Определение № 497 от 28.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 28.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500388 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Многопрофилна болница за активно лечение „Майчин дом - Варна“ ЕООД, гр. Варна и М.И.И. от гр. Варна, против определение № 2517/28.06.23г. по ч.гр.д. № 1352/23г. на ОС-Варна, с което е било допуснато обезпечение на на бъдещите искове на Н. П. М. и П. П. М., и двамата от гр. Варна, за солидарно осъждане на бъдещите ответници М.И.И. и Многопрофилна болница за активно лечение „Майчин дом - Варна“ ЕООД, гр. Варна, да заплатят: на Н.

П. М. - сумата от 250 000 лева като обезщетение за неимуществени, причинени вследствие смъртта на детето на молителката - И.П.М.., родено на 11.01.2023г. и починало на 20.06.2023г., както и сумата от 50 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени й по време на раждането на детето и след него, включително вредите за здравето й, изразяващи се в последиците от руптурата на матката и неопресняване на маточните ръбове; на П. П. М. - сумата от 250 000 лева като обезщетение за неимуществени, причинени вследствие смъртта на детето на молителя - И.П.М.., родено на 11.01.2023г. и починало на 20.06.2023г., на осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ на сметките на М.И.И. и Многопрофилна болница за активно лечение „Майчин дом - Варна“ ЕООД, гр. Варна, в посочените банки, както следва: Банка ДСК АД; УниКредит Булбанк АД; Юробанк България АД; Обединена българска банка АД; Тексим Банк АД; Първа инвестиционна банка АД; Инвестбанк АД; Централна кооперативна банка АД; Алианц Банк България АД,; Българоамериканска кредитна банка АД; ПроКредит Банк(България) АД; ТИ БИ АЙ Банк ЕАД;

Търговска Банка Д АД; Токуда Банк АД; Българска банка за развитие ЕАД;

Общинска банка АД, в посочената поредност, чрез преминаване от сметка в 1 сметка до достигане на сумата от общо 550 000 (петстотин и петдесет хиляди) лева, след представяне на доказателство за внасяне на парична ГАРАНЦИЯ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в размер на 55 000 лева, представляваща 10% от стойността на исканото обезпечение, на осн.чл. 390, вр. чл. 391, ал.1, т.2, вр.чл. 397, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че определението е недопустимо, а наред с това и незаконосъобразно, поради което се претендира да бъде отменено и обезпечителната заповед да бъде обезсилена.

Посочено е, че съдът се е произнесъл по нередовна молба за допускане на обезпечението на бъдещите искове, тъй като в същата не е бил посочен ЕГН на бъдещия ответник М. И.. Отделно от това в нарушение на чл. 390, ал. 3 от ГПК съдът не е определил срок за предявяване на бъдещите искове.

Незаконосъобразността на обжалваното определение произтича и от това, че определената гаранция от 10% от цената на бъдещите искове (които е прието, че не са подкрепени с доказателства) е силно занижена, имайки предвид вероятната продължителност на делото от около 2 години и евентуално претърпени вреди от ответниците, съизмерими с размера на законната лихва върху запорираните суми, възлизащата от 01.07.23г. на 13.12% годишно. Това прави размер на евентуалните вреди от 145 200 лв. (2х13.12% от 550 000 лв.).

Сочи се още, че понастоящем по банковите сметки на бъдещите ответници са запорирани средства, надхвърлящи размера на бъдещите искове – по сметката на М. И. в „Банка ДСК“ АД е била запорирана сумата от 165 510.09лв., а по сметката на Многопрофилна болница за активно лечение „Майчин дом Варна“ ЕООД, гр. Варна в „ОББ“ АД е била запорирана сумата от 550 000 лв.

Налице е свръхобезпечение на бъдещите ищци. Поради това обезпечението следва да бъде отменено по отношение на наложените запори върху всички банкови сметки на ответника М. И. в „Банка ДСК“ АД над размера от 165 510.09 лв., както и да бъде отменено относно запор върху банкови сметки в другите посочени банки, а по отношение на болницата – да бъде отменен запорът, наложен по сметката му в „ОББ“ АД над размера от 384 489.91 лв., както и да бъде отменен запорът върху сметките във всички посочени останали банки.

В предвидения срок е депозиран отговор от насрещните страни Н. П. М. и П. П. М., и двамата представлявани от адв. В. К.. Счита се, че обжалваното определение е законосъобразно и поради това се претендира да бъде потвърдено. Изложено е, че в нормата на чл. 127 от ГПК не е предвидено посочването на ЕГН на ответника – физическо лице, поради което молбата за обезпечение на бъдещите искове не е била нередовна. Освен това с отделно определение № 2536/29.06.23г. съдът е допълнил определението си, определяйки срок за предявяване на бъдещите искове. Поддържа се, че определеният размер на гаранцията не е занижен, тъй като съответства на приетото в съдебната практика, а освен това същата има за цел да обезщети вреди, които реално трябва да са настъпили за ответниците. Допълва се, че доказателствата пред обезпечителния съд са били изпратени чрез Системата за сигурно електронно връчване и в тази хипотеза не е налице изискването за 2 тяхното отделно заверяване от молителите или процесуалния им представител. Освен това, по-голямата част от доказателствата (медицинска документация) са били заверени от ответниците, тъй като молителите са се снабдили с тях след подадени молба по чл. 28б от Закона за здравето.

Независимо от това, към частната жалба се представят заверени копия на документи, представени като доказателства към молбата за обезпечение.

