Решение № 8545 от 29.07.2025, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 776/2025
- Вид
- Решение № 8545
- Подписан
- 29.07.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Янка Ганчева
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 195, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 14 · Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти
РЕШЕНИЕ
№ 8545
Варна, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20257050700776 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Л. Д. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [улица], чрез адв. Н., против Заповед № 0952/01.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, с която е разпоредено на осн. чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ премахването на строеж: „сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ от 6 кв.м. в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, по плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, представляващ: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 31 кв.м., и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Според изложеното в жалбата основанието, въз основа на което е издадена заповедта – чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, не е приложимо за жилищни сгради. Твърди, че в административния акт не е посочено на кое точно основание от посочените в разпоредбата не отговаря сградата. Счита, че материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед не са изпълнени. Изложени са доводи, че не следва строежът да се квалифицира като неподходящ по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ само въз основа на писмото от ЕРП – Север. Изтъква, че от заповедта не става ясно на кого, с какво и по какъв начин създава непосредствена опасност и се налага да се осигури животът и здравето на гражданите, поради което според оспорващия липсват мотиви за издаването на заповедта. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че сградата е търпима. Изложени са съображения, че не са изследвани и събрани по надлежния ред данни, удостоверяващи законност на изградения въздушен електропровод СрН – наличие на разрешение за строеж, изходни данни и параметри, както и дали изобщо е уредено правото на преминаване на изградения електропровод през имота на жалбоподателя. Сочи се, че не е съобразено обстоятелството, че до момента не са възниквали инциденти, както и не е изследвана възможността за поправянето на строежа. Излагат се доводи, че ако строежът пречи на нормалното използване на въздушния електропровод, отношенията между собственика му и жалбоподателя следва да се уредят по гражданскоправен ред, а не по административен. Твърди се, че сградата, чието премахване е разпоредено, е единствено жилище на Д. и семейството му и това може да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. Излагат се твърдения, че от Заповед № 365/14.06.20211 г. на Кмета на Район „Приморски“ се установява, че предишният собственик е придобил имота без ограничения на собствеността. Според изложеното в жалбата не става ясно налице ли са изходни данни за разположението и размерите на сервитутната зона, съобразена ли е тя с минималните размери по приложения № 1, 2, 3 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите и на енергийните обекти. Твърди, че въздушният електропровод е изграден преди 2001 г., като изобщо не е уреден въпросът за сервитутната му зона, тъй като няма никакви данни, отразени в документите за собственост на жалбоподателя. Сочи, че не е запознат със съставения от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ протокол – заключение от 18.10.2024 г., послужил като основание за издаване на заповедта, поради което твърди, че е нарушено правото му на защита. Излага съображения, че при издаване на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед изложеното моли съда да отмени заповедта и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че представените по делото проект за изменение на сградата и проект за кабелно отклонение и ел. захранване на сградата са без съответните съгласувания и одобрявания. Моли съда за решение в този смисъл и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1000 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното:
Жалбоподателят се легитимира като собственик на [ПИ] с представените по делото Решение № 260474/01.10.2020 г. /л. 16-21 от делото/, постановено по гр. дело № 9129/2020 г. по описа на ВРС, и НА за собственост на недвижим [имот номер] от 24.10.2024 г. **** година /л. 27-28 от делото/.
Началото на административното производство е поставено със Сигнал рег. № УСКОР24000244ВН/01.02.2024г. /л. 16-17 от преписката/, подаден от О. А. К. до Община Варна, в който е посочено, че строителството в [ПИ] е извършено при отклонение на строителните правила и сградата е незаконна. При строителството не е спазено минималното изискуемо отстояние от регулационната линия, което ограничава и пречи на допустимото пълноценно ползване на собствения му имот. Твърди се, че изградената масивна плътна ограда и източната стена на сградата са построени в [ПИ] – публична общинска собственост, а сградата в [ПИ] е разположена под трасето на високоволтов електропровод, без да е спазен необходимият сервитут.
