Определение № 177 от 20.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. София, 20.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско дело № 20221000503625 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

С определение №264550/04.07.2022г., постановено по гр.д.№16757/2017г., СГС е оставил без уважение молба вх.№30260/09.03.2020г. на А. М. с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК като неоснователна.

Срещу определението е постъпила жалба от ищцата А.М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на ответника без да е направено такова искане, което съставлява нарушение на диспозитивното начало.По делото не е представен списък на разноските, което е процесуална пречка за присъждане на такова възнаграждение.Правят се оплаквания и за прекомерност на присъденото възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно.

Процесуалният представител на ответника не е депозирал отговор на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

Жалбата е в срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д.№16757/2017г. на СГС е образувано по искова молба на А.

М. срещу А. С. П., предмет на която са седем иска за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.Общата цена на обективно съединените искове е в размер на 391 876лв.

Ответникът А. П. е бил представляван от адв.Р. Т. безплатно, което се установява от 1 представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019г.Искане за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗАдв е било направено изрично от адв.Т. в последното по делото с.з., а на ищцата е била предоставена възможност да изрази становище по него. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил предявените искове като неоснователни, поради което са били налице формалните предпоставки за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на ответника.Определеното от съда възнаграждение по чл.38 от ЗАдв е под минималните размери, определени по реда на Наредба №1 за МРАВ/23 925.04лв./, но доколкото няма подадена жалба от адв.Р.Т. съдът не може да влошава положението на ищцата.

Носнователно е оплакването, че списъкът за разноски по чл.80 от ГПК е предпоставка за присъждане на разноски.Липсата на списък е пречка да се иска от страната или адвоката, предоставил безплатно процесуално представителство изменение на решението в частта за разноските, но не ги лишава от правото на разноски.

Безспорно е по делото, че ищцата е била освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски.Това обаче се отнася до таксите и разноските, които се дължат към бюджета на съответния съд.По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото, тъй като с предявяването на неоснователни претенции са им причинили вреда, изразяваща се в заплатените от нея такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена.

Неоснователни са оплакванията, които са свързани с опорочена процедура по чл.248 от ГПК.Установява се, че в подадената от ищцата въззивна жалба се съдържат оплаквания, които са свързани с правилността на решението в частта за разноските, което по своето естество представлява искане за изменение на акта на съда в посочената част.Произнасянето от страна на СГС по това искане след приключване на исковото производство с влязло в законна сила решение не опорочава постановено от него определение по чл.248 от ГПК, тъй като процесуалния закон е предвидил преклузивен срок за сезирането на съда , а не и за произнасяне по същество на искането.

Не са били налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските, поради което направеното от ищцата искане се явява неоснователно.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №264550/04.07.2022г., постановено по гр.д.

2

№16757/2017г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3