10.30 часа и след като възраженията срещу него вече са депозирани от жалбоподателя. Тоест то се явява извършено не в изпълнение на повелята на чл. 178, ал.11 НПК, а нарочно, за нуждите на процеса, за да се отговори на подадените срещу АУАН възражения, поради което не може да се счита, че има достоверна дата.

Гореизложеното налага извод за нередовно призоваване по реда на чл.

178, ал.11 ЗДвП.

По-важното, обаче е съвсем друго. В ЗАНН са разписани строги правила, уреждащи динамичния фактически състав по издаване на АУАН и НП. Същите, обаче не са самоцелни, а са подчинени на правилото за гарантиране правото на защита на нарушителя.

В този смисъл, не е достатъчно жалбоподателят формално да е поканен за съставяне на АУАН, а тази покана следва да е направена по време и по начин, които да гарантират, че жалбоподателят реално и обективно има възможност да се яви и да участва в действието, с което се повдига административното обвинение спрямо него.