Решение № 32 от 05.03.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Силистра, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500435 по описа за 2023 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. П. П.. ЕГН **********, от гр.Силистра, ул.“Д.“ №105, вх.Б, ет.6, ап.18, чрез пълномощника адв. Н. Б., моли съда да отмени Решение № 198/17.10.23 г. по описа на Районен съд- Тутракан, постановено по гр. дело № 20233430100287/2023 г., с което е отхвърлен иска му, предявен срещу М. С. Т. за прогласяване нищожността на завещанието на П. Т. П., вписано в Служба по вписванията Тутракан, с вх. per. № 1092 от 09.06.2020 г., акт № 298, том. 1, както и в частта за разноските.

Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със съдебната практика и излага подробно съображенията си за това.

ОТВЕТНИЦАТА по жалбата М. С. Т., с ЕГН **********, от с.С., обл.Силистра, ул.“Д.Бл.“№14,представлявана от адв.И.Р. и адв.Н.Н., е подала отговор, с който излагат доводи за неоснователността на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират разноските пред тази инстанция.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Б.

П. П. за прогласяване нищожността на завещанието на П. Т. П., обявено и вписано в Службата по вписванията –Тутракан, с вх.рег.№ 1092 от 09.06.2020г., акт № 298, т.1, поради наличието на две дати в него.

Разпределил е разноските на страните по делото.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Сьобразно чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съ дебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Няма спор между страните, че РС-Тутракан правилно е възприел фактическата обстановка по делото. Пред настоящата инстанция не се изтъкват нови доводи и съображения, необсъдени решението. Сочената от страните съдебна практика е коментирана задълбочено и адаптирана към разглеждания случай. Няма съмнения, че преценката за действителността на завещателното разпореждане като едностранна сделка следва да бъде извършена, с оглед разпоредбите на ЗН, но тъй като формалното изискване на закона- да е посочена датата на завещанието- е спазено, следва да се тълкува волята на завещателя, което е направено в съдебното решение, включително чрез графичен анализ на текста на завещанието. Изводът на съда, че двете дати в завещанието сочат началната и крайната дата на съставянето е аргументиран и се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства-какъвто е протоколът за приемане на саморъчното завещание от нотариуса за съхранение, което изключва съмнението относно достоверността на датата. Следователно, текста на завещанието не създава неяснота и от него може да се направи правно значимия извод и преценка за поредността на няколко завещателни разпореждания, но в настоящия случай няма твърдения за такива, за завещателната дееспособност, която също не се оспорва.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд и направеното тълкуване на завещателното разпореждане, като счита, че те не противоречат на действителната воля на завещателя, на закона и съдебна съдебната практика.

Предвид на това не е налице соченото основание за нищожност на завещанието.

Същото е валидно и е породило своето действие. Това налага решението да бъде 2 потвърдено.

По разноските, направени в производството по гр.д.№ 435/2023г. по описа на ОССилистра:

Предвид неоснователността на жалбата, Б.П. дължи на ответницата по нея разноските по делото- 2500 лева- заплатено възнаграждение за адвокат.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжен съд-Силистра РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/17.10.23 г. по описа на Районен съд- Тутракан, постановено по гр. дело № 20233430100287/2023 г.

ОСЪЖДА Б. П. П.. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Т., с ЕГН **********, сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева- разноски по в.гр.д.№ 435/2023г. по описа на ОС-Силистра.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3