Решение № 182 от 30.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Варна, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000146 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, София, чрез ю.к.Хр.Д. срещу решение №527/18.11.2022г. по т.дело №476/2021г. по описа на ВОС, ТО, с което е бил уважен предявен от ищеца А. Н. Н. иск срещу БАНКА ДСК АД, за приемане за установено, че ищецът не дължи на банката сумата от 289 361.55 лева, представляващи главница по договор за ипотечен банков кредит от 26.09.2007г. С жалбата се претендира недопустимост на постановеното решение, евентуално неговата неправилност с искане за отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

В жалбата се твърди, че за да достигне до извод за основателността на предявения отрицателен установителен иск първоинстанционният съд е приел, че погасителна давност за вземането тече, считано от 11.05.2014г., с връчване препис от исковата молба по т.дело №464/2014г. на ВОС, образувано по иск на банката срещу ищеца, въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на кредитодателя –ищец по ЧГД №4387/2011г. на ВРС, на основание чл.422 ГПК. С влязло в сила решение /на ВАС/ този иск на банката е бил изцяло отхвърлен поради липса на настъпила предсрочна изискуемост към датата на приключване на устните състезания пред АС-Варна по в.т.дело №72/2016г. Въззивникът счита, че с решението е установено със СПН, че предсрочната изискуемост не е била 1 настъпила към м.04.2016г. След този момент банката е върнала дълга си в редовност и е обявена нова предсрочна изискуемост с връчване на длъжника нова покана на 03.04.2017г. Този нов факт следва да бъде отчетен в настоящото производство, а не бъде преразглеждан обхванат от СПН факт относно настъпилата по-рано предсрочна изискуемост, както е приел първоинстанционният съд. /цит.съдебна практика решения по т.дела №№2195/2019г. на първо т.о. и по т.дело №2278/2019г. на първо т.о. на ВКС, решение по гр.дело №1922/2020г. на първо т.о. и по т.дело №4509/2021г. на IV г.о. на ВКС/ В тази връзка въззивникът излага подробно доводи във връзка с недопустимо зачитане от първата инстанция на релевантна към спорния факт дата, която е отречена с предходно влязло в сила решение между същите страни, въз основа на същото основание. Въззивникът навежда довод, че ищецът се е позовал изрично на нов факт, настъпил след приключване на предходен спор, в който искът е бил отхвърлен не поради несъществуване вземането на банката, а поради липса на предсрочната му изискуемост, обявена по реда на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

От друга страна, въззивникът твърди, че са налице законовите основания за обявяване новата изискуемост на задължението по договора за кредит от 26.09.2007г. поради продължаващо неплащане съгл. т.20.2 от раздел VII от договора и надлежно връчена покана на длъжника А. Н. за предсрочна изискуемост на задължението на 03.04.2017г. Твърди се, че с невлязло в сила решение по т.дело №1140/2020г. на ВОС е приета идентична дата на предсрочната изискуемост. От този момент са започнали да текат всички давностни срокове, вкл. тези за погасяване на главницата по чл.110 ЗЗД. Давността е била прекъсната с предявяване на осъдителния иск по цит. т.д.№1140/2020г. на 09.10.20г. и не тече докато трае процеса относно вземането. Претендира, че обжалваното сега решение не е съобразено с чл.298 и чл.235, ал.3 ГПК. Въззивникът претендира отмяната му ведно с присъждане на сторените разноски за производството.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна А.

Н. чрез адв.Б.Е., за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи във връзка с превратно тълкуване от въззивника на правното значение на настъпилата предсрочна изискуемост, вкл. релевантния за това момент –дали към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК или към датата на приключване на устните прения по предходен спор между страните относно същото вземане.

Твърди се, че връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е извършено с връчване от ЧСИ Н.Д на покана за доброволно изпълнение и издадена заповед за изпълнение на 30.01.2014г. В този момент е настъпила изискуемостта и на непадежиралите вноски по кредита. Ако не бъде споделено това твърдение, то уведомлението се твърди за връчено на длъжника най-късно с препис от исковата молба по т.дело №464/2014г. на ВОС. Поради това се претендира неоснователност на жалбата.

Съдът преценява постъпилата въззивна жалба за редовна и производството по същата – допустимо. Жалбата е подадена от легитимирана 2 страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. Същата е администрирана надлежно ведно с постъпилия отговор на насрещната страна.

Страните не правят доказателствени искания и не твърдят допуснати от съда процесуални нарушения, които налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата чрез ю.к.Х.

Претендира сторените в производството разноски.

Насрещната страна, представлявана от адв.Е., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на А. Н. Н. срещу БАНКА ДСК ЕАД, за установяване между страните, че ищецът няма задължение към банката в размер на 289 361.55 лева, представляващи главница по договор за банков ипотечен кредит от 26.09.2007г. поради погасяване по давност към 11.05.2019г.

