Решение № 8928 от 10.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8928

Бургас, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА канд № 20267040601776 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. К. П. от [населено място], [жк], [улица], чрез адв.К. З. от АК Бургас, против решение №598/26.06.2026 г., постановено по АНД № 1103/2026 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0769-006270/09.03.2026 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "Пътна полиция", с което на касатора за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв./153,39 евро/, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв /102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно. Счита, че щетите по двата автомобила са леки и е напълно възможно да не е усетила съприкосновението. Излага аргументи, че показанията на св.Т. и св.Г. са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани. Не е налице умисъл и съзнателно неизпълнение на задълженията от страна на водача на ППС при твърдяното участие в пътно-транспортно произшествие или укриване на такова, като не е налице виновно поведение. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.З., който изрично уточнява, че поддържа касационната жалба само в частта относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не и досежно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, както първоначално е заявил в касационната жалба. Пледира решението на РС –Бургас в тази част да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна относно нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Във връзка с изявлението на адв.З., направено в съдебно заседание на 17.09.2026 г., че обжалва решението само в частта относно това нарушение, а не изцяло и за нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, както първоначално е посочил в жалбата, съдът намира, че относно нарушението по чл.40, ал.1, т.1 от ЗДвП жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, а производството по делото прекратено.

Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното:

В обжалваното съдебно решение Районен съд – Бургас е приел за установено, че на 15.10.2025 г., около 15,11 часа, П. управлявала служебния си автомобил К. Р., с рег.№[рег. номер]. При направен опит за паркиране на паркинга на МОЛ „Галерия“ извършила неубедителна маневра – движение на заден ход и блъснала паркиран от дясната страна лек автомобил Т. Л. К., с рег.№[рег. номер], след което напуснала мястото на ПТП. Свидетели на случилото се станали А. Т. и Н. Г., които възприели лично тези действия на водача, както и регистрационния номер на управлявания от нея автомобил. На място да окажат съдействие били изпратени полицейски служители на сектор „Пътна полиция“, а именно св. Х.. Полицейският служител се запознал със записите на камерите, от които видял, че П. прави опит да влезе в реда на паркираните автомобили, но не успява. Дава назад и удря паркирания автомобил. При сравнение на щетите по двете превозни средства е констатирано съответствие между същите. В тази насока е и протокола за ПТП. Позовавайки се на показанията на свидетелите –очевидци , протокола за ПТП и видяното на записите от камерите, съдът е приел, че жалбоподателят е разбрал за настъпването на ПТП, но не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, поради което поведението на П. се явява съставомерно.

Фактическата обстановка съдът е приел за безспорно установена от писмените доказателства по административнонаказателната преписка и от показанията на разпитаните свидетели, които е кредитирал като логични, последователни и непротиворечиви.

Съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като е приел за спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, както и давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема и от настоящия съдебен състав. Споделят се изводите на въззивната инстанция, че нарушението е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като редакцията на закона към момента на деянието и издаване на НП предвижда , че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Вмененото с разпоредбата задължение не е било изпълнено от П. като участник в пътнотранспортно произшествие, поради което е и ангажирана административнонаказателната и отговорност.

Неоснователен е довода на касатора за недоказаност на извършеното нарушение, като основното възражение е че не е усетила настъпването на ПТП. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед механизма на настъпилото ПТП, както и с оглед на условията, при които то е реализирано и щетите по двете МПС-та, е нямало как П. да не усети съприкосновението между двата автомобила, като са установени видими следи, съответстващи на контакта с другото превозно средство.

По смисъла на т. 30 от пар. 6 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство или други материални щети. Безспорно съобразно установените факти П.(в качеството си на водач на МПС) е била участник в такова произшествие, но въпреки това е напуснала произшествието, без да установи какви са последиците от него. Ето защо поведението и изцяло попада в обхвата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая са налице достатъчно обективни факти, които са в насока, че П. е формирала умисъл (независимо дали "пряк" или "евентуален") за извършване на нарушението. Това е така, тъй като (съобразно протокола за ПТП) е налице сблъсък между двата автомобила. Самото естество на удара показва, че няма как водачът на автомобила да не е възприел никакво съприкосновение (още повече, че съприкосновението е възприето от други лица– очевидци, който са сигнализирали незабавно). Следователно напускайки мястото на произшествието касаторът е бил наясно (или най-малкото е допускал), че няма да изпълни задължението си да спре и да провери има ли последици от произшествието по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налага се извод, че всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са налице и наказващият орган правилно е приел, че същото е извършено.

Наказанията за това нарушение са във фиксиран размер – лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба от 200 лв., поради което не могат да бъдат намалени.

Предвид на изложеното, обжалваното пред касационната инстанция решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. К. П. от [населено място], [жк], [улица], чрез адв.К. З. от АК Бургас и прекратява производството по делото в частта относно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №598/26.062026 г., постановено по АНД № 1103/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта относно нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението, в частта с характера на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от уведомяването. В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