Определение № 299 от 08.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Кюстендил, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Й.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под №176535088, с адрес на упражняване на дейността: гр***, представлявано от адв.С. Й., против определение с №1529 от 27.12.2024г. на РСДупница по гр.д.№1754/2024г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Й.“, за изменение в частта относно разноските на решение №605 от 26.11.2024г., постановено по гр.д.

№1754/2024г. по описа на РС-Дупница.

В частната жалба се изразява становище за неправилност на обжалвания акт, моли се отмяната му и уважаване на молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като в полза на адвокатското дружество бъде присъдено възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца по делото, като се изразява несъгласие с преценката на районния съд, че в сключения договор за правна защита и съдействие липсвало посочване на конкретна хипотеза по чл.38 от ЗАдв., при наличие на която е бил сключен договора за безплатна правна помощ. Счита се, че посочването на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. е достатъчно, за да се приеме, че договорът притежава всички необходими реквизити и се изтъква, че според трайната съдебна практика (цитирани са определения на съдилища в страната), така направеното волеизявление обвързва съда, който не дължи проверка относно съществуването на конкретното основание. Към частната жалба е приложена съдебна практика.

Ответникът по жалбата – „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Младост, бул.„Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, чрез пълномощника адв.Хр.М. от АК-София, е подало отговор, в който аргументира разбиране за неоснователност на жалбата. Изтъква предпоставките, при наличието на които в полза на адвокат, предоставил безплатна правна помощ може да бъде присъдено възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., като счита, че в конкретния случай тези предпоставки не са налице, тъй като изискването да се посочи конкретната хипотеза, при която се предоставя безплатна правна помощ не е изпълнено, тъй като чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. съдържа три възможности – роднина, близък или друг юрист, не е изпълнено. Обръща се внимание и 1 върху обстоятелството, че страна по договора за правна защита и съдействие е адвокатско дружество. Към отговора са приложени съдебни актове.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и на ответника по жалбата, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Гр.д.№1754 по описа за 2024г. на РС-Дупница е било образувано по исковата молба на К. И. С., ЕГН ********** от гр.***, чрез пълномощник - Еднолично адвокатско дружество „Й.“, с адрес на упражняване на дейността: гр***, представлявано от адв.С. Г. Й., срещу „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Младост, бул.„Цариградско шосе“ №115Е, ет.5 (съгласно представено към исковата молба пълномощно), с която са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Към молба с вх.№8357/02.08.2024г., постъпила по електронен път, пълномощникът на ищеца адв.Й. е представил договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.08.2024г. между К. И. С., в качеството му на клиент, и Еднолично адвокатско дружество „Й.“, в качеството му на адвокат, по силата на който адвокатът се е съгласил да окаже безплатна правна защита и съдействие на клиента по гр.д.№1754/2024г. по описа на РС-Дупница, по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. С молбата е представено и удостоверение, издадено от ТД на НАП – Пловдив за регистрацията на АД „Й.“ по ЗДДС. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество.

В молба, постъпила по електронен път на 15.10.2024г., ответникът по иска – „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощника му адв.Хр.М., е направил възражение в полза на АД „Й.“ да бъде присъждано възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, като е акцентирано върху липсата на яснота в коя от хипотезите на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. е бил сключен договорът, поради непосочването дали ищецът е роднина, близък или друг юрист, като е изтъкнато и разбирането, че първите две от тези категории са неприложими по отношение на адвокатско дружество, т.е. по отношение на субект, различен от физическо лице.

По делото е постановено решение с №605 от 26.11.2024г., с което предявените искове са уважени. В решението ДнРС е аргументирал, че в полза на Еднолично адвокатско дружество „Й.“ не се дължи възнаграждение, като е посочил, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено единствено, че се осъществява безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата – разпоредба, в която са предвидени три хипотези на оказване на безплатна правна помощ: на роднини, на близки или на друг юрист. Прието е, че ответникът, който при уважаване на исковете следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., има интерес да оспори наличието на предпоставките за оказване на правна помощ, като носи и доказателствена тежест за твърдяната липса на тези предпоставки. Според съда, в случая ответникът е обективно възпрепятстван да ангажира доказателства, тъй като по делото не е конкретизирано, коя от хипотезите по чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. е налице. Липсата на такава конкретизация, според ДнРС, не позволява да се установи, дали ищецът попада сред изчерпателно посочените в чл.38 ал.1 т.1 - т.3 ЗАдв. категории лица, което при изрично направено възражение относно приложимостта на чл.38 ал.2 ЗАдв. е счетено като пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Й.” за осъщественото процесуално представителство на ищеца.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от адвокатското дружество за изменение на решението в частта за разноските в хипотезата на чл.248 от ГПК, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ. В 2 молбата е изразено несъгласие с констатацията на съда, че в договора, сключен с клиента, не била посочена конкретната хипотеза, при наличието на която се договаря безплатна адвокатска услуга, тъй като била посочена разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. и е изтъкнато, че съдът няма правомощието да проверява дали конкретната хипотеза действително е налице.

