Решение № 7 от 08.02.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Шумен, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Д.а при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Търговско дело № 20253600900007 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ф. Х. Х., ЕГН ********** от с. ...., обл. ...., чрез пълномощника адв. Х. Р. от САК срещу „Моника Комерс-2“ ЕООД, гр. София, ЕИК 203113916, представлявано от управителя К.С. М..

Ищецът твърди, че на 05.05.2023 г. между него, в качеството на лизингополучател и ответното дружество, в качеството на лизингодател бил сключен договор за финансов лизинг № ...., съдържащ и ОУ, приети с решение на лизингодателя № 4, в сила от 22.01.2020 г. Страните по договора уговорили, че по поръчка и съгласно параметри и условия, определени от лизингополучателя, лизингодателят ще придобие собствеността и ще предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение, при условията на финансов лизинг, л.а. „Ауди А8“, година на производство 2011 г., рама № ...... Посочената от лизингодателя цена за придобИ.е собствеността върху актива била 15 543.27 евро.

Уговорено било, че договорът влиза в сила от датата на подписването му от страните и кумулативното изпълнение на условията по т.4.1 от ОУ, като същият е с краен срок за заплащане на всички задължения на лизингополучателя 05.05.2025 г.. Лизинговата цена на актива била определена на 22 026.96 евро, платима от лизингополучателя на 24 месечни лизингови вноски, формирана като сбор от главница в размер на 15 543.27 евро и договорна лихва в размер на 6 483.69 евро, без да е предвидена първоначална вноска. Според погасителния план, представляващ Приложение № 1 към договора, размерът на всяка една от месечните лизингови вноски възлизал на 917.79 евро или 1 795.04 лева, с отделно предвидена съответна месечна надбавка от 36 лева, представляваща месечна такса „GPS“.

