Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 567 от 27.10.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 434/2023
Вид
Определение № 567
Подписан
27.10.2023
В сила
27.10.2023
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • §1 · Закон за измерванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 26.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500434 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. К. Г. и В. И. Г., чрез процесуален представител адв. Е. К. срещу решение № 961/31.07.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 168/2023г., с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу Община Варна иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено, че въззивниците са собственици на недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ от 1049 кв.м. и подробно описани в решението граници, основан на твърдения за придобиване по давност чрез владение в периода от 1997г. до предявяване на иска – 24.01.2023г.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства и в противоречие на трайно установената съдебна практика. Излага, че съдът се е произнесъл по непредявено възражение, в частта, с която е приел, че имотът е станал общинска собственост, като е придобит чрез отчуждително производство до 01.06.1996г. и е предназначен за жилищно строителство,доколкото ответникът не навел твърдения, че по отношение на ищците, които не са правоприемници на собствениците, от които е отчужден имота е съществувал мораториум за придобиване по давност. Оспорват се направените от съда изводи, че искът не е основан на твърдения за правоприемство и ищцата В. Г. не е единствен правоприемник по закон на наследодателя, като се посочва, че ищците са основали иска с универсална наследствена сукцесия, като владението се продължава по право в лицето на наследника и не е необходимо той да извършва допълнителни действия, които да манифестират осъществяването на владението от него. Посочва се също, че ищците са 1 продължили да упражняват владение върху имота след смъртта на техните наследодателки, като са манифестирали намерението си да продължат да владеят имота като свой, т.е. установили са самостоятелно владение. В тази връзка, е ирелевантно обстоятелството, че ищцата В. Г. не е единствен правоприемник по закон. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.86 ЗС и §1 от ЗИ на ЗС, поради което са неправилни и изводите, че за периодите от 31.05.2006г.-30.12.2017г. и 20.01.2018г. – 20.01.2022г. придобивна давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установен мораториум и към момента на предявяване на иска, по отношение на процесния имот не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС . Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Община Варна, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване указания от съда по разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Въззивната жалба следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.12.2023г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2