Решение № 385 от 16.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500334 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 681 по описа за 2019 година е отхвърлен предявения от Ц. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***********************, П. С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*************************, С. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.************************* и Г. С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.************************* против С. П.

Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в *******************, И. П. Р. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.********************* /починал на 12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните лица: Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, П. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.********************* и Я. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, С. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*****************************, Д. Х. С., ЕГН ************, с адрес гр.*******************, Д. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр./ ********************************** и М. Х. А., ЕГН **********, с 1 постоянен адрес с. **************************, иск с правно основание чл.

109 от ЗС, с който се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да прекратят неоснователните действия, изразяващи се в недопускането и неосигуряване на достъп до имот пл.№130 и до изградените в него две жилищни сгради, както и да бъдат осъдени да осигурят достъп на ищците до имот пл.№ 130 по изграденото трасе на пътя, което съгласно неодобрения кадастрален план на гр.С., кв.К. попада и е разположено в северната част на имот пл.№ 66, целият с площ от около 1 180 кв.м., при граници: имот пл.№67, улица, имот пл.№ 65, имот пл.№ 127 и имот пл.№ 130, като пътят, по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето около 4м., с дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници на трасето на пътя: от север - имот пл.№ 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица, от юг - останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл.№ 130, както и да се осъдят ответниците да премахнат портата от към улицата, която възпрепятства влизането им от улицата към пътя.

Осъдени са

Ц. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***********************, П. С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*************************, С. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.************************* и Г. С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*************************, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.********************* И. П. Р. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.********************* /починал на 12.09.2022 г./ на мястото на когото са конституирани следните лица: Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, П. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.********************* и Я. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, С. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*****************************, Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.********************* и П. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.*********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГЙК сумата от 1900 лв., представляваща сторените от ответниците разноски по делото .

В срок така постановеното решение е обжалвано от Ц. С. Й.,П. С. Й., С.

И. Й. и Г. С. Й..

Съдът не изяснил изцяло фактическата обстановка по делото и постановил решение ,което не съответства на установените факти.

2

Ответниците се легитимирали като собственици на имот пл. № 66 с нотариален акт № 16, том I, дело № 41/09.02.1990 г. на Велинградски районен съдия и нотариален акт № 44, том II, дело № 484/1992 г. Праводателят на ответниците се легитимирал като собственик на имот пл. № 66 с нотариален акт № 2/1984 г.

Към исковата молба била представена скица на имот пл. № 130, издадена на 17.04.2019 г. от община С.. Претенцията на ищците в исковата молба и съобразно уточненията била индивидуализирана по тази скица, тъй като скицата представлява официален удостоверителен документ и удостоверява границите на имотите на страните към настоящия момент.

Искането било формулирано така: ответниците да бъдат осъдени да прекратят неоснователните действия, изразяващи се в недопускането и неосигуряване на достъп до имот пл. № 130 и до изградените в него две жилищни сгради, както и да бъдат осъдени да осигурят достъп на ищците до имот пл. № 130 по изграденото трасе на пътя. Съгласно неодобрения кадастрален план на гр. С., кв. К. трасето на пътя попада и е разположено в северната част на имот пл. № 66, целият имот с площ от около 1 180 кв.м., при граници на целия имот: имот пл. № 67, улица, имот пл. № 65, имот пл. № 127 и имот пл. № 130, като пътят, по който се иска да бъде осигурен достъп, е с ширина на трасето около 4 м., с дължина около 55 м. - 57 м. и с площ около 230 кв.м., при граници на трасето на пътя: от север - имот пл. № 130 и имот пл.№ 67, от изток - улица, от юг останалата част от имот пл.№ 66 и от запад - имот пл. №130.

По делото били приети няколко СТЕ - основна, повторна, повторна тройна към която имало особено мнение. Заключенията на вещите лица в тези експертизи били противоречиви по въпроса за границите и площите на имот пл. № 67 при първоначалното създаване на кадастралния план от 1980 г. /в последствие разделен на имот пл. № 67 и имот пл. № 130 — собственост на ищците/ и границите и площите на имот пл. № 66 /собственост на ищците / към 1980 г.

Според вещото лице Б.Г. имот пл. № 66 /на ответниците/ е с площ от 1 239 кв. м., а имот пл. № 67 /който в последствие е разделен на имот пл. № 67 и имот пл. № 130/ е с площ от 1 127 кв. м. Вещото лице е категорично, че двата имота не са съседни, не си граничат, отделни са и между имота на ищците и имота на ответниците е заснет и отразен съществуващ местен път без изход с 3 площ от 354 кв. м. Пътят е с ширина 4 м., дължина от 53,50 м. и в посока запад е с разширение от 140 кв. м. /10 м. на 14 м./. За вход и изход на пътя по плана е обозначена стрелка от източната му част.

Според заключението на вещото лице трасето на пътя, по който ищците Й.и са преминавали и стигали до имота си по кадастралния план от 1980 година не представлява част от имота на ответниците, а представлява самостоятелен отделен имот, заснет като местен път без изход с площ от около 354 кв. м. Ответниците се легитимират за собственици на имот пл. № 66 с площ по нотариален акт от 1 230 кв. м. Нямало доказателства за собственост на ответниците на поземления имот - път по кадастралния план от 1980 г., който към настоящия момент е включен в границите на имот пл. № 66.