Лихвеният процент по договора бил определен като променлив, при тримесечен EURIBOR, 1 или 3.038%, а ГПР бил определен в размер на 42.58%. В чл.6 от договора била посочена остатъчна стойност, представляваща сума, различна от лизинговата цена, платима в края на срока на договора преди прехвърляне на собствеността върху лизинговия актив, но в полето за стойност в евро не била посочена такава. В чл.9 и чл.10 от договора било посочено, че общата сума, дължима от лизингополучателя по смисъла на пар.1, т.2 от ЗПК, изчислена към момента на сключване на договора, както и общия размер на кредита по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПК е в размер на 22 026.96 евро. За обезпечение вземанията на лизингодателя, лизингополучателят предоставил запис на заповед, обезпечаващ всички вземания по договора. Поводът за сключване на лизинговия договор бил, че ищецът, който работел и пребивавал преимуществено в гр. Хага, Кралство Нидерландия, решил да направи подарък за сватбата на своя син, поради което закупил процесния автомобил „Ауди А8“ от автокъща „Хай Моторс“ ЕООД, ЕИК 205245685, гр. ..... От автокъщата му предложили съдействие с финансирането на сделката, като му препоръчали да сключи договор за лизинг с ответника с опция за закупуване на автомобила. Ищецът и управителят на автокъщата се уговорили първият да прехвърли собствеността върху притежавания от него джип „Мерцедес ML 350“, който да послужи като първоначална вноска по бъдещия договор за лизинг, като договорената сума била 15 000 лева. На 05.05.2023 г. ищецът отишъл в автокъщата, за да остави л.а. „Мерцедес ML 350“, при което оттам неочаквано му предложили договор за покупко-продажба на същия, като вместо 15 000 лева, в договора била посочена продажна цена 9 900 лева. След като получил уверение от представителя на автокъщата, че от лизинговото дружество били наясно със сделката и ще му приспаднат пълните 15 000 лева от общата цена на автомобила, ищецът подписал въпросния договор за покупко-продажба и предал ключовете и необходимите документи от Мерцедеса. Същия ден, ищецът посетил офиса на ответното дружество в гр. София, където му предложили лизингов договор, с който да се запознае. Тогава ищецът установил, че в договора не е отбелязано намаляване цената на лизинговия автомобил със сумата от 15 000 лева за предоставения от него на автокъщата в гр. .... джип „Мерцедес“ и попитал защо. Служителят на ответника, с който разговарял, му обяснил, че тъй като нямало как да запишат в договора, че вместо първоначална вноска е даден автомобил, няма да записват стойност на първоначална вноска. Ищецът се възпротивил и обяснил, че стойността на джипа е реално със 7 500 евро по[1]висока, при което получил отговор, че винаги може да се откаже от сделката, но няма да може да си вземе обратно джипа, тъй като вече го е продал на автокъщата. Тогава, въпреки, че разбрал, че е измамен ищецът подписал лизинговия договор и л.а. „Ауди А8“ му бил предаден с приемо-предавателен протокол от 05.05.2023 г.. По договора за лизинг ищецът извършил следните плащания: на 09.06.2023 г. – 936.20 евро, на 23.06.2023 г. – 200 евро, на 07.07.2023 г. – 936.20 евро, на 13.09.2023 г. – 450 евро, на 29.09.2023 г. – 486.20 евро, на 23.10.2023 г. – 336.20 евро, на 03.11.2023 г. – 426 евро и на 03.11.2023 г. – 600 евро. Тъй като загубил работата си, ищецът поискал от лизингодателя да го изчакат с останалите плащания, които ще възобнови най-скоро, при което от ответното дружество поискали да върне автомобила незабавно в България и да им го предаде, включително да заплати застраховка ГО и Каско за 2024 г., както и да подпише анекс към лизинговия договор. Ищецът се съгласил с 2 поставените условия, като на 11.03.2024 г. заплатил сумата от 862 лева – за цитираните застраховки, а на 20.03.2024 г. предал лекия автомобил на ответника с приемо[1]предавателен протокол. На същата дата между страните бил подписан анекс към договора за финансов лизинг, с който било прието, че ищецът е изпаднал в забава и не е заплатил на лизингодателя следните задължения: 5 бр. лизингови вноски с настъпил падеж на 05.11.2023 г., 05.12.2023 г., 05.01.2024 г., 05.02.2024 г. и 05.03.2024 г., на обща стойност 8 975.20 лева; 180 лева – дължими „GPS“ такси за същия период; 462.65 лева – дължим данък за 2024 г.; 2 757.72 лева – дължим адвокатски хонорар, 1 408.20 лева – допълнителни разходи за направени посещения в Нидерландия; 115.18 лева – пощенски услуги и 82.20 лева – за заверки и връчване на нотариална покана, платими в 90-дневен срок от подписване на анекса. По силата на същия анекс, лизингодателят задържал при себе си лизинговия актив до изпълнение задълженията на лизингополучателя, след което се задължил да му го предаде при условията на вече сключения договор за лизинг. В чл.3 от анекса било посочено, че ако лизнгополучателят не изплати всички падежирали лизингови вноски в предоставения му срок, вкл. начислената неустойка по просрочени лизингови вноски, както и по всички други евентуално неизпълнени задължения по лизинговия договор, страните ще считат същия за развален по вина на лизингополучателя. След подписване на анекса, ищецът извършил следните плащания: на 24.05.2024 г. – 1 872.40 евро, на 31.05.2024 г. – 936.20 евро, на 04.06.2024 г. – 936.20 евро, на 07.06.2024 г. – 936.20 евро, на 15.06.2024 г. – 936.40 евро, на 19.06.2024 г. – 1 872.40 евро, на 20.06.2024 г. – 3 064 евро и на 19.09.2024 г. – 1 873 евро, с което счита, че е изпълнил в срок всички ангажименти по анекса. На 19.06.2024 г. ищецът се обадил в офиса на ответника и поискал да уредят предаването на лекия автомобил, но му било обяснено, че остава да дължи сумата от 6 000 лева – неустойки за забавени преди това вноски по договора за лизинг, поради което следва да го счита за прекратен, както и, че автомобилът няма да му бъде предаден. След разговор с „шефа“ на ответното дружество, на 20.06.2024 г. ищецът заплатил т.нар. „неустойка“ в размер на 3 063 евро, която не фигурирала като признато задължение в подписания между страните анекс. Въпреки това, след като се свързал с лизингодателя, му било отговорено, че автомобилът – предмет на лизинговия договор е продаден и няма какво повече да се направи. На 19.09.2024 г. ищецът заплатил още две лизингови вноски в общ размер от 1 873 евро, но, чрез свой служител ответникът го уведомил, че лизинговият договор е бил прекратен по негова вина, за което му е била изпратена нотариална покана, която твърди, че не е получавал. Заявява, че никога не му е бил предоставен договора за покупко-продажба на процесния автомобил, сключен между автокъща „Хай Моторс“ ЕООД, ЕИК 205245685, гр. .... и ответника, както и, че посочената в договора придобивна цена е нереална, като между доставчика и лизингодателя е била уговорена такава в многократно по-нисък размер и по този начин за ответника е постигнат ефекта „свръхпечалба“ или „скрита печалба“. С подобна уговорка директно е била увредена имуществената сфера на лизингополучателя и той е бил принуден да заплаща лизингови вноски в нереален и необоснован размер. На следващо място, в чл.5.3 от лизинговия договор е била уговорена възнаградителна лихва в размер на 41.71%, при цена за придобИ.е на актива 15 543.27 евро, което е в разрез с присъщите на възнаградителната 3 лихва функции, доколкото дължимата надхвърля четирикратния размер на законната лихва.