На 09.02.2024 г. в Община Варна е постъпило писмо с рег. № РД24003968ВН /л. 22-23 от преписката/ от „Електроразпределение Север“ АД, с което общината е уведомена, че в [ПИ], местност „Манастирски рид“, е изградена постройка под въздушен електропровод СрН с диспечерско наименование ВЕЛ ЕЛЕНА 20 kV. Посочено е, че постройката попада в сервитута на ВЕЛ 20 kV Осеново и е в нарушение на чл. 761 от Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и чл. 14 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти. Отправено е искане за извършване на проверка на място относно законността на сградата.
С писмо рег. № УСКОР24000244ВН_001ВН/01.03.2024 г. /л. 20-21 от преписката/ Директорът на Дирекция УСКОР е уведомил Кмета на Район „Приморски“, че във връзка с постъпил сигнал за извършен незаконен строеж в [ПИ] е извършена проверка на място и е установена жилищна сграда. В тази връзка е изискано Удостоверение за търпимост № 273/26.07.2013 г., издадено от Главния архитект на Район „Приморски“, както и тахиметричното заснемане към преписката.
Изисканите документи са представени в Дирекция УСКОР с писмо рег. № УСКОР24000244ВН_001ВН_003ВН/08.03.2024 година /л. 36 – 46 от преписката/.
До Л. Д. е изпратена покана /л. 15 от преписката/ за явяване в Община Варна на 11.10.2024 г. в 10:00 часа.
На 11.10.2024 г. е проведено заседание на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 4146/27.11.2023 г. на Кмета на Община Варна, на което е изслушан жалбоподателят /л. 13-14 от преписката/.
С Протокол–заключение от 18.10.2024 г. /л. 18-19 от преписката/ Комисията е предложила на Кмета на Община Варна да издаде заповед, с която да нареди на Л. Д. да премахне постройка със застроена площ 31 кв.м и изба към нея с площ 6 кв.м.
На 28.01.2025 г. отново е подаден Сигнал с рег. № УСКОР24000244ВН_002ВН/28.01.2025 г. /л. 7-8 от преписката/ до Кмета на Община Варна от О. А. К., с който отново се сигнализира за незаконния строеж в процесния поземлен имот.
На 01.04.2025 г. Директорът на Дирекция УСКОР е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 0952/01.04.2025 година /л. 1-3 от преписката/.
По преписката са представени Заповед № 4153/28.11.2023 г. /л. 4-6 от преписката/ и Заповед № 4146/27.11.2023 г. /л. 9-10 от преписката/, от които се установява компетентността на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и административния орган, издал оспорената заповед.
От жалбоподателя са представени следните доказателства: Заповед № 365/14.06.2011 г. /л. 11 от делото/ на Кмета на Район „Приморски“, с която на Е. Т. С. е наредено да придобие собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ върху имот с [идентификатор] с площ 600 кв.м; Удостоверение за търпимост № 273/26.07.2023 г. /л. 12 от делото/, издадено от Главния архитект на Район „Приморски“; [НА] от 06.06.2014 г., **** /л. 13 от делото/, с който Е. С. е продала на С. Д. процесния поземлен имот, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда; декларация от 12.02.2025 г. /л. 32 от делото/ от А. Д., с която заявява, че жилищната сграда, находяща се в [ПИ], е единствено жилище за нея и съпруга й – Л. Д.. Представено е също така удостоверение за настоящ адрес от 12.02.2025 г. на Д. /л. 33 от делото/, декларация от 07.04.2025 г. /л. 34 от делото/ от Л. Д., с която заявява, че жилищната сграда, находяща се в [ПИ], е единствено жилище за него и съпругата му.
От ответника по делото е представена скица на част от плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ /л. 62 от делото/.
