Решение № 176 от 29.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пазарджик, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500510 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260027/22.02.2021г., постановено по гр.д.№660/2019г. по описа на РС- п. е прието за установено, по исковете с правно основаниечл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК по отношение на ИВ. П. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.п., общ.п., ул.“Чучура“ №7, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.с., бул.“п.д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 е носител на парични задължения, както следва: сума от 4286,96лв.- главница по договор за кредит №PLUS- 14143247 от 18.04.2018г., сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 31.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сума от 410,87лв.- лихва за забава от 20.11.2017г. до 30.10.2018г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017г. и приложение №1 от 18.04.2018г. към него, за които суми е издадена заповед за 1 изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на РСп., като е отхвърлен иска за установяване дължимостта на сума представляваща главница по договора за кредит над уважената част от 4286,96лв. до претендирания размер от

6000лв., както и за сумата представляваща лихва за забава за периода 21.01.2017г. до 20.11.2017г. и над уважения размер от 410,87лв. до претендирания 992,76лв.

Отхвърлени са исковете предявени от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу ИВ. П. М., ЕГН **********, с които се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 7973,12лв.- договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 20.12.2016г. до 20.11.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017г. и приложение №1 от 18.04.2018г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№1059/2018г. по описа на РС- п..

Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. П. М., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, сума в размер на 110,50лв.- представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сума в размер на 192,65лв.представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощника му юриск.И.С., в отхвърлителната част за главница и лихви, както и в частта за разноските, които не са присъдени, поради неправилните изводи на съда.

Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че претенцията за договорна лихва е неоснователна, поради надвишаване на размера на договорната лихва по кредита над три пъти размера на законната лихва. В резултат на това, неправилно съдът е приел, че процесния договор е недействителен и следва ответникът да върне само чистата стойност на кредита. В тази насока е посочено, че в решението е визирано, че от получената сума от 6000лв. следва да се извадят платените от ответника суми по Договора, в общ размер на 1981,84лв., с част от която сума са погасени и 2 задължения за договорна лихва, откъдето и грешно е присъден размера на лихвата /обезщетение/ за забава.

Визира се, че процесният Договор е сключен на 08.11.2016г., съответно приложима за него е регламентацията на Закона за потребителски креди към 29.07.2016г. /следващата редакция на закона е от 06.03.2018г. В процесният Договор изрично е посочен лихвения процент /ЛП/, който е в размер на 40,05% и е уговорено да е фиксиран за срока на договора /чл.2 от Условията по Договора“.

В тази връзка излагат доводи, че договорения размер на лихвата не е нищожна поради противоречие със закона- чл.19, ал.5 от ЗПК, като се цитира съдебна практика.

Твърди се, че съгласно чл.5 от ОУ към Договора, при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, която уговорка изцяло кореспондира с разпоредбите на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.

Визира се, че ако длъжникът не плати в срок цената, той дължи мораторна лихва, а ако няма такава- законова лихва, по аргумент на чл.86, ал.1 от ЗПК. Оттук се приема изводът, че не е налице анатоцизъм и не съществува забраната от чл.10, ал.3 от ЗЗД.

Твърди се, че в конкретният казус, лихвата за забава е начислена върху просрочените за плащане суми и предсрочно изискуема главница.

Приема се, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи и/или нищожни клаузи. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.143, ал.1 т.1019 от ЗЗП, тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по- неравностойно имуществено положение.

Искането е да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, като се постанови друго с което ИВ. П. М., в качеството му на Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS- 14143247, подписан на 08.11.2016г., предоставен от небанкова 3 финансова институция, дължи и следва да изплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, предявените с исковата молба суми.

Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.

Прави се възражение за прекомерност, съответно искане за прихващане на присъдените разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ИВ. П. М..

В съдебно заседание, жалбоподателят- „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- юриск.С. е постъпило писмено становище, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно, включително и в частта за разноските.

Ответникът по жалбата- ИВ. П. М., редовно призован не се явява.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- п. е образувано по обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, срещу ИВ. П. М., за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит №PLUS-14143247 от 08.06.2016г. сключен между ответника и „БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез клон „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

7973,12лв.- възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 20.12.2016г. до 20.11.2022г. и 992,76лв.- обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г. до датата на подаване заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017г. и Приложение №1 от 18.04.2018г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г.

4 по описа на РС- п., които искове са кумулативно съединени с осъдителни искове за същите вземания.

Твърди се от страна на ищецът, че между ответникът и „БНБ П.П.Ф.

С.А. Франция чрез клон „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД на 08.11.2016г. е сключен договор за потребителски кредит PLUS-14143247, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 6000лв.

Твърди се, че страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 2419,20лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска.

Визира се, че кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 150лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, която такса е удържана от общия размер на отпуснатия кредит.

Твърди се, че размерът на договорната лихва е 11836,56лв., като сумата която е следвало да върне ответника е в общ размер на 17836,56лв., дължима до 20.11.2022г. на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 247,43лв.

Сочи се, че поради допусната забава за плащания по кредита същият е обявен за предсрочно изискуем на 20.01.2017г., която дата представлява дата на падежа на втората вноска. Изложени са доводи, че не следва да намира приложение съдебната практика, която предвижда необходимост от обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото предмет на делото не е банков кредит.

Визира се, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.01.2017г. /датата на която е 5 станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаванe на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 992,76лв.

Твърди се, че процесните вземания са прехвърлени от кредитодателят на ищеца по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017г. и Приложение №1 от 18.04.2019г. към него, за което прехвърляне е уведомен длъжникът по чл.99 ЗЗД, като в евентуалност се сочи, че длъжникът следва да се счита за уведомен с връчванe на препис от исковата молба за отговор.

Искането е да се уважат предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, от страна на ответникътИВ. П. М. не е подаден писмен отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, че на 08.11.2016г. между ответника И.М. и „БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез клон "БНБ П.П.Ф.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №PLUS-14143247, видно от който се установява, че търговското дружество е предоставило на ответника сума пари в размер на 6000лв., която сума кредитополучателят се задължил да върне на равни месечни вноски- 72 бр. всяка в размер на 247,73лв., последната с падеж 20.11.2022г. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент37,75%, както и ГПР- 46,84%. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 17836.56лв, от които и 2419,20лв.- застрахователна премия. Договорът е сключен при общи условия за договор подписани от кредитополучателя. В общите условия е посочено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. В общите условия към договора е уговорено закупуване на застраховка защита за плащане, като дължимата сума за сключване на застраховката се сочи, че е заплатена от кредитодателя на „Директ сървисис“ ЕАД.

По делото е прието като доказателство застрахователна полица 6 застраховка „Защита“ и „Защита на плащанията“ за застраховано лице И.М..

По делото е приложен Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.02.2017г. сключен между „БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез клон „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно е Приложение №1 от 18.04.2018г., по силата на който на ищеца е прехвърлено вземането на кредитодателя „БНБ П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез клон „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД към ответника И.М. възникнало от процесния договор за потребителски кредит, което вземане към дата на продажбата е в общ размер на 14330.43лв.