Определение № 635 от 23.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Габрово, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500375 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя Максо България АД- *************, срещу Определение №292/23.04.2025г. по ч.гр. д. № 538/2025г. на РС- Севлиево, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. Г. Г. от гр.

*************.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413 ал.2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховката, като разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не е била взета предвид, защото е посочена като част от главницата, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП.

В случая по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита, за да се присъди главницата по договора.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит № *************/ ************* г., същият е в размер на сумата 5 851 лева, от които 5 000 лева размер на кредита и 851, лева застрахователна премия, за срок от 24 месеца, размер на вноска – 358,01 лева, ГПР 48,21%, 1

ГЛП 40,00%, обща сума за плащане 8592,24 лева.

Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В разрез с тази императивна разпоредба застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, защото е включена като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП. Независимо от факта, дали при включване на застрахователната премия в ГПР размерът му не би надвишил определения в чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер, след като този разход не е включен при изчисляването му, е налице противоречие на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което обуславя извода за недействителност на процесния договор на основание чл.22 ЗПК. Средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

Потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая, както е посочил и заповедният съд, тъй като по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, което не е оспорено в частната жалба, не е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №292/23.04.2025г. по ч.гр. д. № 538/2025г. на РС- Севлиево.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3