Решение № 375 от 28.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330103043 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Г. М., ЕГН ********** против „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 /с предишно наименование на фирмата и пр. орг. форма „Силвър проджект“ АД/, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по сключен между страните индивидуален договор за заем от 07.10.2019 г., платил за периода 06.11.2019 г. – 08.09.2020 г. възнаградителна лихва в размер на 378 лева и неустойка от 1069,86 лева, които били получени без основание, поради прогласяване на договора за недействителен с влязло в сила решение по гр.д.

№ 10529/23 г. на ПРС, при което на плащане подлежала само главницата /погасена/, а и клаузите за лихва и неустойка били недействителни. Моли се за присъждане на сумите, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенциите. Нарушения на ЗПК по отношение на договора не били налице, клаузите за дължимост на лихва и неустойка били действителни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява за дължимост на такива на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое 1 убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – между страните е подписан индивидуален договор за заем от 07.10.2019 г., по който предоставената сума от 1800 лева е усвоена, а договорът е признат за недействителен с влязло в законна сила съдебно решение /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 7300/13.06.2024 г. – л.5152/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

С влязло в законна сила Решение № 5172/20.12.2023 г. по гр.д. № 10529/23 г. на ПРС, процесният договор е признат за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

Формирана е сила на пресъдено нещо, че правоотношението между страните не отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП и като такова не е породило желаните правни последици.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.

След като договорът е недействителен, при установяване плащане на суми, различни от заетата, същите подлежат на връщане, т.к. са платени при начална липса на основание.

Няма спор, признава се и се установява от справката на ответника, че главницата е погасена. От исковите суми се установява, че е платена само възнаградителна лихва, но в по – нисък от претендирания размер – 326,09 лева, до който искът е основателен, доказан и ще бъде уважен, ведно със законната лихва като последица, т.к. сумата е получена без правно основание и подлежи на връщане. За разликата до пълния предявен размер от 378 лева, както и за неустойка от 1069,86 лева – исковете ще бъдат отхвърлени, т.к. плащане на такива суми, при лежаща върху ищеца док. тежест, не се установява.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, с представен списък и док. за платени 100 лева – ДТ, от които се дължат 22,52 лева.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е 2 уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Претендира се по – нисък размер от минимума по НМРАВ – 400 лева, от които по съразмерност лично на пълномощника ще се присъдят 90,09 лева.

Ответникът също претендира разноски от 480 лева – платено адв. възн. с ДДС, съгл. представения ДПЗС, от които по съразмерност се дължат 371,89 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 /с предишно наименование на фирмата и пр. орг. форма „Силвър проджект“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6Б да плати на Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес: .................., следните суми: 326,09 лева /триста двадесет и шест лева и девет стотинки/ - получена без основание за възнаградителна лихва, във връзка с недействителен индивидуален договор за заем от 07.10.2019 г., сключен с „Кредихелп“ ООД, ЕИК 201284228 /чийто универсален правоприемник е „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478/, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 19.02.2024 г. до окончателното погасяване, както и 22,52 лева /двадесет и два лева и петдесет и две стотинки/ разноски по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 378 лева, както и иска за присъждане на неустойка от 1069,86 лева, като получени без основание по договора, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 /с предишно наименование на фирмата и пр. орг. форма „Силвър проджект“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6Б, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв, да плати на а. Г. Л. М., с адрес:........., сумата о т 90,09 лева /деветдесет лева и девет стотинки/ - разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Л. Г. М. в производството по настоящото дело.

ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес: .................. да плати на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478 /с предишно наименование на фирмата и пр. орг. форма „Силвър проджект“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6Б, сумата от 371,89 лева /триста седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ - разноски по съразмерност по настоящото дело.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

...................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4