Счита се, че обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на запор до общ размер от 550 000 лв. не е незаконосъобразно, поради което оплакването за фактическо запориране на по-висок размер на парични вземания на ответниците, е неоснователно.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от страни с правен интерес от обжалването и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С подадената пред обезпечителния съд молба от Н. П. М. и П. П. М. са били наведени твърдения за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени от действията на д-р Мирослав И. (действал по възлагане от страна на посоченото юридическо лице - втори ответник) в периода преди раждането на детето им Изара (р. на 11.01.23г.) – за периода на проследяване на бременността от 02.07.22г. и по време на раждането на 11.01.23г., както и за действията на други служители на МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД – за периода на самото раждане на детето и положените грижи за новороденото до момента на транспортирането му от това болнично заведение в неонатологичното отделение на „СБГАЛ Проф. Георги Стаматов - Варна“.

Претърпените неимуществени вреди са последица от действията на първия ответник и други служители на втория ответник, довели до необратимо увреждане на здравето на детето Изара и настъпилата на 20.06.23г. негова смърт; отделно и само от Н. М. – страданията, претърпени от нея по време на раждането и след него, включително и вредите за здравето й (последиците от настъпилата руптура на матката и неопресняването на маточните ръбове).

Налице са твърдения за липсата на предварително дадена информация при проследяване на бременността на Н. М. за рисковете при направения от ответника И. избор за раждане по естествен път при наличието на данни за предходно раждане и спонтанен аборт; неспазване на препоръките и насоките за извършване на Цезарово сечение в България на Българското дружество по акушерство и гинекология, както и на добрата медицинска практика в тази насока за преодоляване на риска, посредством предприемане на най-доброто действие, съобразно конкретната ситуация; неоказана адекватна и своевременна грижа и медицински дейности преди и при самото раждане на 11.01.23г. за родилката и новороденото в болничното заведение на ответника; неточно и несвоевременно попълване на медицинската документация за предприетите медицински дейности при липсата на предварително изразено информирано съгласие на пациента. Описани са и конкретните негативни емоционални преживявания на бъдещите ищци от последиците от посочените 3 по-горе действия и бездействия на ответника И. и от другите служители на ответното дружество. Отправеното искане е било да се допусне обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на запор върху вземанията на ответниците по банковите им сметки в посочени банки.

С обжалваното определение съдът е допуснал обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на „запор“ на сметките на М.И.И. и Многопрофилна болница за активно лечение „Майчин дом - Варна“ ЕООД, гр. Варна, в подробно изброени банки, в посочената поредност, чрез преминаване от сметка в сметка до достигане на сумата от общо 550 000 (петстотин и петдесет хиляди) лева, след представяне на доказателство за внасяне на парична гаранция по сметка на ВОС в размер на 55 000 лева, представляваща 10% от стойността на исканото обезпечение, на осн.чл. 390, вр. чл. 391, ал.1, т.2, вр.чл. 397, ал.1, т.2 ГПК.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е допустимо, тъй като нито към исковата молба, нито към молбата за обезпечение на бъдещ иск, процесуалният закон не установява изискване за посочване на ЕГН на ответник-физическо лице. Наред с това с определение № 2536/29.06.23г. съдът е определил 1-месечен срок за предявяване на бъдещите искове, считано от датата на постановяване на определение № 2517/28.06.23г. по ч.гр.д. № 1352/23г. на ВОС, с което е отстранен пропуска му в обжалваното определение, който обаче не е свързан с допустимостта или законосъобразността на постановения съдебен акт, а само с оглед възможността за прилагането на последиците по чл. 390, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Налице са били предпоставките за допускане на обезпечение на очертаните от молителите бъдещи искове, тъй като с оглед наведените твърдения и формулираните петитуми, същите се явяват допустими. Налице е и обезпечителна нужда, тъй като без допускане на обезпечението по очертаните парични искове, за бъдещите ищци ще бъде затруднено осъществяването на правата им при евентуално положително за тях решение.

Настоящият състав на съда намира, че на този процесуален етап представените копия на документи, макар и незаверени от страната или адвокат, за които се поддържа, че съществуват в правния мир и с посоченото съдържание и авторство, дават основание да се приеме (вкл. и с оглед представянето им с отговора на частната жалба със същите твърдения), че исковете са подкрепени с доказателства, което ги прави и вероятно основателни. Независимо от това, макар и по диаметрално противоположно съображение, обезпечителният съд е допуснал обезпечението в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК при гаранция от 55 000 лв., представляваща 10%-ен размер от очертаните бъдещи искове, което представлява допълнително обезпечаване на компенсирането на евентуални вреди на ответниците при неоснователност на исковете. Освен това обезпечителната мярка е адекватна на обезпечителната нужда – наложен е запор върху парични вземания на бъдещите ответници, което ще осигури по-лесното удовлетворяване на паричните вземания на бъдещите ответници при уважаване на бъдещите им 4 искове. Всичко това формира извода, че определението е законосъобразно.

Съдът намира, че е неотносимо към законосъобразността на обжалваното определение оплакването на частните жалбоподатели за фактически наложени запори по банковите сметки на ответниците, надхвърлящи общо определения от обезпечителния съд максимален предел на подлежащата на запориране сума от общо 550 000 лв. Това всъщност е въпрос, който касае правилното и законосъобразно изпълнение на обезпечителната заповед от страна на ЧСИ, тъй като обезпечителният съд е посочил начина на прилагане на обезпечителната мярка, който да гарантира правата и на бъдещите ответници – до достигане на сумата от общо 550 000 лв.

Поради всичко гореизложено, съдът