Решение № 1300 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330205047 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш № 8505303404, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално Тол управление, с което на „Филкаб“ АД, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева, за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП. С жалбата си моли електронният фиш да бъде отменен. Излага съображения. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. С молба сочи, че поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 29.04.2022г. в 06.45 часа е установено нарушение с ППС Товарен автомобил Ман ТГС с рег. № *********, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав в ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1 км 107 + 663, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по- малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 107+ 663.

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш.

Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице.

Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два видаобикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 2

4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК). В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН); Изпълнителна давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание.

От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл.

82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предхония член. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за наказанието в глоба и лишаване от права. В конкретния случай, нарушението е извършено на 29.04.2022г. Изтекла е обикновената преследвателска давност на 29.04.2025г., предвид което наложеното наказание е погасено по давност, поради настъпила погасителна давност.

По нататък, цитираното съдържание на електронния фиш не отговаря на изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и по-конкретно за признаците на изпълнителното деяние. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати. Съгласно чл. 10, 3 ал.1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Винетната такса по смисъла на 10, ал.1, т.1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона ( чл. 10а, ал.7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. За МПС с технически допустима максимална маса над 3,5 тона (чл. 10б, ал.3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа.

Съгласно чл. 10б, ал.4, вр. ал.1 от ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.

Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние:

-чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние;

-по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т.7 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР);

-по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни за относно географското позициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т.8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).

Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС.

Според чл. 139, ал.7 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от 4 категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице (най-често това ще е собственикът/ползвателят на МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана неговата собствена отговорност).“

От друга страна, според чл. 102, ал.2 ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство ( за закупуване на маршрутна карта или за деклариране на тол данни по чл. 13 или 14 от Наредбата). Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Санкцията за нарушение задълженията на водача по чл. 139, ал.7 от Наредбата е предвидена в чл. 179, ал.3а от ЗДвП, според която норма: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние (по чл. 13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключване на договор с лице доставчик на УЕСТИР), съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Санкцията за изпълнение на задължението на собственика/ползвателя е уредена в чл. 179, ал.3б ЗДвП, според която: Собственик на пътно превозно 5 средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“ В общия случай, при санкциониране с АУАН и НП, разликата между приложното поле на санкционните норми на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и чл. 179, ал.3б ЗДВП е в субекта на отговорността, доколкото, както се каза вече, субект на отговорността по чл. 179, ал.3а ЗДвП е водачът, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е собственикът/ползвателят на МПС, като видно от чл. 179, ал.3д ЗДвП отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна, доколкото тя се ангажира, само ако не е издадено НП срещу водача.

При издаване на електронния фиш, възможността за издаване на този вид санкционен акт и за нарушения по чл. 179, ал.3а и чл. 179, ал.3б от ЗДвП изрично е предвидена в чл. 189ж, ал.7 ЗДвП. Във връзка с издаването на ЕФ за нарушения на режима на събиране на тол такси от значение е разпоредбата на чл. 187а ЗДВП, която дава възможност за издаване на ЕФ, за нарушения заснети с автоматизираната система, в отсъствие на нарушителя.