Ответникът е изразил становище за неоснователност на молбата.

С обжалваното определение №1529/27.12.2024г. ДнРС е оставил без уважение молбата, приемайки липса на основание за преразглеждане на вече аргументираната в решението позиция, доводите във връзка с която, са изложени отново.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

Оспореният съдебен акт е валиден и допустим такъв, а преценен по същество се явява правилен. Въззивният съд счита, че преценката на ДнРС, извършена при проверката, осъществена в инициираната процедура по чл.248 от ГПК, е правилна.

Чл.38 ал.1 от ЗАдв. предвижда възможността за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица: по т.1 – на лица, които имат право на издръжка; по т.2 – на материално затруднени лица и по т.3 – на роднини, близки или на друг юрист.

Според чл.38 ал.2 от ЗАдв., в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя и осъжда другата страна да го заплати.

Безпротиворечиво съдебната практика приема, че за уважаване на искането на адвоката за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ е необходимо в сключения договор със страната да е посочена конкретната хипотеза на чл.38 ал.1 от ЗАдв., при осъществяването на която е договорена безвъзмездната правна услуга. По начало вярна е тезата на жалбоподателя, че съдът не дължи проверка дали посочената в договора хипотеза е реално осъществена в обективната действителност, но посоченото е валидно в случаите, в които наличието на конкретната хипотеза не се оспорва. Когато липсва оспорване, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по договора за правна защита и съдействие.

Както се приема е множество актове на ВКС, сред които са определение №163 от 13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№2266/2016г. първо г.о, ГК и определение №400 от 17.06.2019г. на ВКС по ч.т.д.№2492/2018г., второ т.о, ТК, ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 от ЗАдв., тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на поддържаното основание.

Именно доколкото законът е въвел изключение от възмездния характер на договора за правна защита и съдействие само в изрично посочените в чл.38 ал.1 от ЗАдв. случаи, несъмнено е, че за да бъде възможно насрещната страна да оспори наличието на основанията за това, в договора следва да се посочи конкретната хипотеза, при наличието на която е сключен. Изобилна е съдебната практика, че непосочването на конкретната хипотеза, изключва възможността за присъждане на възнаграждение (в т.см. е и определение №507 от 19.09.2018г. на ВКС по ч.т.д.№1972/2018г. , второ т.о., ТК).

Така, в настоящия случай, повдигнатият спор се заключва в това дали посочването като основание за безплатната правна помощ в сключения между жалбоподателя и клиента договор на разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАДв., изпълва изискването за посочване на 3 конкретна хипотеза. Да се посочи конкретна хипотеза означава да се посочи конкретния факт от обективната действителност, който е налице и съставлява основание за предоставяне на безплатна защита и съдействие. Няма пречка в случаите на чл.38 ал.1 т.1 и т.2 от ЗАдв. да се посочат и самите правни основания, тъй като всяка от тези точки визира само по една категория лица – т.1 - лица, които имат право на издръжка, и т.2 – материално затруднени лица. Чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. обаче предвижда три различни категории лица, по отношение на които може да се предостави безплатна правна защита и съдействие. Това са близки, роднини и друг юрист. Съвсем явно е, че след като т.3 предвижда три различни възможности, посочването в договора само на правната норма на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. не е равнозначно на посочване на конкретно основание. Уместни са в тази връзка доводите на районния съд, че при подобно положение защитата на насрещната страна не би могла да бъде реализирана – не могат да бъдат въведени конкретни възражения, нито да бъдат събрани доказателства за тях.

Както се приема в определение №191 от 16.01.2024г. на ВКС по ч.гр.д.№2447/2023г. на второ г.о, ГК, само формалното позоваване на разпоредбата на чл.38 от ЗАдв. не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т.1 – т.3 на чл.38 ал.1 от ЗАдв., установяващо в коя именно категория лица по т.1-т.3 на чл.38 ал.1 от ЗАдв. попада страната.