Решение № 489 от 05.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от А. В. Славов Гражданско дело № 20243100102532 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД

Постъпила е искова молба от А. Р. А. с ЕГН:********** и постоянен адрес с. К., общ. Б., ****, действащ чрез процесуалните си представители по пълномощници адв. А. П. от АК-**** и адв. К. Р. от АК-Бургас, със съдебен адрес: ****, офис 1 ПРОТИВ: Л. С. Я. с ЕГН:********** и адрес гр. ****, с която са предявени искове правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и цена на исковете в размер на 100 000 лева.

В исковата молба ищеца твърди, че на 01.10.2020 год., извършил банков превод на сумата от 100 000.00 лв., по сметка на ответница Л. С. Я., без да съществува договорно или друго правно основание за това плащане.

Ответницата Л. С. Я. е получила посочената сума и я задържа без правно основание, като по този начин се е обогатила за сметка на ищеца.

Твърди, че към момента на превода, паричната сума е заплатена на основание своеобразна формулировка „захранване", т.е без правно основание, липсва правно основание на превода.

Твърди, че между него и ответницата не е имало облигационна връзка, по силата на която да е платената сумата, като дължима т.е. според ищеца е тя е платена при начална липса на основание.

Ответницата е получила сумата от 100 000.00 лв., без правно основание и следва да я върне.

След 01.10.2020 г., ответницата многократно е канена да върне паричната сума, но до момента на депозиране на настоящия иск, същата не ги е върнала.

В случая, според ищеца е безспорно обедняването му за сметка на обогатяването на ответницата, изразяващо се в получаване на сумата в размер 1 на 100 000.00 лв., връзката между обедняването и обогатяването и липсата на правно основание за имущественото разместване.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, всеки, който получи нещо без правно основание, дължи неговото връщане.

В условие на евентуалност, ако настъпи процесуалното условие за отхвърляне па първата евентуална искова претенция по чл. 55 от ЗЗД, е предявил иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки който, извън случаите на чл. 55 от ЗЗД, се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Ответницата е получила посочената сума и я задържа без правно основание, като но този начин се е обогатила за моя сметка.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с което:

ОСЪДИ ответницата Л. С. Я., с ЕГН:********** и постоянен адрес гр.

****, да ЗАПЛАТИ на ищеца А. Р. А., с ЕГН:**********, постоянен адрес с.

К., общ. Б., ****, сумата от 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/ - платена при начална липса на основание по банков път на 01.10.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

В условие на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск ОСЪДИ Л. С. Я. с ЕГН:********** и постоянен адрес гр. ****, да ЗАПЛАТИ на А. Р. А. с ЕГН ********** и постоянен адрес с. К., общ. Б., ****, сумата от 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, с която сума ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва исковете.

С отговора на исковата молба ответницата признава факта, че на 01.10.2020 год. по сметката в „Юробанк България“ АД е постъпила сума в размер на 100 000 лв. с наредител ищеца А. Р. А. и вписано в преводното нареждане основание: „захранване на сметка“.

Според ответницата плащането не е без основание и не се е обогатила без основание с тази сума за сметка на ищеца.

Основание за процесния превод на сумата от 100 000 лв., извършен от ищеца по сметка на ответницата на 01.10.2020 год., са задължения на ищеца, съгласно издадени от него записи на заповед:

На 05.08.2019 год. ищеца А. Р. А. е издал в полза на Л. С. Я. Запис на заповед, с който неотменимо и безусловно се е задължил да й заплати сумата 2 от 50 000 (петдесет хиляди) лева на падеж 30.12.2021 год.

На 21.10.2019 год. ищеца А. Р. А. е издал в полза на ответницата Запис на заповед, с който неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на доверителката ми сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева на падеж 30.12.2021 год.

С превода той е изпълнил тези си задължения.

Въведено е в условията на евентуалност и основание за превода като дарение, ако съдът не уважи първото възражение.

Предвид дългогодишното си съжителство на семейни начала, започнало през далечната 2004 г. и прераснало в съвместно бизнес сътрудничество, довело до един успешен и печеливш общ бизнес, чрез „****“ ООД, с неотменната лична и финансова подкрепа от стрА. на ответницата оказвА. на ищеца, като израз на благодарност и в изпълнение на един свой нравствен дълг, ищеца е наредил процесния превод в полза на житейския си партньор изцяло с дарствено намерение.

По отношение втория евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, оспорва иска като неоснователен.

В отговора е направено възражение за прихващане, с насрещните вземания на ответницата в общ размер от 110 000 лв. по Запис на заповед, издаден от А. Р. А. на 05.08.2019 г. И Запис на заповед, издаден от А. Р. А. на 21.10.2019 г. в полза на Л. С. Я. с падеж 30.12.2021 год.

В условията на евентуалност, ако съдът не уважи първото възражение, прави възражение за прихващане с вземане на ответницата, а именно:

На 29.09.2022 г. по изрично указание, дадено устно от А. Р. А. ответницата нарежда от личната си сметка в „Юробанк България“ АД свои лични средства в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева по сметка и в полза на трето напълно непознато за доверителката ми лице, а именно П. Г. С..

