Решение № 629 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110110013 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от Б. А. Ч. срещу К. ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за сумата от 147,05 евро /287,60 лева/, представляваща платена без основание получена без основание по Договор за потребителски кредит № 1181549 от 06/11/2024г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда - 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 06.11.2024г. между него и „К.“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 1181549 от 06/11/2024. По силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 2 000 лв. на Б. А. Ч., който се задължава да върне предоставената сума в срок до 06.05.2026 г. на 18 месечни вноски, при лихвен процент от 50% и годишен процент на разходите 63,29%. Посочено е, че общата сума за плащане от Б. Ч. е в размер на 3 013,34 лв. В чл. 1, ал.2 от Договора са посочени параметрите на заема, като е посочено, че размера на първите четири (4) вноски е 83,33 лв., а на останалите четиринадесет (14) вноски е 191,43 лв.

Счита, че доколкото Договор за потребителски кредит № 1181549 от 06/11/2024 е договор на свободно договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.

Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

Сочи, че в чл. 18 от Договора е посочено, че в случай, че потребителя не изпълни задължението си да обезпечи кредита си, посочено в чл.6, той дължи неустойка в размер на 3 739,26 лв., сума която надвишава почти двойно главницата по кредита.

Позовава се на чл. 7 от Договора, като той е сключен въз основа на електронно изявление, т.е. сключен е от разстояние. Счита, че съгласно българското законодателство договор за кредит, сключен от разстояние, не може да се счита за индивидуално уговорен, особено когато е сключен при общи условия, предложени от кредитора. Съгласно чл. 143, ал.

5 ЗЗП, когато дадена клауза е част от предварително формулиран договор, предоставен на потребителя без възможност за въздействие върху съдържанието й, тя не се счита за 1 индивидуално уговорена, дори потребителят да я е подписал.

Счита, че процесната неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 3 739,26 лв., не отговаря на изискванията на ЗПК и не е съобразена и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Намира се в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя и не е съобразена и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. На следващо място посочва, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.

Твърди, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл. 16 от ЗПК, поради което по силата на чл. 21, ал.1 от ЗПК същата се явява нищожна. На това основание нищожна се явява и дължимата неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение. Счита неустойката за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл. 26 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл.6 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя.

Счита, че предвидената неустойка в размер на 3 739,26 лв. за целия срок на договора /при главница 2 000 лв./ излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала. Сочи, че като допълнителен разход по кредита, претендираната неустойка е следвало да се включи в процента на ГПР, което в случая не е направено, а напротив изрично е посочено в чл. 18, ал. 3 от Договора, че същата не се включва при изчисляване на ГПР-то. Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Твърди, че когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл. 22, ал. 1 от ЗПК, при което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи по кредита.

По тези съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К.“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Излага се възражения, като посочва, че договорът отговаря на изискванията за действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че 2 кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на 3 кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, сочи, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Сочи, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Счита за неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

Ответникът възразява, че уговорената неустойка е действителна. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, б Във връзка с това, напълно счита, че неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. Твърди, че в настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.

Ответникът счита, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Възразява, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо три договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Ответникът признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск, претендираната сума следва да е получена от ответника при начална липса на основание. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт / Постановление № 1 от 28.05.1979 г, на Пленума на ВС/.

Между страните е обявено за безспорно, а и от представените по делото доказателства се установява факта, че между Б. Ч. и ответника К. ЕООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 1181549 от 06/11/2024г. за сумата от 2 000 лв.,както и че по силата на договора е платил на ответника сумата общо от 2 287,60 лв.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла н а чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо 3 който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

От представения договор за потребителски кредит № 1181549 от 06/11/2024г. се установява, че кредиторът „К." ЕООД се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2000 лева. Съгласно чл. 3 от договора е приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски, разбити на главница и лихва, както и колона „Неустойка" с размери за всеки падеж и колона „Вноска с неустойка".

Общият размер на неустойката, посочен в погасителния план е 3844,66 лева, а общата сума за плащане с неустойка е 6752,60 лева. Съгласно чл. 6 от договора страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на редица кумулативни условия. В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 2 дни от сключване на договора. Съгласно чл. 6, ал. 3 страните са се съгласили, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, предоставянето на обезпечението е от съществен интерес за кредитора, като последният сключва настоящия договор единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя. В чл. 6, ал. 6 е посочено, че кредитополучателят се съгласява, че настоящият договор не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.

Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1564babf-b7ab-4aaa-8371-a4908c7b8b1a