Определение № 4281 от 28.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4281 гр. София, 28.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Частно касационно гражданско дело № 20238003105145 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от С. Хр. И. частна касационна жалба срещу определение № 3236/21.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1686/2023 г. на ОС - Варна, с което е отменено определение № 5201/02.05.2023 г. по гр.д. № 1704/2023 г. на РС – Варна, с което е спряно производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т. 4 ГПК и делото е върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

С писмения си отговор насрещната страна „П. недвижими имоти“ ЕООД изразява становище за недопускане на определението до касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

За да отмени определението на първоинстанционния съд,с което на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по предявения насрещен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, ОС- Варна е приел, че предмет на иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД е облигационното право на ищеца - наемодател да претендира от ответника - наемател предаване на вещта, предоставена за ползване по силата на договор за наем, като последица от твърдяното в исковата молба разваляне на договора и прекратяване на наемното правоотношение. Ищецът по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД извежда активната си материалноправна легитимация от качеството си на наемодател по договора за наем, който има само облигаторно действие, поради което собственическата 1 легитимация на страните по него е без правно значение за валидността и пораждане на последиците му. Изложил е, че в случая с отговора на исковата молба ответникът е признал валидността на договора за наем и факта, че упражнява фактическа власт върху процесния имот, но не е релевирал правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу иска за предаване на държането, които с изтичане на срока по чл.131 от ГПК са преклудирани, а по насрещния иск е формулиран единствено петитум, но не и фактически основания, като конкретни придобивни основания не са посочени и обосновани. В този смисъл правилното разрешаване на спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД не е обусловено от изхода на спора по установителните искове за собственост. Наред с това е посочил и че със спирането на делото се постига заобикаляне на приложимата към спора по чл.233, ал.1 от ЗЗД, разпоредба на чл.314, ал.3 от ГПК, съгласно която по искове за опразване на наети /и заети за послужване/ помещения не се допускат възражения за собственост, поради което в нарушение на специалната норма на чл.314, ал.2 от ГПК насрещните искове са отделени в самостоятелно производство, вместо недопустимото искането за приемането им за разглеждане да бъде оставено без уважение. Чрез спирането на производството по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД до приключване на спора по исковете за собственост се обезсмисля и бързината на търсената от ищеца защита, присъща на уреденото в глава двадесет и пета на ГПК бързо производство.

Частната касационна жалба е недопустима.

Определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл.274,ал.3,т.1 и т.2 ГПК.Законът е предвидил, че на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което е отменено спиране на производството по делото не попада в нито една от изброените хипотези, поради което и не подлежи на касационен контрол. Не се касае и за определение под режима на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.

По делото липсват доказателства за направени от „П. недвижими имоти“ ЕООД разноски, поради което и такива не му се дължат.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на С. Хр. И. срещу определение № 3236/21.082023г. на ОС- Варна, 1 състав, постановено по гр.д. № 1686/2023г.

ОПРЕДЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3