Превода е извършен от нейно име, но за сметка на ищеца в размер от 40 000 лв. по сметка на г-н П. Г. С.. Ищеца не е възстановил на ответницата тази сума.

Моли съда да отхвърлите изцяло като неоснователен предявения главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата от 100 000 лв., като платена без основание /при начална липса на основание/ по банков път на 01.10.2020 год. и евентуалния иск чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ, до окончателното им заплащане.

Ако съдът уважи някой от предявените искове моли да извърши съдебна компенсация, съгласно направените възражения.

Претендира направените по делото разноски.

С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответницата редовно призовА. не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора на исковата молба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Безспорно установено, а и от представеното по делото преводно 3 нареждане е, че на 01.10.2020 г. А. Р. А. е превел по банковата сметка на ответницата в „Юробанк България“ АД сумата от 100 000 лева, с посочено основание за превод „захранване на сметка“.

Не се спори между страните и по повод фактите изложени от ответницата, а именно, че същите са живели на съпружески начала от 2003 г. до лятото на 2024 г.

Видно от приобщените към доказателствения материал със записи на заповед на 05.08.2019 г. А. Р. А. е поел безусловно задължение да заплати срещу представяне на записа на заповед на падежа – 30.12.2021 г. в полза на Л.

С. Я., сумата от 50 000 лева, както и, че на 21.10.2019 г. А. Р. А. е поел безусловно задължение да заплати срещу представяне на записа на заповед на падежа – 30.12.2021 г. в полза на Л. С. Я., сумата от 60 000 лева.

С оглед оспорването на автентичността на така посочените записи на заповед, по делото е назначена съдебно – графологична експертиза, която да установи дали положеният в графа – издател, подпис, принадлежи на ищеца.

Видно от представеното заключение, експертът е достигнал до извод, че подписът положен за „Издател“ в запис на заповед от 21.10.2019 г., за сумата от 60 000 лева, е изпълнен от А. Р. А., както и, че подписът положен за „Издател“ в запис на заповед от 05.08.2019 г., за сумата от 50 000 лева, също е изпълнен от А. Р. А.. За да отговори на така поставения въпрос, вещото лице е използвало като образци за сравнително изследване - свободни, условно свободни и експериментални образци от почерка на А. Р. А. под формата на подписи положени в заявления за издаване самоличност и пълномощно.

Видно от установените данни при сравнителното изследване на същите, експертът е достигнал до категоричния извод, че са налице съвпадения в общите признаци (детайлно посочени в табличен вид в заключението) отразяващи степента и характера на сформирания писмено – двигателен навик, структура на движенията по тяхната траектория и пространствената ориентация на движенията. Посочил е, че съвпаденията имат своята индивидуалност и относителна устойчивост на подписите, като някои от тях са с голяма идентификационна стойност. Въз основа на така констатираните обстоятелства е достигнал до извод, че изследваните подписи са изпълнени от А. Р. А..

В проведеното открито съдебно заседание, експертът е посочил, че поддържа експертизата. Уточнил е, че използваните от него образци за сравнително изследване са няколко заявления за издаване на документи за самоличност от периода 2010 г. до 2024 г., както и много на брой подписи с транскрипция. Допълнил е, че всички те са оригинални документи, подписани пред длъжностни лица в служба „БДС“ пред ОД на МВР и категорично са автентични подписи, положени от лицето. Различието между подписите в двата записа на заповед е изложил, че се дължи на вариантност на подписа, която вариантност лицето има в подписите си и не са налице признаци, сочещи, че подписите са положени с техническо средство или т.н. „кражба на подписи“, или чрез имитиране, тъй като са изпълнени с много бърз темп, много висока координация на движенията, с променлив натиск, характерен за лицето, което изпълнява подписите.

По делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите: Е. Т. Я. – Г.а и П. Г. С.В показанията си свидетелката Е. Я. – Г.а посочва, че е дъщеря на 4 ответницата Л. С. Я.. Разказва, че майка й и А. А. (когото 20 години наричала „баща ми“) са живеели на съпружески начала от 2003 г.(годината на смъртта на баща й) до лятото на 2024 г. До 2020 г. майка й и А. живеели във вилата им в местността „****“ - над ****, а през 2020 г. в периода около „ковид“ пандемията се преместили в складовата база в К.. Фактическото им съжителство продължило до лятото на 2024 г., като след пореден скандал, при който се стигнал и до викане на полиция не живеели заедно. Посочва, че в периода около 2009- 2010 г. А. се разболял сериозно и дълго време бил в болница. Това наложило майка й да напусне работата си – като лаборант в завод в гр. Девня, за да можело да поеме съвместният им бизнес, който към него момент бил малък. Излага, че малко след началото на връзката им, Л. изтеглила кредит с който рефинансирала стар свой кредит и остА.лата сума предоставила на А., за да могат да започнат съвместния им бизнес, който с течение на времето се развил и през 2010 г. дори образували и дружеството „****“ ООД. В началото управител бил А., а впоследствие през 2016 г. Л. получила 30% от дружеството като управител, тъй като години наред личният им дом – вилата в местност „****“ била ипотекирА., за да може да се финансира бизнеса. В последствие дружествените им дялове стА.ли 50 на 50.