Включване на имот в границите на съседен имот по кадастрален план чрез изменение на плана нямало вещноправни последици и не легитимирало лицето само на това основание за собственик на присъединената към имота му част от съседен имот.

От съдебно решение № 327 от 05.07.2012 г. на Окръжен съд - гр.

Пазарджик по в. гр. д. № 478/2012 г., мотивите на които са обвързващи между ищците П. Й. и Ц. Й., от една страна, и ответниците от друга страна, се установявало, че заснемането на имот пл. № 67 за първи път е извършено с проект за кадастрален план през 1980 г. и имотът е заснет с площ от 1850 кв. м. По същия проект за кадастрален план имотът на ответниците представлява имот пл. № 66 и е заснет с площ от 892 кв.м. Изработен е проект за улична регулация с цел осигуряване на достъп до имотите, като е проектирана улица тупик между имоти пл. № № 66 и 67, която да обслужва и да дава достъп до имот пл. № 130, 77 и 78. Тази улица е проектирана изцяло за сметка на имот пл. № 67 - площ от 330 кв. м. от имота попадат под новопроектираната улица тупик. Северно от улицата - тупик остават 1 120 кв. м. от имот пл.№ 67, а южно от нея - 370 кв. м. от имота.

Повторното заключение на вещото лице С.Б., както и заключението на тройната СТЕ относно границите и площите на имоти пл. № № 66 и 67 при първоначалното им попълване в неодобрения кадастрален план от 1980 година съответстват на заключението на вещото лице по в. гр. д. № 478/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, както и на мотивите в съдебното решение по делото. Според вещите лица процесиите имоти пл. № № 66 и 67 са заснети в 4 първоначалния изработен кадастрален план от 1980 година в съществуващи видими реални граници според релефа /слогове/ и от изток съществуващ черен път. Според тройната СТЕ /отговорите по т. 4 и т. 5, съответно скица № 5 и скица № 6 към заключението/ по застроителния план от 1990 г. и по регулационния план от 1990 г. /неодобрени/ към неодобрения кадастрален план от 1980 г. проектираната улица - тупик е изцяло в границите и за сметка на имот пл. № 67.

Със съдебното решение по настоящето дело съдът не е обсъдил коя теза на вещите лица приема за вярна и защо - дали спорният път е представлявал самостоятелен имот по кадастралния план към 1980 г. при първоначалното попълване на имотите или е представлявал част от имот пл. № 67, за който имот обаче нито праводателят на ответниците, нито самите ответници притежават права.

При излагане на разсъжденията си по въпроса за отчуждителното действие на регулационните планове, съдът е възприел становището на повторната тройна СТЕ, като на стр. 9 в мотивите на решението е приел, че „Процесният имот пл. № 67 си запазва първоначалната площ - 1850 кв. м. и границите си по първоначалния кадастрален план от неодобрения кадастрален план от 1980 г. и изготвените от него застроителен и регулационен план. Не са налице влезли в сила решения за изграждане на улица - тупик... “. Това заключение на повторната тройна СТЕ се отнася за първоначалния проект на ЗРП от 1985 г., за неодобрения застроителен план към 1990 г., за неодобрения регулационен план към 1990 г.

От основното заключение на вещото лице Б.Г. и от особеното му мнение към заключението на тройната СТЕ се установява, че по неодобрения кадастрален план от 1980 г. достъпът до имота на ищците Й.и е осъществяван от тях по самостоятелен имот — местен път, който имот - местен път не представлява част от имот пл. № 66 с площ на имота от 1 239 кв. м., за който ответниците притежават документ за собственост. От друга страна, от мотивите на съдебното решение по в. гр. д. 478/2012 г. на Окръжен съд Пзарджик, от повторното заключение на СТЕ и от заключението на тройната СТЕ се установява, че към 1980 година /датата на създаване на неодобрения кадастрален план/, както и към 1990 година /датата на създаване на застроителния и регулационен план, които в последствие не са одобрени/ 5 проектираното трасе на път, по който ищците Й.и физически са минавали повече от 20 години до имота си, е в границите на имот пл. № 67 и не е в границите на имот пл. № 66. Следователно ответниците нямат никакво правно основание да възпрепятстват ищците за достъп до собствения им застроен с жилищни сгради имот, независимо че съгласно издадената скица от общинската администрация към настоящия момент трасето на процесния път преминава през имот пл. № 66.

От събраните свидетелски показания по делото се установило ,че ищците нямат достъп до имота си по одобрена улична регулация; ищците са преминавали през процесния път, за да стигат до имота си от около 1983 г. 1984 г., като през 1985 г. - 1986 г. са направили пътя, който е перпендикулярен на главната улица; ищците свободно са минавали по този път до имота си, влизайки от главната улица, вкл. с кола, тъй като достъпът е бил свободен и не е имало ограда/ порта ,върху трасето на процесния път е сложен и циментов стълб, по който минава токът, който захранва къщите на Й.и и този ток не захранва никой друг имот, а само имота на Й.и; в момента, след затваряне на пътя с врата, Й.и нямат достъп до имота си; ответниците са затворили преди няколко години достъпа на ищците до пътя, като са поставили врата и я заключват.