Предвид това и, че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й при подписване на договора за лизинг, клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като нищожността на клаузата води до нищожност и на целия договор за лизинг, тъй като съглашението за възнаградителна лихва е основен елемент от него и е не може да бъде заместено от повелителни норми на закона. На следващо място, в условията на явна злоупотреба с права, въпреки, че лизингополучателят е изпълнил всички свои задължения по подписания между страните анекс към договора за лизинг точно и в уговорения срок, лизингодателят се е разпоредил с лизинговия автомобил, продавайки го на трето лице, като, считано от датата на продажбата на актива, договорът се явява с невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли: 1/ На основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде обявен за нищожен договор за финансов лизинг № ..... от 05.05.2023 г., сключен между Ф. Х. Х., в качеството на лизингополучател и „Моника Комерс-2“ ЕООД, гр. София, в качеството на лизингодател, поради противоречието му със добрите нрави и 2/ На основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да върне обратно всички платени по договора за лизинг суми в размер на 16 797.60 евро, получени без основание, с които се е обогатило неоснователно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. В условията на евентуалност моли: 1/ На основание чл.29 от ЗЗД да бъде унищожен договор за финансов лизинг № .... от 05.05.2023 г., сключен между Ф. Х.

Х., в качеството на лизингополучател и „Моника Комерс-2“ ЕООД, гр. София, в качеството на лизингодател, поради измама, извършена чрез умишлено въвеждане в заблуждение и създадени у ищеца от ответника неверни представи относно съществени елементи на правната сделка, съдържащи се в сключения договор за лизинг, респ. условията при които същата се изпълнява и 2/ На основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да върне обратно всички платени по договора за лизинг суми в размер на 16 797.60 евро, получени без основание, с които се е обогатило неоснователно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. При условията на евентуалност, моли: 1/ На основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.342, ал.2 от ТЗ, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор за финансов лизинг № .... от 05.05.2023 г., сключен между Ф. Х. Х., в качеството на лизингополучател и „Моника Комерс-2“ ЕООД, гр. София, в качеството на лизингодател е развален по вина на лизингодателя и 2/ На основание чл.57, ал.2, пр.2 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца реално платената по договора за лизинг цена в размер на 16 797.60 евро, получени без основание, с които се е обогатило неоснователно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.