Решение № 19 от 06.11.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Девин, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Административно наказателно дело № 20255410200045 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с чл.137а, ал.1 ЗДвП, във връзка с чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Р. М. Ш., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. К. т. № ** против Наказателно постановление № 25-0252-000190/27.05.2025г., издадено от Р. Т. Х. - Началник група в Районно управление – Девин към ОД на МВР - Смолян, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо ЗДвП, за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.

В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност и молба за отмяна, поради допуснати нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В НП не е посочено точно мястото на извършване на нарушението, точният километър от път втори клас № 37, с посока на движение от гр. Д. към гр. Б.. В АУАН е посочен километър 204.5 от път /Я. – Б./ Д. – Е. – П. – П. – Б. – Д. – Б., а в НП е описано само път № 37, с посока на движение от гр. Д. към гр. Б., от което не става ясно точно къде е извършил нарушението и в коя област. Неправилно е посочено, че управлява собствения си автомобил „Пежо“ 207, с рег. № ****, тъй като автомобилът е регистриран на трето лице.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемият р. пр. не изпраща представител.

Районна прокуратура - Смолян, Териториално отделение - Девин, уведомена по реда на чл.62 ЗАНН, не изпраща прокурор.

1

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, с вх. № 252000-4793/09.07.2025г., започнал да тече от датата на връчване с разписка на 01.07.2025г.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Установи се, от показанията на разпитаните свидетели ( св. В. М.

– актосъставител, св. П. Д. и св. Д. Ф. по установяване на нарушението и св.

Н. В. на отказа на жалбоподателя да подпише АУАН), че на 10.04.2025г. изпълнявали служебните си задължения по КАТ на път втори клас, № 37, преди разклона за гр. С..

Св. В. М. спрял за проверка лек автомобил „Пежо 207“, с № ****, който се движил от гр. Д. към гр. Б., управляван от жалбоподателя. Св. В. М. извършил проверка на свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. По време на движение водачът не е използвал обезопасителния колан, който бил закопчан зад водача. Водачът бил попитан за здравословна причина, която го освобождава от носене на колана и след като не посочил му бил съставен АУАН.

Направил възражение, че трябва първо да бъде предупреден и след това ако втори път се установи същото нарушение, да му бъде съставен акт.

АУАН е бил връчен на място на нарушителя, но отказал да го подпише.

Св. П. Д. установи, че на 10.04.2025г. при извършена проверка по линия на КАТ на път втори клас, № 37, от гр. Д. до гр. Б., на 204 км. + 500 метра, в района на така наречената гледка, преди разклона за гр. С.. Около 12.30ч. св. В. М. спрял за проверка лек автомобил „Пежо“, управляван от водача без поставен обезопасителен колан и не е обяснил здравословна причина, която го освобождава от носенето му.

Жалбоподателят е получил екземпляр от акта, но отказал да го попише, което е удостоверено с подпис на св. Н. В..

Св. Д. Ф. установи, на 10.04.2025г., около 12.40ч. в наряд със св.

П. Д. и св. В. М. работили по КАТ в специализирана полицейска операция на второкласен път 37, километър 204 + 500 метра, по посока от гр. Д. към гр. Б., когато е извършена проверка на водача на лек автомобил „Пежо“ ****, който не е използвал обезопасителен колан.

Получил е препис от акта, но отказал да го подпише.

Св. Н. В. установи, на 10.04.2025г. е удостоверил с подписа си като свидетел отказа на жалбоподателя да подпише акта. Получил е препис от акта, но отказал да го подпише. На самото установяване на нарушението не е присъствал.

2

На 10.04.2025г. от св. В. М. – мл. полицейски инспектор при РУ – Девин към ОД на МВР – Смолян, в присъствието на св. П. Д. и св. Д. Ф. по установяване на нарушението и св. Н. В. по отказ на жалбоподателя да подпише АУАН, е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA № 1378368/10.04.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 10.04.2025г., около 12.39ч., в обл. Смолян, общ. Доспат, път - (Я.

- Б.) Д. - Е. - П. - П. - Б. - Д. - Б. – километър 204.5, на път втори клас № 37, с посока на движение от гр. Д. към гр. Б. управлява собствения си автомобил „Пежо 207“, с № **** при нарушение: 1. По време на движение като водач на МПС от категория М1 не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Водачът не посочва конкретна причина за неизползването му, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 ЗДвП.

Актът е съставен на 10.04.2025г., в присъствие на нарушителя.

Получил е екземпляр от акта и е вписал, че има възражения, но отказал да го подпише.

В представено копие на свидетелство за регистрация на МПС – Част I на автомобил „Пежо 207“, с № **** е регистриран на С. А. Ш.

