Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 684 от 17.12.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 497/2025
Вид
Определение № 684
Подписан
17.12.2025
Състав
Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.74 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Варна, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20253001000497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, наименована „молба“ на Н. С. В. и М. С. А. и двамата представлявани от адвокат П. М. срещу разпореждане № 899/20.10.2025 година по търг. дело № 126/2025 година на ДОС, с което е върната исковата молба на ищците (жалбоподатели в настоящото производство) и производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба, уточнена с молба от 06.11.2025 година се твърди, че срокът за поправяне на констатираните нередовности не е пропуснат, защото е налице нередовно връчване на разпореждането, с което на страната са дадени указания и е оставена без движение процесната искова молба. Направено и евентуално искане, ако се потвърди прекратителното постановление, да се проведе производство по възстановяване на пропуснат срок по чл. 64 ГПК.

Производството е едностранно, според чл. 129, ал. 3 изр. 2 ГПК.

По допустимостта на обжалването:

1

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт, с който процесната искова молба е върната на нейния подател. Жалбата е подадена в предвидените срокове и е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество въззивната инстанция съобрази следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба от Н. С. В. и М. С. А. срещу „АГРОСПЕКТЪР“ ООДгр.Каварна, с която е предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения, взети на общо събрание на дружеството, проведено на 25.09.2025 година.

Установява се след справка в ТР по партида на търговеца, че единствен управител и представляващ на ответното дружество е ищецът Н. С. В.. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, когато представител действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същи граждански процес и интересите им са насрещни, следва да бъде назначен особен представител на представляваната страна на основание чл. 29, ал. 4 ГПК /в този смисъл определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 254 от 28.03.2014 г. по ч. т. д. № 756/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 219 от 28.04.2015 г. по ч. т. д. № 541/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 448 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1309/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Така основание за назначаване на особен представител е налице и в хипотезата, в която едно и също лице е ищец в образуваното съдебно производство и същевременно е вписано като управител на насрещната страна по процесуалното правоотношение.

Поради този факт съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК. Първоинстанциония съд е постановил разпореждане, с което е оставил без движение сезиращата искова молба и е дал указания към ищците за авансово внасяне на 2 депозит за особения представител по сметка на окръжния съд, за което страната е следвало да представи доказателства.

Съгласно т. 6 на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, за положения от особения представител труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото; това възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. С оглед изложеното и задължението по чл. 129, ал. 2 ГПК, на ищеца са дадени надлежни указания от първоинстанционния съд за необходимостта от авансово внасяне на сумата, която ще послужи за възнаграждение на особения представител.

Съобщение с дадените указания е връчено на страната на 07.10.2025 година, на колега в кантората на процесуалния представител на ищците, видно от приложената разписка, оформена от длъжностно лице по връчванията (чл. 179 ГПК). Съгласно чл. 51 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят е посочил името и качеството на получателя.

В този смисъл връчването е редовно, доколкото е извършено чрез колега - адвокат Т.В., работещ заедно в кантората с процесуалния представител на ищците. Последният факт се признава от процесуалния представител на ищците, който реално не оспорва редовността на връчването, а излага аргументи, че книжата са й били предадени от колегата й «едва на 20.10.2025г». Последното твърдение, както и останалите оплаквания в сезиращата съда жалба, касаещи здравословното състояние на процесуалния представител на ищците, препятствало я да вземе отношение по указанията в срока след 07.10.2025г., могат да бъдат разглеждани в евентуално производство по чл. 64, ал. 2 от ГПК, но са ирелевантни за настоящото дело.

3

При установеното редовно връчване, ищците е следвало да изпълнят в срок до 14.10.2025 година дадените указания, което не е сторено и до датата на постановяване на обжалваното разпореждане.

С оглед неизпълнението на указанията за внасяне на определеното възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника е налице основание за връщане на исковата молба.

Поради идентичност в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 899/20.10.2025 година постановено по търг. дело № 126/2025 година на ДОС, с което исковата молба е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Варна, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20253001000497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, наименована „молба“ на Н. С. В. и М. С. А. и двамата представлявани от адвокат П. М. срещу разпореждане № 899/20.10.2025 година по търг. дело № 126/2025 година на ДОС, с което е върната исковата молба на ищците (жалбоподатели в настоящото производство) и производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба, уточнена с молба от 06.11.2025 година се твърди, че срокът за поправяне на констатираните нередовности не е пропуснат, защото е налице нередовно връчване на разпореждането, с което на страната са дадени указания и е оставена без движение процесната искова молба. Направено и евентуално искане, ако се потвърди прекратителното постановление, да се проведе производство по възстановяване на пропуснат срок по чл. 64 ГПК.

Производството е едностранно, според чл. 129, ал. 3 изр. 2 ГПК.

По допустимостта на обжалването:

1

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт, с който процесната искова молба е върната на нейния подател. Жалбата е подадена в предвидените срокове и е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество въззивната инстанция съобрази следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба от Н. С. В. и М. С. А. срещу „АГРОСПЕКТЪР“ ООДгр.Каварна, с която е предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения, взети на общо събрание на дружеството, проведено на 25.09.2025 година.

Установява се след справка в ТР по партида на търговеца, че единствен управител и представляващ на ответното дружество е ищецът Н. С. В.. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, когато представител действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същи граждански процес и интересите им са насрещни, следва да бъде назначен особен представител на представляваната страна на основание чл. 29, ал. 4 ГПК /в този смисъл определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 254 от 28.03.2014 г. по ч. т. д. № 756/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 219 от 28.04.2015 г. по ч. т. д. № 541/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 448 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1309/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Така основание за назначаване на особен представител е налице и в хипотезата, в която едно и също лице е ищец в образуваното съдебно производство и същевременно е вписано като управител на насрещната страна по процесуалното правоотношение.

Поради този факт съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК. Първоинстанциония съд е постановил разпореждане, с което е оставил без движение сезиращата искова молба и е дал указания към ищците за авансово внасяне на 2 депозит за особения представител по сметка на окръжния съд, за което страната е следвало да представи доказателства.

Съгласно т. 6 на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, за положения от особения представител труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото; това възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. С оглед изложеното и задължението по чл. 129, ал. 2 ГПК, на ищеца са дадени надлежни указания от първоинстанционния съд за необходимостта от авансово внасяне на сумата, която ще послужи за възнаграждение на особения представител.

Съобщение с дадените указания е връчено на страната на 07.10.2025 година, на колега в кантората на процесуалния представител на ищците, видно от приложената разписка, оформена от длъжностно лице по връчванията (чл. 179 ГПК). Съгласно чл. 51 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят е посочил името и качеството на получателя.

В този смисъл връчването е редовно, доколкото е извършено чрез колега - адвокат Т.В., работещ заедно в кантората с процесуалния представител на ищците. Последният факт се признава от процесуалния представител на ищците, който реално не оспорва редовността на връчването, а излага аргументи, че книжата са й били предадени от колегата й «едва на 20.10.2025г». Последното твърдение, както и останалите оплаквания в сезиращата съда жалба, касаещи здравословното състояние на процесуалния представител на ищците, препятствало я да вземе отношение по указанията в срока след 07.10.2025г., могат да бъдат разглеждани в евентуално производство по чл. 64, ал. 2 от ГПК, но са ирелевантни за настоящото дело.

3

При установеното редовно връчване, ищците е следвало да изпълнят в срок до 14.10.2025 година дадените указания, което не е сторено и до датата на постановяване на обжалваното разпореждане.

С оглед неизпълнението на указанията за внасяне на определеното възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника е налице основание за връщане на исковата молба.

Поради идентичност в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.