Решение № 1983 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1983 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330114592 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. М. Ш. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че Договор за паричен заем № *****, сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и за признаване за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № *****, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № *****, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 5000 лева за срок от 18 месеца.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент от 50 % и ГПР от 63,37 %, при обща дължима сума в размер на 6840,84 лева и размер на месечната погасителна вноска – 380,05 лева. Съгласно чл. 4, т. 3 от договора ищецът следвало да представи обезпечение – одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. По тази причина ищецът сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № *****, по който дължал възнаграждение за предоставената гаранция в размер на 2310,16 лева, платимо разсрочено с погасителните вноски по кредита. От правна страна са изложени съображения 1 за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди се, че уговорената лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Посочва се, че реалният ГПР не съответства на посочения в договора, като несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – гарант. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Досежно договорът за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, поради което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поради изложените съображения се предявяват исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес. Оспорва се основателността на предявената искова претенция, като се твърди, че договорът за потребителски кредит отговаря на изисканията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК.

Размерът на лихвения процент и начинът на формиране на ГПР били ясно посочени. В ГПР не следвало да се включва възнаграждение за поръчителство, доколкото не представлява общ разход по кредита. Размерът на ГПР следвало да се изчислява към момента на сключване на договора, а вземането по договора за поръчителство възниквало впоследствие и единствено при условие, че потребителят е в невъзможност да представи останалите обезпечения. Наред с това сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било задължително условие за потребителския кредит, а единствено за обезпечаване изпълнението на задълженията по него. Изборът на вида обезпечение бил предоставен на потребителя. Поради изложеното моли за прекратяване на производството по делото или отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който също е изложено становище за нередовност на исковата молба. По същество се твърди неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че процесният договор не страда от посочените в исковата молба пороци, водещи до нижощност. Изтъква се, че ответникът е финансова институция с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. По тази причина сключва гаранционни сделки за обезпечаване изпълнението на договори за кредит, за което получава възнаграждение. Сочи се, че договорът за гаранция не бил в противоречие с добрите нрави. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство било определено след извършена преценка на риска, а ако 2 насрещната страна го е считала за несправедливо високо, то тя изобщо не би сключила договора. Твърди, че при сключването на договора дружеството е действало добросъвестно. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № *****/*** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 6000 лева, която последният следвало да върне на 18 месечни погасителни вноски в размер на 480,40 лева, при договорен лихвен процент от 50,00 % и ГПР в размер на 63,37 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № *****/*** г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал да отговаря солидарно с ищеца пред другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 3988,80 лева, разсрочено на вноски.

В първото по делото съдебно заседание на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че възнаграждението за гарант по Договора за предоставяне на гаранция № *****/*** г. в размер на 3988,80 лева не е включено в размера на ГПР по Договора за паричен заем № *****/*** г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

3

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 6000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Предвид изложеното, с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № *****/*** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за гаранция е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция за сумата в размер по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно от 8647,20 лева, или одобрено от заемодателя дружество гарант (което обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, 4 които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране от кредитна институция. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 8647,20 лева (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес - „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.

Предвид изложеното, разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.