Решение № 55 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ир. Д. Г. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за възобновяване № 20221000600029 по описа за 2022 година

Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 18/2021 г. на Окръжен съд – Перник.

Изложеното в депозираното искане материализира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НК.

В обстоятелствената част на искането Главният прокурор твърди, че макар престъплението по чл.343б, ал.3 от НК да е формално, на просто извършване и за съставомерността му да не е необходимо настъпване на престъпен резултат, от страна на законодателя е въведена двустепенна забрана, както за употребата на наркотични вещества, така и да не се управлява МПС, независимо дали водачът е бил обективно повлиян от тяхната употреба, като сочи в тази връзка и съдебна практика.

Твъди се и, че с постановената от Пернишки районен съд присъда № 260007 от 05.10.2020 г. по НОХД № 638/2020 г., на подсъдимия К. Б. Т., за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3, вр.чл.54, ал.1 от НК – управление на МПС - л.а.“БМВ Х5“, с 1 peг. № ********, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установено с химикотоксикологична експертиза peг. № И- 1250/06.02.2020 г., му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 3/три/ месеца, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване, както и глоба в размер на 600 лв. Наложено му е било и наказание по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/една/ година и 3/три/ месеца.

С решение № 73 от 01.11.2021 г. по ВНОХД № 18/2021 г., Окръжен съд — Перник е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил срока на наложените на подсъдимия Т. наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ на 4 /четири/ месеца, прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

С прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, въззивният съд бил допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.1 от НПК, тъй като при индивидуализация на наказанието на подсъдимия Т., не била взета предвид личността на дееца, която видно от материалите по делото се отличавала с висока степен на обществена опасност. В подкрепа на това твърдение, Главният прокурор, сочи приложената по делото справка за съдимост, според която подсъдимият Т. е осъждан с влязла в сила на 18.09.2019г. присъда по НОХД № 761/2014г. на Специализирания наказателен съд, за извършено престъпление по чл.321, ал.2 от НК – участие в организирана престъпна група, за извършване на престъпления по чл.354а от НК, с която му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване. Освен това, с влязло в сила на 05.04.2006 г. решение по НАХД № 319/2006 г., на ПРС, К.Т. бил освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 550 лева и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца. Тези данни характеризирали Т. като личност с висока обществена опасност, демонстриращ поведение напълно игнориращо изискването за спазване на закона.

В мотивите на въззивното решение липсвал коментар на многобройните нарушения на К.Т. по ЗДвП /справка за нарушител /водач/. Така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер, близък до минималния, предвиден в чл.39, ал.1 от НК, било несъответно на извършеното деяние, съгласно чл.35, ал.3 НК и неизпълняващо предвидените в чл.36 от НК цели. В така отмерения срок това наказание било и явно несправедливо.

Очевидната липса на поправително въздействие на изтърпяните от К.Т. наказания, обуславяли необходимостта от завишена строгост на наказателната репресия, което правело разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК неприложима. Наказанието е следвало да се определи при условията на чл.54 от НК.

Неправилното приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, било съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2, алт.1 от НПК и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Допуснатото нарушение на закона, предпоставило и налагането на явно несправедливо наказание - нарушение по смисъла на 2 чл.348, ал.1, т.3 от НПК, също представляващо основание за възобновяване на наказателното дело.

Главният прокурор прави искане за възобновяване на ВНОХД № 18/2021 г. на Окръжен съд-Перник, отмяна на постановеното Решение № 73/01.11.2021 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП поддържа искането по изложените в него съображения и моли то да бъде уважено. Твърди наличието на основанията за възобновяване на ВНОХД № 18/2021 г. на ОС-Перник, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд.

Осъденият К.Т., редовно призован участва в производството. Оспорва искането на Главния прокурор и моли делото да не се връща. Твърди, че вече е изтърпял наказанието си по присъдата, платил е наложената му глоба и си е взел поука. Твърди, че отново се е явил на изпит /психо/ и си е възстановил правото да управлява МПС. Имал болен родител, който трябвало да вози и на когото да помага. В последната си дума моли съда да не възобновява делото.

Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неосновантелно.

Въз основа на внесен в Районен съд-Перник обвинителен акт срещу подсъдимия К. Б. Т., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, е било образувано НОХД № 638/ 2020 г. по описа на този съд, което е приключило с присъда № 260007 от 05.10.2020 г., с която К. Б. Т. е признат за виновен в изръшване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което са му били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 600 лева.