От жалбоподателя е представен технически проект, становище за присъединяване на обект за потребление към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение изх. № ПРОПУСК-3821/23.04.2024 г. на ЕРП – Север и договор за присъединяване на обект за потребление към електроразпределителната мрежа /л. 84-109 от делото/.
С писмо рег. № РД25014082ПР_001ПР/05.06.2025 г. Кметът на Район „Приморски“ е предоставил цялата административна преписка по издаване на Удостоверение за търпимост № 273/26.07.2013 година /л. 113-102 от делото/.
С оглед изясняване на спорните по делото факти е назначена комплексна съдебно–техническа експертиза, по която вещите лица електроинженер и архитект дават следното заключение: ВЕЛ 20 kV е изграден преди 1978 година. Вещите лица са установили, че площта на сградата към настоящия момент е 70 кв.м., 25 кв.м с частично минимално нарушение на страничните граници на [ПИ]. Вещите лица сочат, че съгласно КК сградата в процесния ПИ е с площ 31 кв.м и попада изцяло в сервитутната зона на ВЕЛ 20 kV. Изграденият ВЕЛ 20 kV е за променливо трифазно напрежение и пренос на електрическа енергия с честота 50 Hz, собственост на ЕРП – Север, а п-ст „Златни пясъци“ 100/20kV захранва изход Елена 20 kV, състои се от желязо-решетъчни или стомано-бетонни стълбове. Експертизата сочи, че на стълбовете са монтирани изолатори, на които са закрепени проводниците. По отношение на сервитутната зона е посочено, че когато трасето минава през населени места и селищни образувания за ВЕЛ 10–20 kV по 7 м от оста на ВЕЛ. Вещите лица дават заключение, че [ПИ] е придобит с тежест. Според вещото лице съгласно скицата, приложена към делото, имотът попада в сервитутната зона от 2 метра. Дадени са три варианта, при които се създава опасност за живота и здравето на хората, при скъсване на проводник от електропровода при сухо и влажно време, както и при издигане на метален прът или поликарбонова пръчка с дължина 7 метра. Вещите лица дават заключение, че предвид факта, че процесната сграда е изцяло в сервитутната зона, при авария на електропровода би било трудно неговото възстановяване, предвид необходимостта от използване на техника, както и е възможно да възникне пожар в жилищната сграда, който е възможно да бъде пренесен и в съседните имоти. Посочено е също, че така изграденият електропровод при нормална експлоатация не създава опасност, но при аварийни ситуации е възможно да създаде опасност за обитателите на сградата. Вещото лице сочи, че условията, създаващи опасност за живота и здравето на гражданите, биха могли да се преодолеят, ако се промени трасето на електропровода или въздушната линия премине в кабелна линия средно напрежение. Дава се заключение, че е възможно да се премести трасето на въздушния електропровод, но след проучване на трасето и изготвяне на инвестиционен проект. Експертизата дава заключение, че постройката е разположена в средата на [ПИ], по имотната граница с частично навлизане в [ПИ] – публична общинска собственост, и частично по имотната граница на запад с [ПИ]. Сградата е едноетажна, еднофамилна и от западната фасада има вход към избеното помещение, облицована отвън с топлоизолация с масивни зидове и четирискатна покривна дървена конструкция с покритие от бардолин. Вещото лице сочи, че за процесната постройка е издадено Удостоверение за търпимост с № 273/26.07.2013 г., където е описана със застроена площ от 31 кв. метра. За постройката няма издадени строителни книжа. Дадено е заключение, че сградата е отразена в ПУП-ПУР на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, като е нанесена като едноетажна „Ж“, ВЕЛ 20 kV не е нанесен. Съгласно скица от КК, издадена през 2014 г., съществуващата сграда е означена с площ 31 кв.м. В заключение е посочено, че съществуващата сграда в [ПИ] е с площ 70,25 кв.м., собственост на жалбоподателя, не е отразена в действащата за местността актуална КК.
Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/156d5065-4a98-4fa9-8807-df05c6aa756d