Решение № 707 от 12.12.2022, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. гр. Хасково, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20215640102657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по подадената жалба от В. П. Н. с ЕГН:********** от **********, против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково , издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на ж.р.“Каменец“, в частта на новообразувани имоти в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково, касаеща поземлен имот с идентификатор *** с площ от 945кв.м. в ж.р.“Каменец“, Хасковско землище, върху които имоти се предвижда възстановяване право на собственост на наследници на Д. Г. П..

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е нищожна в горепосочената част.

Правният интерес от обжалване на заповедта като нищожна произтичал от обстоятелството, че като административен акт засягала правата му на собственост върху имот с идентификатор ***, придобити на основание наследство и покупко-продажба. Обосновава нищожността на обжалваната заповед с обстоятелството, че в нея относно включването на имот с идентификатор *** в плана, обуславящо възстановяване право на собственост на наследници на Д. Г. П., била лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност се приравнявала на пълна нищожност.

Позоваването на нищожност давало възможност на жалбоподателя да обжалва заповедта в частта на имот с идентификатор *** без ограничение във времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК.

Жалбоподателят твърди, че имот с идентификатор *** не попада в 1 разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не е земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана в ПНИ и възстановяването му на наследници на Д. Г. П. на основание §4к от ПЗРЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.

Следвало да се отбележи, че по естеството си ЗСПЗЗ е реституционен закон и предвижда възстановяването на собствеността върху земеделски имоти единствено в случаите, изчерпателно изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Законът не уреждал обаче въпроса със собствеността на имоти, останали в гражданския оборот и прехвърлени от бившите им собственици на трети лица, какъвто бил настоящия казус. Следователно по аргумент от посочената законова разпоредба можело да се достигне до извода, че с обжалваната заповед областния управител досежно посочения имот излязъл извън материалната си компетентност и издал нищожен акт.

Жалбоподателят твърди, че притежава имота съгласно нотариален акт от 1970г., закупен от неговата праводателка и майка М. С. П.а от Н. А. Р. – нива от 1дка в м.“Бузълъка“. В имота се намирала и сезонна постройка с идентификатор *** и за която жалбоподателят притежавал необходимите строителни. Така закупения имот от жалбоподателя понастоящем се идентифицирал с имот ***. Изложеното обосновавало извода, че жалбоподателят е собственик на имота въз основа на надлежни документи за собственост и никога не е изгубвал тази собственост. Твърди, че той и неговите праводатели никога не са били ползватели на процесния имот и той не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др. образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Въз основа на изложените съображения следвало да се приеме, че незаконосъобразно имота е включен в ПНИ по §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било предвидено за възстановяване право на собственост на наследници на П. Г. Б..

Не била налице и материалноправната предпоставка на §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4 ал.1. Процесният имот не представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана територия, заестроен с една сграда с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, т.е. било проведено мероприятие по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, което не позволявало възстановяване на собствеността. Следвало да намери приложение чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, вр.чл.28а ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.

Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на наследници на Д. Г. П. и поради липса на идентичност между ПИ с идентификатор *** и притежаваната от наследниците на Д. Г. П. земеделска земя, предвидена за възстановяване с ПНИ.

Предвид гореизложеното се иска обявяване нищожността на процесната заповед в частта, в която засяга поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Хасково, ж.р.“Каменец“, с площ 945кв.м.

Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.

Заинтересованите страни не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Каменец“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.77 от 01.10.2019г.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт от 25.06.1970г. на ХРС, с който Н. А. Р. продава на М. С. П.а нива от един декар, находяща се в м.“Бузалъка“, Хасковско землище, който имот представлява половината от собствената нива на продавача от два декара в м.“Бузалъка“, Хасковско землище. На 26.03.1972г. на името на М. С. П.а е издадено строително разрешение за построяване на стопанска сграда. От приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково на 02.11.2021г., се установява, че М. С. П.а е починала на 02.08.2007г. и оставила като единствен свой наследник жалбоподателя В. П. Н..

С решение №36038/28.08.2008г. ОСЗ-Хасково признава правото на собственост и възстановява на наследници на Д. Г. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници няколко земеделски имота.

Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че процесният имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, е разположен в ж.р.“Каменец“. Имотът е с площ 945кв.м. по КК на града и в него е построена сграда с площ 10 кв.м.

Поземления имот е част от имот №166 – нива от помощния комбиниран кадастрален план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г. и е идентичен с имот пл.№1527 по кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г.

В заключението се сочи, че с протокол №6/16.07.2019г. комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед №РД-14-0/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково, констатира, че ПНИ на ж.р.“Каменец“ отговаря на техническото задание, на изискванията на чл.28 ал.4-10 от ППЗСПЗЗ, заповедите на МЗГ и МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол на плановете по §4к ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, на които заповеди отговаря и регистъра на ПНИ, и приема ПНИ на ж.р.“Каменец“, гр.Хасково. Вещото лице сочи, че в регистъра на ПНИ срещу процесния имот е отбелязано, че е възстановен с решение №36-51/01.04.1998г. на ПКХасково. При справка в Община Хасково експертизата установява, че на наследниците на Д. Г. П. е издадено удостоверение №К-34/31.10.2007г., въз основа на което е 3 издадено решение №36038/28.08.2008г. на ПК-Хасково. Вещото лице сочи, че процесния имот не е сред възстановените с решение №36038/28.08.2008г. на ПКХасково.

При справка в Община Хасково експертизата констатира, че в списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС в местност „Каменец“ Д. Г. П. е собственик на парцел 166 – нива, в масив 506, с площ 10404,03кв.м. За района, в който попада имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, е одобрен кадастрален план със заповед №969/1988г., в който план имота е с пл.№1527. Вещото лице установява, че за местност „Каменец“ е изработен помощен план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г., в който е отразен парцел 166 – нива, в масив 506, с площ 10404,03кв.м., собственост на Д. Г. П.. Местоположението на нивата е уточнено при анкетирането на собствениците /наследниците/ на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗРЗСПЗЗ от анкетираната Н. П. П.. Границите на тази нива са отразени в помощния план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г. и в тях попада имот с пл.№1527 от кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г. За имот с пл.№1527 е отреден имот с идентификатор *** по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед №ДС-283/18.09.2019г. на Областен управител, с площ 945кв.м., който е идентичен с него.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават негови права и законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи обявяването на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната жалба за допустима.

Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.