Решение № 1152 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501669 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Й. Г. Ч. чрез пълномощника й адвокат Д. П. против решение № 1828 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 9115 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният от Й. Г. Ч. срещу А.

П. Ч. и Държавата иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-73 от 23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 781 кв.м, при съседи: ***, при следните квоти: за Й. Ч. - ½ идеална част и за А. Ч. - ½ идеална част, на основание чле н 34 от ЗС; осъдена е въззивницата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 80 лева, дължима държавна такса при отхвърляне на иска , както и 1 500 лева разноски за осъществена юрисконсултска защита, на основание чле н 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е конституирал като страна Държавата, без да има доказателства, че тя е собственик, доколкото записването в кадастралните регистри не създава собственост. Също така се сочи, че направеният извод, че Ч.и не са придобили по давност имота е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото 1 доказателства.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови ново за делба на имота при равни квоти между ищцата и ответника, като се изключи от делбата Държавата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищцата излага, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД 18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 781 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори №№ ***. Сочат, че страните са съсобственици при равни части, като съсобствеността върху имота са придобили въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като през пролетта на 2010 г. са завладели имота в трайно установените му граници и до момента на депозиране на исковата молба владението им е непрекъснато, необезпокоявано и явно. Към момента на установяването на фактическата власт мястото е било изоставено, обрасло с храсти и не е било заградено. Страните са почистили мястото, оградили са го с мрежа и са засадили овощни дръвчета, като го обработват и полагат грижи. Твърдят, че придобиването на имота по давност е станало през пролетта на 2020 г., когато са изтекли десет години от установяването на владението. Сочат, че не могат да поделят доброволно гореописаният недвижим имот, което обуславя правният интерес от предявяването на иска за делба.

В срока за отговор на исковата молба ответникът А. П. Ч. не е депозирал отговор.

С определение № 10818 от 11.09.2023 г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник по делото Държавата, тъй като е установил, че в КГКК – Варна като собственик на процесния имот е записана Република България.

По исковете за делба необходими и задължителни другари по делото са всички съсобственици на имота, предмет на делбата. Практиката на ВКС е константна, че неучаствалият в делбеното производство съсобственик не е обвързан от съдебното решение за допускане, респективно извършване на 2 делбата, тъй като по силата на член 75, алинея 2 от ЗН както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба, извършени без участието на някои от съсобствениците, са нищожни.

В конкретния случай обаче няма наведено никакво твърдение от никоя от страните, че ищцата, ответникът и Държавата са съсобственици на имота.

Напротив, съдът е приел, че имотът е собственост на Държавата и служебно я е конституирал като ответник в делбата. И от отговора на исковата молба, депозиран от Държавата, няма наведени твърдения, че е налице съсобственост между нея и първоначалните страни в делбата, а само такива, че Държавата е изключителен собственик.

Влязлото в сила съдебно решение, с което е извършена делба на чужд имот, е непротивопоставимо на действителния собственик, тъй като той няма качеството на необходим другар на участвалите в делото съделители, защото техните права взаимно се изключват. По отношение на действителния собственик влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на правото на собственост и не съставлява процесуална пречка за предявяването на самостоятелен иск, с който той да установи правата си спрямо лицата, които ги оспорват, чрез предявяване на иск за собственост. Тоест, извършена делба на имот между лица, които твърдят, че са съсобственици, по никакъв начин не би рефлектирала върху правата на други лица, които твърдят, че са собственици на имота.

Делбата, в която наред със съсобствениците е участвало и лице /в случая Държавата/, което няма права върху съсобствената вещ не е нищожна, а постановеното решение е неправилно.

С решението по допускане на делбата следва да се даде отговор дали е възникнала между страните съсобственост по отношения на посочения в исковата молба недвижим имот, като основание за допускане да се извърши съдебната делба, между кои лица - страни по делото - и какви са правата на всеки един от съсобствениците на конкретния имот. В доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи всички условия, свързани с доказване на съсобствеността.

В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са придобили процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, което са установили през пролетта на 2010 г.

В съдебната практика няма спор, че съсобствеността върху недвижимите имоти, предмет на делбата, може да е придобита и по давност, което се доказва в същия процес за делба със свидетелски показания - решение № 210 от 3.10.2014 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 1900/2014 г., I ГО. От събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.И. и Ж.Ж. се установява, че преди около 15 години страните са изчистили имота, който бил изоставен, буренясал и имало много храсти, заградили го, насадили овошки, редовно се грижели за него, поддържали го, не са виждали други хора 3 в имота и не знаят някой да е предявявал претенции към него.

От събраните по делото доказателства и от направените изявления на страните се установява, че не е налице никакъв спор между Й. Ч. и А. Ч. относно имота, който е съсобствен; лицата, притежаващи съсобственост; както и квотите на всеки един от съсобствениците, защото решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените три въпроса. При това положение и при безспорната установеност на съществуването на посочения недвижим имот, съдът следва да постанови решение за допускане на делбата.

Също така следва да се отбележи, че e ирелевантно, че съгласно представената скица по КК е вписано лице, различно от страните в настоящото производство. Съгласно член 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Вписванията в КККР обаче не са сред тези други, законово определени начини, каквито например са приращението, преработването и присъединяването. Вписването по ЗКИР няма транслативен вещноправен ефект в полза на вписаното в КККР лице, поради което дори не може да бъде счетено, че за това лице има някакви данни, че притежава част от имота.

Като краен резултат делбата на имота следва да бъде допусната при равни квоти /по ½ идеална част/ за Й. Г. Ч. и А. П. Ч..

Поради изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че решението се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като бъде допусната делба съобразно изложеното, а Държавата бъде изключена от делбата.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1828 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 9115 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният от Й. Г. Ч. срещу А. П. Ч. и Държавата иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-73 от 23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 781 кв.м, при съседи: ***, при следните квоти: за Й. Ч. - ½ идеална част и за А. Ч.

- ½ идеална част, на основание чле н 34 от ЗС; осъдена е въззивницата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна сумата от 80 лева, дължима държавна такса при отхвърляне на иска , както и 1 500 лева разноски за осъществена юрисконсултска защита, на основание член 78, алинея 3 от ГПК; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

4

ДОПУСКА ДЕЛБА на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-73 от 23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 781 кв.м, при съседи: ***, между следните лица и при следните квоти: за Й. Г.

Ч . ЕГН ********** - ½ идеална част и за А. П . Ч . ЕГН ********** - ½ идеална част, на основание член 34 от ЗС.

ИЗКЛЮЧВА от делбата Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5