Решение № 196 от 20.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000167 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото е изходяща от „Д.“ ООД /н/, ЕИК *********, гр. К., ул.

„Т.К.“ №* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 23/2024 г. по описа на К.йския окръжен съд решение № 52 от 01.11.2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Д.“ ООД /н/, ЕИК *********, гр. К., ул. „ Т.К.“ №* против Н.**, гр. С. иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване недължимостта на следните предявени от Н.** и приети публични вземания :

1. за данъци с основания декларация №***/22.12.2008 г., декларация №****/10.06.2010 г. за периода от 2021 г. до 2023 г. включително, възлизащи в общ размер на 6 422,28 лв., от които главници - 5 585,94 лв. и лихви в размер на 836,34 лв., начислени върху главниците до 20.10.2023 г. и 2. за имуществени санкции наложени с Наказателно постановление №*********/11.02.2013г. и

Наказателно постановление

№**********/11.02.2013 г. на Изпълнителна агенция „Г.и.т. - К.“ в общ размер на 4 669,05 лв., от които главници - 1 500,00 лв. и лихви - 3 169,05 лв., 1 начислени върху главиците до 23.10. 2023 г. и

„Д.“ ООД /н/, ЕИК *********, гр. К., ул. „Т.К.“ №* е осъдено да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на К.йския окръжен съд сумата от 110,91 лв., представляваща държавна такса за производството по настоящото дело, а в полза на Н.**, гр. С. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

В жалбата се говори, че първоинстанционният съд е изложил формално мотиви, без да извърши преценка на установените по делото обстоятелства и да се съобрази с формалната логика и разпоредбите на закона. По отношение на същите се споменава, че съдът е приложил неправилно чл. 171, ал.2 ДОПК и чл. 685а, ал.1 от ТЗ като изложените в тази насока аргументи касаят единствено публичните вземания за имуществени санкции определени с двете НП от 2013 г. В тази връзка се говори за изтекла абсолютна давност и несъществуване на същите по тази причина. Отправеното до съда искане обаче е за отмяна на решението в отхвърлителните му части изцяло и постановяване на друго признаващо двете групи публични вземания за несъществуващи.

Н.** не е изразила становище по жалбата.

Участващият в производството на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ синдик В. М. счита, че същата е неоснователна по отношение частта от решението отхвърляща иска за вземанията с основания декларация №***/22.12.2008 г. и декларация №****/10.06.2010 г. за периода от 2021 г. до 2023 г. вкл. и че е основателна за тези за имуществени санкции определени с двете НП от 2013 г.

Съдът след като се запозна са актовете предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

На 19.02.2024 г. в К.йския окръжен съд е постъпила изходяща от „Д.“ ООД /н/, ЕИК *********, гр. К. против Н.** искова молба.

В обстоятелствената част на същата се споменава, че ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност с Решение № 350/20.10.2023 г., постановено по в. т. дело № 383/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Сочи, че във връзка с изготвения от синдика и обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.12.2023 г. списък с приети вземания дружеството подало възражение. То 2 било оставено без уважение с определение № 51 от 06.02.2024 г., постановено по т. дело № 13/2023 г. по описа на К.йския окръжен съд.

С оглед на това се сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ за дружеството длъжник е налице интерес да предяви в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ иск по отношение на Н.** в качеството му на кредитор с приети вземания за установяване несъществуването на приетите публични вземания по декларация №***/22.12.2008 г. и №****/10.06.2010 г., по справка декларация №***********/13.12.2010 г. и №*************/13.01.2011 г., както и тези за имуществени санкции в размер на 4 669.05 лв, от които главница 1 500 лева и лихви 3169,05 лева по наказателни постановления, издадени от ИА „Г.и.т.“.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени доводи, че вземанията са погасени по давност с оглед разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК и респективно е отправено искане да се признае, че не се дължат от дружеството на предявилия ги кредитор.

В срока по чл. 367 ГПК Н.** е подал отговор, в който излага становище по исковата претенция. В него е посочено, че исковата тя е основателна само по отношения на вземанията за лихви върху публичните вземания за главници, с основания за възникването им - справка - декларация вх.

№***********/13.12.2010 г. и справка декларация вх.

№*************/13.01. 2011 г. с оглед наличие на предпоставките на чл. 171, ал. 3 от ДОПК.

По отношение на вземанията по декларация №***/22.12.2008 г. и №****/10.06.2010 г. в общ размер от 6 422, 28 лв., от които главница 5585, 94 лв. и лихви за периода до 20.10.2023 г. в размер на 836, 34 лв. е посочено, че са за данък върху недвижимите имоти и така битови отпадъци за периода 20212023 г. С оглед на това е изразено и становище, че няма как да е изтекъл давностния срок определен в чл. 171, ал.1 от ДОПК, още повече този по чл.

171, ал.2 от ДОПК. Споменато е също, че декларациите били подадени на основание чл. 17, ал.1 от ЗМДТ и чл. 14 от ЗМДТ, имали характер на такива по чл. 107, ал.1 от ДОПК, а самите вземания били определени от общинската администрация по предвидения в ЗМДТ ред.

По отношение на вземанията за имуществени санкции определени с Наказателно постановление №*********/11.02. 2013 г. и Наказателно 3 постановление №**********/11.02.2013 г. на Изпълнителна агенция „Г.и.т. К.“ в общ размер на 4 669,05 лв., от които главници - 1 500,00 лв. и лихви - 3 169,05 лв., начислени върху главиците до 23.10. 2023 г. на първо место са изложени доводи за недопустимост на иска с оглед на разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК. В тази връзка е споменато, че същата има императивен характер и съставлява процесуална пречка за оспорване по реда на ТЗ съществуването и дължимостта на определена категория публични вземания установени с влязъл в сила акт след изчерпване на възможностите за обжалване на същия.

