Определение № 179 от 27.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Кюстендил, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500045 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 11562/11.12.2023 г. от Х. Б. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ бл. 3, ет. 4, ап. 12, чрез пълномощника адв.

Т. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.М.“ № * ет* ап.* насочена против Решение № 514 от 09.11.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 867/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Х. Б. Х. срещу С. Б. Х. и Н. И. В. за ревандикация на ½ ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-525, кв. 124 по плана на гр. К, за отмяна на сделка, обективирана в нот. акт № 69, тк. І д. 882/21г. и изкупуване на дела. Осъдил е Х. Б. Х. да заплати на С. Б. Х. и Н. И. В. 500 лева деловодни разноски.

Въззивникът навежда доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Сочи, че по делото липсва изготвен доклад съобразно изискванията на чл. 146 ГПК, като подчертава, че едва с обжалваното решение съдът е дал правна квалификация, при това само на един от предявените искове – този по чл. 108 ЗС, по който е изложил свои мотиви, а по отношение на останалите такава не е дадена, нито пък са изложени правни изводи относно тяхната основателност, респективно неоснователност. В тази връзка изрично възпроизвежда петитума на исковата молба, сочейки какви искове с предявени и са били предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, а именно за признаване на установено принадлежността на правото на собственост върху гореописания жилищен етаж в обем на ½ ид.ч. за ревандикация на ½ ид.ч. от тази недвижима вещ, както и за ревандикация на 1/2 ид.ч. от УПИ ХІ-525, кв. 124 по плана на гр. К; за отмяна на констативен нотариален акт № 68, т.-, рег. № 879, нот. дело № 64/2021 г. на нотариус С. с., с район на действие ДнРС иск за признаване правото на ищеца като съсобственик да изкупи от съсобственика му С. Б. Х. , продадените от последния на ответницата Н. И. В. ½ ид.ч. от процесния УПИ и 1/2 ид.ч. от процесния втори жилищен етаж, от сграда построена в УПИ ХІ-525, кв. 124 по плана на гр. К. Счита за допуснато от съда процесуално нарушение липсата на произнасяне по заявено с исковата молба и впоследствие с молба от 25.10.2022 г. искане да се изиска от нотариус С. с. да представи заверен препис от нотариалното дело по нотариален акт № 68, том I, рег. 879, дело 64/2021 1 г., като същевременно се сочи, че приложеното нотариално дело по нот. акт № 69, том I, рег.

882, дело 65/2021 г. не е в цялост. Акцентира върху липсата на обсъждане от страна на решаващия състав на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, което счита за нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК.

Възразява като неправилни срещу мотивите на районния съд, който приел, че ответникът е придобил собствеността на втория етаж по давност, като се позовал на обстоятелството, че двамата братя живеят поотделно – на първия етаж ищеца и на втория ответника, както и, че това положение е повече от 10 години. Счита, че решаващият състав е допуснал нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗС, като твърди, че живеенето в един имот по принцип не води до придобиването му по давност. Сочи, че по делото липсват доказателства и твърдения, че след 2008 г. ответникът С. Х. е отричал правата на ищеца, а напротив, подробно се аргументира в подкрепа на противното становище. Подчертава, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че съсобствеността е придобита на основание наследяване, респективно приложима е давността по чл. 79 ал. 1 ЗС, съответно наведеното от ответника С. Х. възражение за придобиване на имота по давност на основание упражнявано владение на наследствените идеални части от другия сънаследник останало недоказано. Счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че жилищната сграда е еднофамилна и представлява търпим строеж, като от значение по делото било да се изясни въпроса за статута съгласно одобрените строителни книжа на втория етаж от сградата, както и обстоятелството санитарните помещения на втория етаж над кои помещения са разположени, във връзка с което от страна на ищеца били направени искания за изслушване на СТЕ, останала недопусната от районния съд.

Аргументира се, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 33, ал. 1 ЗС за продажба от ответника Х. на ответницата В. на неговата 1/2 идеална част от правото на собственост, респективно в полза на въззивника е възникнало правото да изкупи прехвърлената част за действително договорените между страните по сделката права, съответно навежда съображения, че предявения от него иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в законовия срок. Възразява като неправилни срещу изводите на районния съд, че не може да се развали сделката между двамата ответници, независимо дали е продажба или дарение, както и, че е ирелевантно обстоятелството, че на ищеца не е предложено изкупуване на дела.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза по поставени във въззивната жалба въпроси.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни С. Б. Х. и Н. И.

