Решение № 1190 от 18.11.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 484/2021
- Вид
- Решение № 1190
- Подписан
- 18.11.2021
- Състав
- Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.23, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.23, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1190 гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Асен Воденичаров
Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000500484 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4010 от 06.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 1591/2016 год. по описа на СГС, I-8 състав е признато за установено на основание чл.23, ал.2 от СК по предявения от В.
М. В. срещу А. Й. Н., правото на индивидуална собственост на ищеца върху 53 000/59 400 идеални части от придобития по време на брака му с ответницата недвижим имот, представляващ Апартамент № 50 с площ от 101.90 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални и входно антре, баня и тоалетна, тоалетна и входно антре, с местонахождение на пети надпартерен етаж в жилищна сграда от три секции, намираща се в гр. София, на ул. „***“ № 1, построена в УПИ с площ от 1250 кв.м., съставляващ парцел ІХ1033, кв. 66а, по плана на гр. София, местност „Христо Смирненски- Слатина“. Със същото решение е отхвърлен изцяло предявен от В. М. В. срещу А. Й. Н. иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК и са разпределени разноските по делото.
С решение от 23.10.2020 год., постановено по делото в производство по чл.247, ал.1 от ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, като след поправката, изразът „Осъжда А. Й. Н. да заплати на В. М. В., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1 000 лева за съдебни разноски“ следва да се чете: „Осъжда В. М. В. да заплати на А. Й. Н., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1 000 лева за съдебни разноски“.
С определение от 23.10.2020 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е 1 оставил без уважение молбата на адв. Г., процесуален представител на ищеца да измени постановеното решение в частта за разноските.
Решението е обжалвано от ответника А. Й. Н. в частта в която съдът е уважил предявения иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК, с доводи за незаконосъобразност и неправилност, като се оспорват изводите на съда досежно личната собственост на 53 000/59 400 идеални части от придобития по време на брака им с ищеца недвижим имот. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал без резерви показанията на разпитаните по делото свидетели, а отделно от това липсват категорични данни, че ищеца е заплатил сумата преди сключване на брака.
Поддържа, че имота е придобит по време на брака им, като двамата съпрузи са участвали финансово в това придобиване, а след развода всеки от тях е придобил равна квота в него.
Ищеца не е оборил презумпцията на чл.19, ал.3 и в тази връзка съдът е постановил неправилно решение в тази част, което моли да бъде отменено.
Въззиваемият В. М. В. оспорва наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и молят за потвърждаване на решението. Претендира разноските по делото.
Подадена е и въззивна жалба от В. М. В. против решението, постановено по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, като се твърди, че неправилно съдът е приел, че дължи на ответницата разноски в размер на 1 000 лева, тъй като последната не е направила никакви разходи по уважения от съда иск. Моли за отмяна на това решение.
Въззиваемият по тази въззивна жалба оспорва същата и моли за потвърждаване на решението.
Подадена е и частна жалба от Б.Г., като пълномощник на ищеца срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди неправилност.
Твърди, че сторените и установени по делото разноски по изцяло уважение иск от ищцовата страна са в размер на 1 738.14 лева и следва да бъдат присъдени. Отделно от това на него му се дължи възнаграждение за адвокатско представителство, което е сторил безплатно, което е видно от представения договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемият по частната жалба А. Й. Н. не депозира отговор.
Жалбата срещу решенията на съда са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното основно решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на материално правните предпоставки, оборващи презумцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК като ищецът В. М. В. твърди, че с ответницата А. Й. Н. били в брак, по време на който придобили недвижим имот, представляващ Апартамент № 50 с площ от 101.90 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални и входно антре, баня и тоалетна, тоалетна и входно антре, с местонахождение на пети надпартерен етаж в жилищна сграда от три секции, намираща се в гр. София, на ул. „***“ № 1, построена в УПИ с площ 2 от 1250 кв.м., съставляващ парцел ІХ-1033, кв. 66а, по плана на гр. София, местност „Христо Смирненски- Слатина“. Поддържа, че преди сключването на брака, договорил с трето лице закупуването на имота, за което сключил предварителен договор за продажба право на строеж и предварителен договор за построяване на недвижим имот, като заплатил и обща сумата от 53 000 лева. Твърди, че тази сума пари представлява негова лична собственост, а тъй като придобивната цена по окончателния договор е 59 400 лева, то след прекратяване на брака, е настъпила имуществена трансформация, при което той притежава 53 000/59 400 идеални части недвижимия имот.
Ответницата А. Й. Н. оспорва иска, като твърди, че ищеца не е заплатил лично посочените суми пари по двата сключени преди брака предварителни договори и в тази връзка не е налице трансформация на парични средства, даващи основание за по-голям дял от общата вещ за ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:
Не се спори, че между страните е бил сключен граждански брак на 14.10.2001 год., прекратен по силата на влязло в сила съдебно решение от 30.01.2015 год., постановено по гр.д. № 13168/2014 г. 84 състав при СРС, без да бъдат изрично уредени отношенията по повод придобитото по време на брака имущество в режим на СИО.
Установява се от представените предварителен договор за продажба на право на строеж от 16.09.2001г. и предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недвижим имот от 16.09.2001 г., че между ищеца В.В. и „Вила парк“ ООД са били сключени двата договора, по силата на които дружеството се задължава да прехвърли на ищеца правото на строеж върху недвижим имот, представляващ апартамент № 50 на пети надпартерен етаж в сградата на секция Б, с площ от 101.90 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални и входно антре, баня и тоалетна, тоалетна и входно антре, намиращ се в жилищна сграда от три секции, намираща се в гр. София, на ул. „***“ №1, която ще бъде построена в УПИ с площ от 1250 кв.м., съставляващ парцел ІХ-1033, кв.