По същество е изразено становище, че не са налице предпоставките за погасяване на същите на основание чл. 171, ал.1 от ДОПК с оглед на това, че давностният срок е спиран и прекъсван като са изложени подробни аргументи в тази насока. По отношение на абсолютната давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК е казано, че същата би следвало да изтече на 01.01.2024 г., но това не е станало с оглед на факта, че давността е прекъсната на основание чл. 171, ал.1, т. 2 от ДОПК с предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на 20.10.2023 г.

В отговора си конституираният на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ синдик на „Д.“ ООД гр. К. /н/ изразява становище, че искът е неоснователен само за вземането на Н.** произтичащо от декларация №***/22.12.2008 г. и №****/10.06.2010 г. В подкрепа на същото е посочено, че същото касае определени по установения ред задължения за ДНИ и ТБО по ЗМДТ за периода 2021-2023 г., поради което за тях няма как да е изтекла давността по чл. 171, ал.1 от ДОПК още повече тази по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

По отношение на вземането за законна лихва размер на 588, 25 лв. начислена върху вземанията за главница по Справка декларация вх.

№***********/13.12.

2010 г. и

Справка декларация вх.

№*************/13.01. 2011 г. е посочено, че са погасени по давност към датата на откриване на производството по несъстоятелност, т.е. искт е основателен.

Становище за основателност на иска е изразено и по отношение на вземанията за имуществени санкции определени с НП №*********/11.02.2013 г. и НП №**********/11.02.2013 г. В подкрепа на същото е споменато, че те са погасени по давност с изтичането на 5 г. срок от 01 януари 2014 г. с оглед 4 разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. По отношение на възраженията за спиране и прекъсване на давността е споменато, че такова не е имало поради това, че сочените от Н.** обезпечителни мерки са наложени с Постановление от 24.01.2021 г., когато пет годишният давностен срок вече е бил изтекъл.

Ищецът е подал в срок ДИМ, в която е изразил становище за неоснователност на възраженията за недопустимост на иска в частта оспорваща вземанията за имуществени санкции, като са преповторени и Н.**равените с ИМ съображения за погасяване на приетите от синдика вземания по давност.

Отговор на ДИМ не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него е прието, че са недължими публичните вземания за лихви в общ размер на 588,85 лв. с основания за възникването им Справка - декларация вх.

№***********/13.12.

2010 г. и

Справка декларация вх.

№*************/13.01.2011 г.

По отношение на вземанията по ЗМДТ за периода от 2021 г. до 2023 г. вкл. в общ размер на 6 422, 28 лв., от които главници - 5 585,94 лв. и лихви в размер на 836,34 лв., начислени върху главниците до 20.10.2023 г. определени възоснова на декларация №***/22.12.2008 г. и декларация №****/10.06.2010 г. и за имуществени санкции наложени с Наказателно постановление №*********/11.02.2013 г. и

Наказателно постановление

№**********/11.02.2013 г. на Изпълнителна агенция „Г.и.т. - К.“ в общ размер на 4 669,05 лв., от които главници - 1 500,00 лв. и лихви - 3 169,05 лв., начислени върху главиците до 23.10. 2023 г. е прието, че не са погасени по давност и исковата претенция е отхвърлена. Този извод за първата група вземания е подкрепен с довода, че декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ са декларации по чл. 107, ал. 1 от ДОПК и възоснова на тях дължимите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци се определя ежегодно към 01.01. на съответната година по предвидения в ЗМДТ ред. Това и факта, че в случая приетите вземания по ЗМДТ от посочения тип са за периода 2021 -2023 г. вкл. е формиран извод, че няма как да е изтекъл предвидения в чл. 171, ал.1 ДОПК давностен срок, респективно и този по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Досежно вземанията за имуществени санкции е прието, че 5

5 г. давностен срок по чл. 171, ал.1 ДОПК не е изтекъл поради наличието на доказателства обуславящи извода за спиране и прекъсване на давността.

Посочено е и че не е изтекла 10 годишната абсолютна давност по чл.

171, ал. 2 ДОПК защото срокът е прекъснат на основание чл. 171, ал.2, т.2 ДОПК с предявяването на вземанията от страна на Н.** в производството по несъстоятелност срещу „Д.“ ООД на 17.11.2023 г.

Жалба срещу решението, както се спомена по - горе е подадена от ищеца в настоящето производство.

В нея той сочи, че обжалва същото в частта отхвърляща иска по чл. 694, ал.1 от ТЗ за вземанията по ЗМДТ и за имуществени санкции и иска отмяната му, но при аргументиране на доводите за отправеното до ПАС искане са изложени единствено такива за неправилно приложение на чл. 171, ал. 2 ДОПК и чл. 685 а от ТЗ във връзка с вземанията за имуществени санкции. По тази причина в проведеното по делото на ПАС открито съдебно заседание, на което е даден ход на устните състезания е докладвано, че решението се обжалва само в тази му част. Това обаче съобразено с отправеното в жалбата искане за отмяна на първоинстанционния акт изцяло в отхвърлителната му част не е пречка с настоящето решение ПАС да извърши преценка за законосъобразността и правилността на същата на база изложените съображения за нарушения на чл. 171, ал. 2 от ДОПК и чл. 685а от ТЗ. В подкрепа на това следва да се посочи и че в подадената молба становище на жалбоподателя от 22.05.2025 г. е посочено, че пренесеният пред ПАС спор не е по фактите, а единствено досежно приложимостта на чл. 171, ал.2 ДОПК и чл.

685а от ТЗ по точно за това коя от двете е специална и намира приложение пред другата.