Определение № 595 от 25.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Велико Търново, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20234000500211 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат К. Х., процесуален представител по пълномощие на М. К. В., срещу Определение № 265/21.03.2023г. по в.гр.дело № 669/2022г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 18/17.01.2023г. в частта за разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното определение. Счита, че при отхвърляне въззивната жалба на насрещната страна, претендираните разноски, относими към защитата срещу отхвърлената жалба, следва да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК. Прави искане за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от противната страна – Община Русе.

След като разгледа подадената частна жалба, както и доводите на жалбоподателя, изложени в нея и се запозна с материалите по делото, съдът установи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по в.гр.д. № 669/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе е било образувано по въззивна жалба на Община Русе срещу Решение № 432/08.04.2022г. по гр.д.

№ 6541/2021г. на Районен съд-Русе в частта, в която са били уважени предявените от М. К.

В. срещу ответната община обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 1 537 лв. – обезщетение за имуществени вреди от деликт и по въззивна жалба на М. К. В. срещу същото решение в частта, в която е отхвърлена претенцията й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. С Решение № 18/17.01.2023г. по делото Окръжен съд-Русе е 1 счел подадените от страните въззивни жалби за неоснователни, като е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Със същото решение е приел, че при този изход на спора направените от страните разноски във въззивното производство следва да останат за всяка от тях, както са направени.

С обжалваното определение, в производство по чл.248 ал.1 ГПК, инициирано по молба на адвокат К. Х., като пълномощник на М. К. В., с искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане в нейна полза на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на страната за защита срещу въззивната жалба на Община Русе в размер на 1 453.70 лв., въззивният съд е намерил последната за неоснователна, доколкото е приел, че за всяко от изброените в договора за правна помощ процесуални действия, свързани с представителство пред въззивната инстанция, не се дължи отделно възнаграждение.

Определението е неправилно.

Разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски, съразмерно на уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски с оглед размера на обжалваемия интерес. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, както в настоящия случай, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл.78 от ГПК при съобразяване на обжалваемия интерес за всяка от тях и направените разноски. В този смисъл Определение № 132/30.01.2023г. по ч.гр.д. № 4611/2022г. на ВКС, I г.о., Определение 360/12.05.2014г. по ч.т.д. № 1009/2014г. на ВКС, I г.о., Определение № 336/07.05.2013г. по ч.т.д. № 638/2012г. на ВКС, II т.о.

Във въззивното производство адвокат К. Х. е представила списък на разноските, с който е претендирала държавна такса в размер на 100 лв., адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 800 лв. за защита по въззивната жалба на М. К. В. и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна в размер на 1 453.70 лв. Приложен е също и договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, защита по въззивната жалба на община Русе срещу същото решение и процесуално представителство пред Окръжен съд-Русе. Във въззивното производство е осъществено процесуално представителство на ищцата срещу въззивната жалба на ответната община. Видно от договор за правна защита и съдействие, между страните по него е уговорена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА. Изявлението за наличието на соченото основание за оказване на безплатна помощ обвързва съда и при липса на оспорване от другата страна, последната следва да бъде осъдена да заплати дължимото възнаграждение поради направено своевременно искане в този смисъл. Съобразявайки обжалваемия интерес на ответника и на основание чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Община Русе следва да заплати на адвокат К. Х. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство за защита на ищцата срещу въззивната жалба на ответната страна в размер на 1 453.70 лв.

2

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважено искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като в полза на адвокат К. Х. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 265/21.03.2023г. по в.гр.дело № 669/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 18/17.01.2023г. по в.гр.дело № 669/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе в частта за разноските, като ОСЪЖДА Община Русе с адрес град Русе, ******** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Х., ЕГН ********** от АК-Русе сумата от 1 453.70 /хиляда четиристотин петдесет и три лева и седемдесет стотинки/ лв. за оказаната от нея безплатна правна помощ на М. К. В. във въззивното производство за защита срещу въззивната жалба на Община Русе.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3