В исковата молба ищецът признава сключването на договора за кредит от 2007г. за сумата от 315 490 лева. Твърди, че на 07.02.2011г. е взел решение за обвяване на кредита за предсрочно изискуем. Въз основа на издадено извлечение от сметка за сумата от общо 330 987.97 лева: 304 665.31 лева главница по договора за кредит; 24694.53 лева – договорна лихва за периода от 07.02.11г. до 24.02.11г.; 1533.13 лева – санкционираща лихва за същия период и 95 лева заемни такси, е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №4387/2011г. на ВРС, връчена на ищеца на 30.01.2014г. от ЧСИ Н.Д. Въз основа на подадено от длъжника възражение било образувано т.дело №464/2014г. на ВОС, по което исковете по чл.422 ГПК са отхвърлени поради липса на обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Твърди се издадено от банката ново извлечение от сметка на 04.05.2017г. за различни суми, представляващи главница, договорна лихва и обезщетение за забава, за период от 03.11.2010г. до 03.05.2017г. Подадено е ново заявление като на 05.05.2017г. по ЧГД №5973/2017г. на ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поради възражение на длъжника срещу заповедта било образувано т.дело №1113/2017г. на ВОС, което обаче било прекратено с влязло в сила определение от 14.01.2019г. ведно с обезсилване на заповедта и листа. Най-после, ищецът твърди издадено ново извлечение от сметка на 07.07.2020г. с предоставен срок за доброволно плащане. Твърди се, че не дължи сумата по последното извлечение, тъй като вземането на банката е погасено по давност. Ищецът твърди, че уведомление за изискуемост на целия дълг по кредита му е връчено от ЧСИ Д на 30.01.2014г. като от този момент е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение.

Евентуално се твърди, че такова изявление на банката представлява връчването на исковата молба по т.дело №464/2014г. на ВОС, тъй като видно 3 от приложено към исковата молба извлечение от сметка /на л.9/, банката е взела решение за обявяване на кредита за изискуем още през февруари 2011г.

Поради това вземането по банковия кредит се явява погасено по давност и именно такова установително действие ищецът търси с предявения иск. С уточняваща молба се въвеждат основания, обуславящи правния интерес от иска като се сочи, че банката предявява вземането си с непрекъснати покани за плащане и отказва да заличи длъжника от Централния кредитен регистър при БНБ както и отказва да заличи вписаната върху имота на длъжника договорна ипотека.

С постъпил своевременно отговор на исковата молба ответната страна Банка ДСК ЕАД оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че искът е недопустим предвид подадена искова молба срещу длъжника за осъждането му да заплати дължими въз основа на същия договор за кредит суми съгласно чл.430 ТЗ, във връзка с което е направено искане за прекратяване на производството на основание чл.126 ГПК. В допълнение се твърди, че в същото исково производство, ищецът А. Н., вече като ответник, е направил възражение срещу предявените осъдителни искове за погасяване по давност. Релевантните обстоятелства относно дълга се твърди, че са били разгледани и в решението по т.дело №1140/2020г. на ВОС, което не е приключило с влязъл в сила акт. Поради това е направено в евентуалност искане за спиране на производството до приключване на предходно образувания спор. По основателността на иска се твърди, че не са налице основанията за уважаване.

Твърди се, че банката е предоставила на А. Н. под формата на ипотечен кредит сумата от 315 490 лева като е упражнила и правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с връчена на длъжника покана от 03.04.2017г. Твърдят се необслужени 60 бр. месечни вноски по договора за кредит към тази дата. За събиране на целия дълг по кредита е образувано т.дело №1140/2020г. на ВОС, по което е постановено и решение на първата инстанция. В отговора се изтъква, че по предходно заявление на банката по чл.417 ГПК е било образувано друго исково производство – по в.т.дело №72/2016г. на АС-Варна, по което искът е бил отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост. След този момент банката е върнала задължението по кредита в редовност и обявила отново предсрочна изискуемост с връчената на длъжника покана на 03.04.2017г.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез упълномощения по делото процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес в обжалваната част. Жалбата е администрирана редовно.

В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция 4 процесуални нарушения. Не се правят нови доказателствени искания.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението се обжалва изцяло.

Преди постановяване на първоинстанционното решение е произнесено решение по висящото към момента свързано производство по т.дело №1140/2020г. на ВОС – решение №201/28.06.2021г., производството по което е спряно с определение на АС от 17.01.2023г. по в.т.дело №490/2022г. до приключване с влязъл в сила акт на настоящото т.дело №476/2021г. на ВОС.

Понастоящем спряното дело се намира по касационна жалба във ВКС. С решение №201/28.06.2021г. по т.дело №1140/2020г. са уважени предявените от Банка ДСК ЕАД срещу А. Н., искове за осъждане на ответника да заплати сумите, дължими по договор за банков кредит от 2007г., включително спорната главница от 289 361.54 лева, предмет на предявения установителен иск. В това производство е било разгледано и възражение на длъжника /сега ищец/ за погасяване на задълженията по договора за кредит по давност като съдът е счел същото за неоснователно.