Решение № 1138 от 01.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Варна , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100500778 по описа за 2021 година

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег.

№ 859 от 24.02.2021 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 срещу решение № 38 от 09.02.2021 г. по гр.д. № 11091 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с което са отхвърлени предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, срещу К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Акс., обективно и кумулативно съединяване положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1575.77 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект с абонатен № ********* ********/19.09.2019 г., за периода 30.08.2017 г. – 29.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.07.2020г. до окончателното й изплащане; както и сумата 103.31 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата – 30.09.2019 г. – 19.06.2020 г., върху сумите, които са предмет на Заповед № 3485/14.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7969/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав, и в частта, в която „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със 1 седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, е осъдено да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Акс., сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 7969/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав, както и сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се порока необоснованост.

Отправено е искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени вкл. и по претенцията за разноски.

В съдебно заседание, въззивният жалбоподател се представлява от пр. представител, чрез който поддържа жалбата и претендира за присъждане в негова полза направените в двете съдебни инстанции разходи за разноски.

Въззивникът в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна.

Отправил е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази възраженията на страните във въззивното производство и съобразно служебното начало, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По неговата правилност, съобрази следното:

На 13.07.2020 г. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 440 от ГПК и с Разпореждане № 24307 от 14.07.2020 г. ВРС е постановил да се издаде Заповед сумата от 1575.77 лева, за сумата от 103.31 лева и разноски в размер на 83.58 лева. Издадена е заповед № 3485 от 14.07.2020 г. На 31.10.2020 г. е постъпило възражение с правно основание чл. 414 от ГПК, от адв. Цв. Д. от ВАК, пр. представител на К.Д. Каролев – лицето задължено със заповедта. С възражението е представен списък за разноски в размер на 180 лева адв.

Възнаграждение.

На 08.09.2020 г. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, е подало искова молба за установяване на основанието на сумите по заповедта.

Ищецът е конкретизирал, че претендира сумите възоснова на договор за доставка на ел. енергия за абонатен № ********* и кл. № ********** извършена на 29.08.2018 г. когато е установено , че липсва пломба на щит на измервателното средство и е установено, че не извършва коректно отчитане на доставената ел. енергия.

Първоинстанционният съд отхвърлил установителните претенции на 2 ищеца, като е приел, че ответникът няма виновно противоправно поведение, което да обосновава вземането.

Поставените във въззивната жалба въпроси са правни и от значение, за приложимото право е датата на извършване на проверката - 29.08.2018 г. и установеният в съдебното дирене факт, че ел. енергия е преминала през измервателното средство, регистрирана е в невизуализират регистър, поради неправомерно софтуерно вмешателство.

Настоящият въззивен съд, приема, че към датата на проверката е неприложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, но също така приема, че е доставена ел. енергия прочетена в невизуализиран регистър, която е заплатена.

Процедурата по чл. 50 от ПИКЕЕ е по-благоприятна за потребителя при определяне на неплатената ел. енергия в сравнение с действително доставеното количество, затова макар и да не се прилага, определения размер на претенцията не надвишава пазарната стойност на доставената ел. енергия, а тя се дължи, на основание договора за покупкопродажба /чл. 183 от ЗЗД/.

В тежест на ищеца е да установи, по правилата на пълно и главно доказване, че е монтирал измервателно устройство с нулеви показатели по всички тарифи. Монтажът на измервателното средство е извършен на 27.02.2017 г. и е съставен КП № 11197438 . Видно от съдържанието на документа, измерени са началните показания на монтираното техническо средство за дневна и нощна тарифа, но за върховата не се съдържа цифрово изражение. Липсата не може да се тълкува в полза на ищеца, тъй като количествата се измерват в киловатчасове, т.е. в цифри,а не в тирета.

При тази фактическа установеност, не може да се направи доказван с факти извод, че претендираната сума е разлика между доставената и неплатена, съответно претендирана ел. енергия.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.Разноските направени от ответника, следва да се присъдят в тежест на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА Решение № № 38 от 09.02.2021 г. по гр.д. № 11091 по опис на Варненски районен съд за 2020 г.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със 3 седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Акс. сумата от 350 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4