Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4265 от 26.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8254/2024
Вид
Решение № 4265
Подписан
26.09.2024
В сила
14.05.2025
Състав
СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4265 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110208254 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 763524-F756687 от 28.03.2024 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „Джорджия Бекер“ ЕООД, с ЕИК 206650455, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Недоволно от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Сочи се наличието на процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, като се твърди, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, както и, че не е посочен ЕГН на същия. Оспорва се фактическата обстановка обективирана в НП. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, представлява се от адв. Сътрудник Б.а, която поддържа жалбата. По същество се иска обявяване на делото за решаване. Разноски не са претендирани.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Н.. В пледоарията си по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.01.2024 г., в 11:01 ч. била извършена проверка от органите на ТД на НАП София в обект, представляващ търговски обект - магазин, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Солунска“ 38А, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката органите на НАП установили, че на територията на обекта имало монтирано фискално устройство. При проверката на касовата наличност на последното инспекторите приели, че сумата, налична в касата, е по-голяма от отчетения от устройството оборот. В конкретния случай органите на НАП установили, че касовата наличност на фискално устройство модел „Daisy Compact M 02” с I N на FU DY517031 и номер на фискалната памет № 36675504 , е 15.90 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е била в размер на 121, 75 лв. Т.е. органите на НАП установили, че реализираният оборот на търговски обект е по-малък от фактическата наличност в касата на обекта.

На място е съставен констативен протокол за извършена проверка от същата дата, в който са отразени обстоятелствата от проверката.

На 19.02.2024 г. е издаден АУАН на дружеството, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 763524-F756687 от 28.03.2024 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „Джорджия Бекер“ ЕООД, с ЕИК 206650455, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетеля Л. В. Б., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е 2 изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на неговите права.

Съдът намира възраженията в жалбата за съставяне на АУАН, че са били допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН e съставен в присъствието само на един свидетел за неоснователни. Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, същата поставя като задължително изискване АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършването или при установяването на нарушението. Предвид съюза "или" в текста на разпоредбата, следва да се приеме, че законът задължава актът да бъде съставен в присъствието на свидетели с посоченото качество, като не отдава предимство на едните пред другите. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е законосъобразен и когато е подписан само един от свидетелите посочени в него.

В случая АУАН е съставен в присъствието на свидетел очевидец и е подписан от него. Следователно, в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не бил посочен ЕГН на свидетеля. От буквалния прочит на разпоредбата на чл. 47, т. 7 от ЗАНН е видно, че законодателят не е въвел изискване за посочване ЕГН – то на свидетеля, а се е ограничил до посочване на имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите.

Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че наказателното постановление е издадено при неустановена фактическа обстановка. Предвид събраните по делото писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност. Същото се потвърждава при разпита на актосъставителя. Последният е потвърдил, че е съставил АУАН за извършеното нарушение, както и че същият е подписан от него.

Независимо че на дружеството - жалбоподател е била предоставена възможност да ангажира свидетелски показания относно оспорената от него фактическа обстановка, същият не е довел за разпит допуснатия свидетел. Не са представени доказателства, които да поставят под съмнение описаната в АУАН фактическа обстановка, поради което настоящата инстанция приема същата за безспорно установена.

Съдът счита, че нарушението е описано изчерпателно, като от неговото описание става ясно защо именно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на 3

Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“

В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. А разпоредбата на ал. 1 сочи: „ На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“ Съдът намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в касата на проверяваното фискално устройство са установени повече от отчетените от устройството средства. Т.е. налице е нарушение, което не е довело до неотразяване на приходи.

В случая е налице нарушение, защото търговецът е бил длъжен да отразява всяко въвеждане и извеждане на пари от касата, което не е свързано с осъществяваните продажби в обекта.

По отношение на наказанието, което е наложено на търговеца, съдът намира, че същото е много под законоустановения минимум, но съдът не може да влоши положението на лицето, тъй като то е инициирано по негова жалба.

Независимо от това обаче, макар и размерът на наказанието да не е в посочените в закона граници, а доста по-нисък от тях, съдът намира, че няма основание за отмяна на НП, защото това не е нарушило правото на защита на санкционирания субект, а напротив – размерът на наказанието е по-нисък от посоченото в закона.

По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемата страна, тъй като издаденото НП следва да се потвърди изцяло. С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ЦУ на НАП София, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Размерът на възнаграждението следва да бъде 100, съобразно правилата за неговото изчисляване.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

(НП)

№

763524-F756687 от 28.03.2024 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.

185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „Джорджия Бекер“ ЕООД, с ЕИК 206650455, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Джорджия Бекер“ ЕООД, с ЕИК 206650455, да заплати на ЦУ на НАП София, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5