Въз основа на съставения АУАН Серия GA № 1378368/10.04.2025г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 25-0252000190/27.05.2025г., издадено от Р. Т. Х. - началник група при РУ – Девин към ОД на МВР – Смолян, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което за това, че на 10.04.2025г., около 12.39ч., в обл. Смолян, общ. Доспат, на път втори клас № 37, с посока на движение от гр. Д. към гр. Б., управлява собствения си автомобил „Пежо 207“, с № **** при нарушение: 1. По време на движение като водач на МПС от категория М1 не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Водачът не посочва конкретна причина за неизползването му, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.

При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното:

АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП и оправомощаването им със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на МВР.

Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН.

АУАН и НП съдържат изискващите се реквизити по чл.42, във връзка чл.53, ал.2 ЗАНН, във връзка с чл.57 ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно ал.3 свидетел по акта може да бъде и служебно лице.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на 3 чл.189, ал.1 ЗДвП и издадена на основание ал.12 Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. от министъра на МВР за възлагане на правомощия на служителите, изпълняващи длъжността полицейски инспектор да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

АУАН е съставен с предписаното от императивната разпоредба на чл.42, във връзка с чл.53, ал.2 ЗАНН съдържание, поради което има доказателствена сила за изложените в него фактически и правни основания до доказване на противното, аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП. Последната обаче не изключва преценка на доказаността на деянието и неговият извършител от съда, съобразно чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.16 и чл.18 НПК. Изложените в АУАН и НП фактически и правни основания следва да бъдат преценени съобразно всестранния анализ на събраните доказателства от допуснатите доказателствени средства.

Разпоредбата на чл.137а ЗДвП предвижда задължение на „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. Съгласно ал.2 на чл.137а ЗДвП „Могат да не използват обезопасителни колани: 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.

От анализа на събраните гласни доказателства, съдът прие, че описаното в АУАН и НП нарушение е извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна, тъй като на 10.04.2025г., около 12.39ч., в обл.

Смолян, общ. Доспат, на път втори клас № 37, с посока на движение от гр. Д. към гр. Б. е управлявал автомобил „Пежо 207“, с № ****, като по време на движение като водач на МПС от категория М1 не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила - нарушение на чл.137а ЗДвП.

Възраженията на жалбоподателя за липса на точно и ясно описание на мястото на нарушението и неправилното му вписване като собственик на автомобила не са основателни, тъй като както акта, така и НП съдържат ясно и точно описание на мястото на нарушението. Неправилното му вписване като собственик не води до извод, различен от приетия за установено и доказано извършено административно нарушение.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок и съдържа всички изискващи се реквизити по чл. 57 ЗАНН, тъй като нарушението е индивидуализирано по дата, място и обстоятелства на извършване в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е констатирал нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и е посочил, че жалбоподателят не е посочил обстоятелства по чл.137а, ал.2 ЗДвП, които го освобождават от носене на обезопасителен колан по време на 4 движение на МПС. Съгласно чл. 137А ал. 1 от ЗДП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, следва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Нарушението се подкрепя по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели (св. В. М. – актосъставител, св. П. Д. и св. Д. Ф. по установяване на нарушението). Възраженията на жалбоподателя се свеждат само до процесуални нарушения, каквито съдът не намира да са допуснати и липсват доказателства, оспорващи нарушението.

Нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като водач на МПС е имал ясно съзнание за задълженията си по ЗДвП.

В тежест на жалбоподателя беше да докаже обратното, тоест, че не е извършил нарушението. Доказателства от жалбоподателя не се представиха, а съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила, която не е оспорена. Напротив изложените в АУАН фактически и правни основания се установиха по безспорен начин от събраните гласни доказателства.

За нарушението на чл.137а ЗДвП административно наказващият орган е наложил на основание чл.183, ал.(4), т.7 ЗДвП „Наказва се с глоба 50.00 лева водач, който: 7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан“, глоба в размер 50.00 лева, в редакция бр.67/2023г., преди изменението с ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г. Санкцията е определена от законодателя в абсолютен размер за нарушението от този вид, без оглед на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, за всяко нарушение от този вид се налага глоба в размер 50.00лв.

Приложената адм. наказателна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. първо ЗДвП е „за неизползване на предпазен колан“ е съответна на юридическия факт – управление на автомобила, в нарушение на задължението по чл.137а ЗДвП.

Съдът не констатира твърдените в жалбата нарушения при описание на извършеното нарушение от фактическа страна и правни основания за налагане на санкцията.

В настоящия случай не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Посочената разпоредба визира предупреждение на извършилото нарушение лице, при маловажен случай на административно нарушение. Нарушението е на просто извършване и в конкретния случай липсват обстоятелства, от които да се направи извод, че то е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на подобно нарушение на правилата, уредени в ЗДвП. Законодателят е отчел обществената опасност на деянието като невисока, предвиждайки сравнително ниска по - размер санкция глоба в размер 50.00лв., поради което не следва да се прилага спрямо 5 нарушението чл.28 ЗАНН.