К. Б. Т., на основание чл.343г, вр.чл.343б, ал.3, вр. с чл.37 ал.1, т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

В тежест на Т. са били възложени и сторените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Т., е било образувано ВНОХД № 18/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник, приключило с решение № 73 от 01.11.2021 г., с което присъдата на РС-Перник е била изменена, като ПОС, прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е намалил наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ от 1 година и 3 месеца, на 4 месеца. В останалата част, 3 присъдата на ПРС е потвърдена.

Решението е влязло в сила на 01.11.2021 г. и не подлежи на касационна проверка.

От приложените по делото доказателства е видно, че осъденият К. Б. Т. е изтърпял изцяло наложените му наказания. Като начало на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е била зачетена датата 15.11.2021 г. / писмо от РП-Перник № П235/2021 г. от 22.12.2021 г./, а за крайна дата е била зачетена 17.12.2021 г., / писмо от РППерник № П-235/2021 г. от 22.12.2021 г./.

Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, осъденият Т. е изтърпял на 26.04.2020 г., / писмо от РП-Перник № П-235/2021 г. от 23.12.2021 г./.

На първо място, от съдържанието на искането, с което е сезиран Апелативният съд, се установява, че при пълно съгласие с процесуалната деятелност на предходните съдебни инстанции, оплакванията на искателя са отправени изключително срещу неправилното приложение на закона на Окръжен съд – Перник при индивидуализацията на наказанието, предвид приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, водещо, като последица, до явна несправедливост на наложеното наказание.

Настоящият състав на САС намери, че при постановяване на въззивното решение, Пернишки окръжен съд не е допуснал претендираното от Главния прокурор съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, в частта относно приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като с приложението на тази разпоредба, не са нарушени нормативно установените и императивни по съдържание разпоредби на НК.

При установените от двете предходни съдебни инстанции факти по делото, които не подлежат на преоценка, въззивният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият К. Б. Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал. 3 от НК.

Действията на осъдения Т. по управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества представляват общоопасно престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, са изведени от задълбочения анализ на приложените по делото писмени и гласни доказателства /свидетелски показания, съдебно-химическата (токсикологична) експертиза, справка за съдимост и др./.

Пернишкият окръжен съд, прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е намалил определените от районния съд наказания под предвидените в чл.343б, ал.3 от НК граници, както следва: наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца, като е потвърдил определената от ПРС глоба в размер на шестстотин лева, тъй като е приел наличието на фактически обстоятелства, от които е приел, че подсъдимият заслужава поголямо снизхождение при определяне на наказателната му санкция.

Настоящият съд споделя съображенията на окръжния, дали основание за приложение института на смекчената наказателна отговорност по чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Отмерването на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца с постановеното му ефективно изтърпяване, обусловено от предходното осъждане на К. Б. Т., 4 при отчетеното наличие на изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, сочи за пълно съобразяване с всички значими за отговорността факти. Този извод е валиден и за определеното кумулативно предвидено наказание „лишаване от право на управление на МПС“, за което следва да се отбележи, че в най-голяма степен би способствало за оказването на възпиращ и поправителен ефект спрямо осъдения, имайки предвид и стореното зачитане на наказването по административен ред.

Във връзка с приложението на закона в тази му част, САС не се съгласява с релевираните в искането на Главния прокурор възражения, че в случая е необосновано прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради предходното осъждане на К. Б. Т.. Вярно е, а и видно от справката за съдимост, че Т. е осъждан за престъпление по чл.321, ал.2 от НК участие в организирана престъпна група, за извършване на престъпления по чл.354а от НК, поради което с влязла в сила на 18.09.2019 г. присъда по НОХД № 761/2014 г. на Специализирания наказателен съд, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване, но данните за съдебното минало на лицето не са пречка за обсъждане на неговата лична степен на обществена опасност в контекста на индивидуализация на наказанието му по процесното престъпление, което не се отличава с особено висока степен на обществена опасност управление на МПС след употреба на наркотични вещества, без от това да са настъпили други вредни последици. Още повече, че разпоредбата на чл.55 от НК, предвиждаща възможност за определяне на по-леко по вид или размер наказание, с оглед постигане целите по чл.36 от НК, може да се приложи при всички състави на престъпленията – основен, квалифициран или привилегирован, стига да са налице предпоставките за това /Р.404-81-I/. Тоест касае се за конкретна преценка в зависимост от особеностите на всеки отделен случай.