Решение № 517 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330116707 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против И. З. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че за посочения в исковата молба период 14.05.2018 г. 09.06.2023 г. е извършил доставка на питейна вода и отвеждане на канални води в имот на ответника, находящ се на адрес: ***, за който в дружеството има открита партида. Поддържа, че стойността на извършените и незаплатени от ответника услуги е 1332,59 лв., като върху нея поради забавата дължал и обезщетение в размер на 247,39 лв. от 31.07.2018 г. до 31.05.2023 г. За сумите било подадено заявление по чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, предвид което се иска да бъде установено съществуването на вземането за главницата и лихвите по заповедта за изпълнение.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 22.06.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Излага подробни доводи в отговора на исковата молба, състоящи се в това, че при изчислението на количествата консумирана вода дружеството - ищец неправилно е приложило разпоредбите на общите условия, както и че размерът на вземането не е установен, доколкото е представена само справка относно фактури, но не и самите 1 фактури и липсват доказателства за тяхното осчетоводяване. Възразява също така, че ищецът не е имал право едностранно да коригира сметки за минал период и че клаузите на чл. 24, ал. 4 и следващите от Общите условия на дружеството са неравноправни. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9130/2023 г. по описа на ПРС, IV бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, както и че има качество на клиент /потребител с клиентски № ***/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на ***. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най- малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ - наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е 2 субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ***.

От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът има качеството на потребител.

Видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на *** г. е сключен Договор за наем на общинско жилище, за срок от 10 години, т.е. до 12.12.2028 г., за процесното общинско жилище, находящо се в ***, сключени между ответника и Община ***, ОП „Жилфонд“, като ответникът в последният е декларирал, че домакинството му се състои от шестима души. Поел е задължение, съгласно чл. 15 от Договора, да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода.

Изрично е подписал декларация, че е съгласен копие от настанителната му заповед и копие от договора за наем, да бъдат предоставени за служебно ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ *** (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока, подписаната от ответника декларация има характер на извънсъдебно признание на ответника, че последният е изявил воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с доказателствена сила срещу него, тъй като касае неизгоден за него факт.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, според нормативната уредба. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от него и семейството му, видно от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи. През целия период в обекта е имало по четирипет обитатели, видно от същите констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като почти всички са подписани от ответника или от членове от домакинството на ответника (лист 109 -129).

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 5 и чл. 24 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества - по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Установява се по делото, че в имота, обитаван от потребителя - ответник не е имало поставено измервателно устройство, което да отговаря на Закона за измерванията и ВиК услугите, предоставяни в имота, обитаван от ответника К. са определяни съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия.

Според показанията на св. Й., отчета в имота на *** се е извършвал по тарифа за броя живущи според членовете, които обитават имота, защото липсвало измервателно устройство. Съставено и връчено било известие за монтаж на водомер.

Същите се кредитират като ясни, последователни и непротиворечиви, вкл. при съобразяване изискването на чл. 172 ГПК, като няма док., които да им противостоят, нито пречка да бъдат ценени за достоверни.

Предвид представените карнети, договорите за наем, и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от 3 останалите приети по делото доказателства. Нещо повече, видно е, че са начислявани служебни количества - по 10 куб. на месец като за двама живущи, макар по делото да се установява, че обитателите са повече от двама. Последното се потвърждава и от заключението на вещото лице Б. В. по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено.

От заключението на вещото лице се установява, че неплатената сума по партидата на ответника И. К. за периода от 14.05.2018 г.- 09.06.2023 г. е в размер на 1332,59 лв., след приспадане на извършените плащания в размер на 66 лева, лихвата за забава, изчислена по всяка отделна фактура и за периода от 31.07.2018 г. до 31.05.2023 г., възлиза общо на 247,39 лв. Издадените фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в представените по делото карнети е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника, поради което същият има качеството „потребител“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на клаузите на чл. 25, ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задълженията на ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана по показания, поради бездействие на самия потребител. Въпреки че е бил уведомен за неизправността на водомера, същият не е бил подменен своевременно, поради което е било извършено служебно начисляване по тарифа, както се посочи на суми за потребление. Същият дължи плащане, като начислените количества са в негов интерес.

Относно размера са ангажирано заключение на ССЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвени. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да се отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа, без да е необходима нарочна покана за всяко месечно задължение. С оглед данните от експертизата длъжника не е заплатил сумите, за които са съставени процесните фактури, поради което същият е изпаднал в забава след изтичането на 30 дни от дата на издаване на съответната фактура. В тази насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание, а с оглед на приетото експертно за заключение по ССчЕ – доказан и по размер.