Решение № 399 от 29.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Сливен, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230104466 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 949433 от 01.05.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 949433 от 01.05.2023 година, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата сумата в размер на 500,00 лева. За последната е възникнало задължението да върне в срок от 3 месеца ведно с лихви, разноски, неустойки когато не е осигурена гаранция и други, като общо дължимата сума по силата на договора възлиза на 689,89 лева.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договора. Претендират се разноските по делото.

1

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище, съгласно което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит № 949433 от 01.05.2023 година ответното дружество „СТИК КРЕДИТ“ АД е предоставило в заем на ищеца сумата от 500,00 лева, за срок на кредита - 3 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ - 36% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 42,58%.

Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 500,00 лева кредитополучателят се задължава с общо задължение за плащане по контракта в размер на сумата 689,89 лева. Последната сума е посочена в чл. 10 от Договора като представляваща сбор от общият размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен процент на разходите на заема - 42,58%.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 949433 от 01.05.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по 2 същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата 500,00 лева, като се е задължил да върне на ответника - кредитор сумата 689,89 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на 3 договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 42,58%.

Действителният ГПР по процесния договор не е ясно как е формиран и е значително и несъмнено в много по - голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса от 25,56 евро.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.

Г. по посочената в допълнителна молба банкова сметка следва да се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в размер на 205,00 евро.

За да формира извода си относно така присъжданите разноски, възраженията на ответника в тази насока са приети за неоснователни.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 949433 от 01.05.2023 година, сключен между „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК:

202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б и М. М. Р. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ................................., на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, ДА ЗАПЛАТИ на М.

М. Р. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ................................., сумата 25,56 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и 4 адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Е. Г. от САК, по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА, сумата 205,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5