66а, по плана на гр. София, местност „Христо Смирненски- Слатина“. Установено е, че по договора за продажба на право на строеж, купувача се е задължил да заплати сумата от 7 400 лева, платима на две вноски – 7 000 лева в деня на подписване на договора, а остатъка в размер на 400 лева при сключване на окончателен договор, а по договора за строителство, купувача се е задължил да заплати сумата от 52 000 лева, платима на две вноски – 46 000 лева в деня на подписване на договора, а остатъка в размер на 6 000 лева при подписване на Акт-образец15 за сградата.
Посочените два предварителни договора, сключени на 16.10.2001 год. са оспорени от ответника и съдът е изслушал заключение на съдебно-почеркова експертиза, която се кредитира като неоспорена и компетентно изготвена и която се установява, че са подписани за „продавач“ от лицето, което е посочено като автор на подписите – Р. Б. В..
Не е спорно между страните също така, че посредством договор за продажба от 16.10.2002 г., оформен с нотариален акт № 69, том ІІ, рег. № 3580, дело № 247 от 2002 г. по описа на 3 нотариус И. Р., В.В. е придобил правото на строеж върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 50, трансформирано през 2003 год. в право на собственост, посредством реализирано строителство.
Пред първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели. В показанията си свидетеля Р. В. установява, че бил управител на „Вила Парк“ ООД до 2008 г. и в това качество е поддържал делови отношения с ищеца. Свидетелят заявява, че помни сключването на двата предварителни договора от 16.09.2001 г. и имал спомен за заплащане на уговорената в тях цена от ищеца на посочените дата. Знаел, че ищецът е футболист, а понастоящем упражнявал треньорска професия, както и че винаги идвал сам и по тази причина не познавал съпругата му.
Свидетелката М. Г., сестра на ищеца, установява, че поддържала близки социални връзки с брат си и тъй като имала собствен източник на доходи – занимавала се с търговия със строителни материали, съдействала за закупуване на жилище, като по негова молба му предоставила в заем парична сума, посредством която брат й да придобие жилище в град София. Свидетеля Б. В., брат на ищеца пък установява, че имал впечатление, че В. осигурява доходите за покриване на нуждите на семейството, докато съпругата му А. не работела. Тъй като свидетелят поддържал близки социални връзки с брат си и със сестра си /свидетелката Г./, той знаел, че последната е подпомогнала финансово ищеца, като му предоставила паричен заем за покупка на недвижим имот. Според свидетеля, сестра му могла да си позволи подобна помощ, понеже имала собствен източник на доходи – занимавала се с търговия със строителни материали.
Приети са пред първоинстанционният съд и договори за кредит за текущо потребление от 23.08.2002 г. сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателите Й. Н. и П. Н., договор за заем от 14.09.2002 г. сключен между Р. Ш. и Й. Н., както и договори за дарение от 10.10.2002 г. и от 12.10.2002 г. сключен между дарители Й. Н. и П. Н. и ответницата А.
В.. Тъй като договорите са оспорени от ищцовата страна, показания е дал свидетеля Ш. и от които се установява, че по молба на братовчедка си Н., през 2002 г. предоставил в заем сумата от 7 000 лева, която било предназначена за покупка на жилище на дъщеря им А..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен иск за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства при придобиване на имущество по време на брака, следва да се обори законовата презумпция на приложимия към момента на прекратяване на брака закон - чл.19, ал.3 от СК /отм./, като се докаже, че част от вложените в придобиване на имота средства са лично имущество. В настоящия случай, от събраните и обсъдени доказателства се установи имуществена трансформация на лично имущество на ищеца в съотношение 53 000/59 400 идеални части от собствеността на имота.
За да достигне до този извод въззивният съд приема, че имота е придобит въз основа на предварителни договори, които са сключени от ищеца на 16.09.2001 год., т.е. преди брака.
Вярно е, че предварителния договор няма вещно-транслативен ефект, но заплатените по 4 него средства са именно във връзка с прехвърлянето правото на собственост, посредством окончателния договор, оформен с нотариален акт. Договорите са възмездни и макар да няма преки доказателства за плащането на цената, на която е придобит имота, то събраните косвени доказателства са достатъчен брой и при това достатъчно убедителни, за да бъда направен извода, че значителна част от продажната цена е била заплатена именно от страна на ищеца. Такива косвени доказателства, които съдът кредитира, са на първо място ангажираните от ищеца, по повод оспорването на предварителните договори, показания на свидетеля В., който е бил управител на прехвърлителя на вещните права върху имота продавач „Вила Парк“ ООД, като съдът приема за неоснователно направеното оспорване на договорите, тъй като то бе опровергано не само от показанията на този свидетел, но и посредством заключението на изслушаната съдебно- почерковата експертиза. От двата предварителни договора се установи, че към момента на сключването им, ищеца е заплатил обща сума в размер на 53 000 лева, така както е договорено между страните. Тъй като тази сума е платена преди брака на ищеца с ответницата, то тя представлява лични средства на ищеца.
Разпечатката съдържа 40 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1561cff6-eb26-40f5-935f-7c92741f6b3c