Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 09.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 902/2021
Вид
Решение № 193
Подписан
09.07.2021
В сила
09.07.2021
Състав
Анна Иванова Иванова, Радослав Петков Радев, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна Ив. Иванова

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20215300500902 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №261624/10.12.2020г. по гр.д.№16924/2019г. по описа на РСПловдив,ХII гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство само в частта,с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на сумата от 220,20лв.,представляващи направени разноски по смисъла на чл.9.3 от Анекса между страните за подновяване на ипотека,като в тази му част жалбоподателя "ПИБ" АД счита решението за неправилно и моли да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи така предявената претенция.Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ищеца,с който ответниците считат същата за неоснователна и молят да се остави без уважение.

Решението е обжалвано и от ответниците по първоначалния иск само в частта,с която е уважена исковата претенция за обезщетение за забава в размер на 6663,34лв.,като считат същото в тази му част за неправилно и незаконосъобразно и молят да се отмени и да се отхвърли претенцията изцяло.Претендират за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ответниците,с който ищеца счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

1

По отношение жалбата на ответниците.

Между страните не се спори,че е бил сключен договор за ипотечен кредит в размер на 40 000лв. със срок за изплащане в размер на 120 месеца.По договора ответниците са заплащали вноските си до 10.03.2014г.,като от този момент нататък са изпаднали в забава.Пред първоинстанционния съд е направено възражение за погасителна давност и такава е приета от съда да е настъпила по отношение на вноскитеза които се твърди да са станали изискуеми с настъпването на падежа им.Това са вноските с падеж 10.03.2014г. и 08.04.2014г.,като по отношение на останалите вноски не се установява да е настъпила погасителна давност.Но по отношение на обезщетението за забава,за което се обжалва решението,в първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение става ясно,че до размера от 6663,34лв. исковата претенция се явява основателна,тъй като това е размерът на дължимото обезщетение за просрочени наказателни лихви с падеж след 22.04.2016г.Съдът е постановил решението си на база заключението на вещото лице,тъй като това е въпрос на математически изчисления,а не е правен въпрос,поради което решението в тази му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение жалбата на ищеца.

Ищецът претендира за заплащане на сумата от 220,20лв.,представляващи разноски за подновяване на ипотеката съобразно чл.9.3 от Анекса,сключен между страните.И в тази му част решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следното:

Ищецът твърди в жалбата си,че не му бил указал първоинстанционния съд да представи писмени доказателства относно заплатеното за подновяване на ипотеката.Всички доказателства по делото следва да се представят пред първоинстанционния съд и само по изключение новонастъпили обстоятелства могат да се сочат пред втората инстанция.В настоящия случай пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства,които да удостоверяват факта,че за подновяването на ипотеката ищецът е заплатил суми,независимо,че в ТР съществува подновяването,но няма данни за плащане.Пред настоящата инстанция бяха представени доказателства за плащане,но предвид разпоредбата на чл.266 от ГПК същите са преклудирани.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Претендираните разноски следва да останат за страните,както са ги направили.

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение №261624/10.12.2020г. по гр.д.№16924/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3