В. чрез пълномощника ад. Р. А. , с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания. Твърди се, че първият ответник е упражнявал лично фактическа власт по отношение на целия недвижим имот с намерение за своене, като е полагал грижи за него, никога не е живял в друг имот, и се е противопоставял на другия съсобственик с намерението да владее имота в повече от придобитата по наследство ½ ид.ч. – обстоятелство, което счита за подкрепено и от изложеното в исковата молба. Твърди се, че ищецът е узнал за снабдяването с нотариален акт за собственост от страна на първия ответник значително по-рано, а не в 2-месечния преклузивен срок. Навеждат се съображения, че сделката, материализирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, рег.№ 882, дело № 65/2021 е относително симулативна, като по своята правна същност тя представа дарение. Позовава се на представеното по делото обратно писмо, подписано от ответниците, отразяващо 2 действителната воля на страните. Подчертава се, че в случая ищецът не е предявил иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нито по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а целта на ищеца чрез предявения отрицателен установителен иск била да обори презумпцията на закона, която признава собственически права на втория ответник, като само се е позовал на нищожността на привидната сделка, като счита, че произнасянето на съда следва да бъде в тези рамки. Акцентира се, че доколкото искането е за отмяна на нотариален акт, материализиращ сделка – покупкопродажба, законът не предвижда отмяна на актове, свързани със сделки, а само за констативни актове, като в случая не е необходимо произнасяне от съда с отделен диспозитив по това искане. Считат за доказано по делото обстоятелството, че втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда има характеристика на самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. Възразява се срещу кредитиране на свидетелските показания на св. х. Х.а. Подчертава се, че ищецът не успял да докаже искът по чл. 33, ал. 2 ЗС да е предявен в законоустановения двумесечен срок.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноските за въззивното производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатски хонорар.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Въззиваемите се противопоставят на доказателственото искане на въззивника за допускане на съдебно-техническа експертиза

Въззивната инстанция в настоя си съдебен състав, като съобрази изложените доводи за липсата на яснота поради неизложени мотиви по същество относно част от предявените искове и дали същите са приети за основателни или неоснователни с обжалваното решение, както и съпоставен диспозитива на обжалваното решение с предявените с исковата молба искове/ посочени поотделно и във въззивната жалба/ и съобрази искането за отмяна на обжалваното решение и уважаване на всички искове приема че във въззивната жалба е инкорпорирано искане за постановяване на допълнително решение.

Очевидно е, с обжалваното решение първоинстанционният съд не е разгледал ревандикационния иск за процесния УПИ, не е съобразил, че относно него ищецът е заявил и само осъдителен петитум/ в тази връзка исковата молба в частта относно петитума, следва да се прецизира установителен такъв/ и съответно не се е произнесъл по този иск. С обжалваното решение не е разгледана претенцията по чл. 537, ал2 от ГПК относно констативния нотариален акт № 68, т.-, рег. № 879, нот. дело № 64/2021 г. на нотариус С. с., с район на действие ДнРС с искане за отмяна на същия до обем на ½ ид.ч. от всяка от гореописаните недвижими вещи.

С разпоредбата на чл. 250 от ГПК е уредена процедура по допълване на решението, тогава когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет и указваща какви процесуални действия следва да бъдат извършени от съда и страните, както и съдебният акт, който следва да бъде постановен – решение. Компетентен да се произнесе по искане за допълване на решението е съдът постановил същото или в случая от ДнРС.

3

Изложеното налага производството по настоящото дело да бъде прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК, като допълнителното решение подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като едва с него съдът се произнася по неразрешения правен спор с първоначално постановеното решение.

Без осъществяване на процедура по чл. 250 от ГПК, така подадената въззивна жалба не може да бъде разгледана, тъй като с нея се прави искане за отмяна на решението и уважаване на исковете, но в случая липсва предмет на обжалване по неразгледаните искове.

Воден от горното, КнОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 45/2024 г. на КнОС и ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за произнасяне по искането за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, съобразно указанията дадени в мотивите на определението.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4