Решение № 27 от 04.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Козлодуй, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Административно наказателно дело № 20261440200121 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Г. Г., ЕГН:********** от с.Михайлово, обл.Враца, у******************, чрез процесуалния си представител адв.И.

И. – АК – Враца, с която е обжалвал наказателно постановление №26-0288000006/02.02.2026г. на Началника РУ – Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

С наказателно постановление №26-0288-000006/02.02.2026г. на Началника РУ – Козлодуй, упълномощен със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на Л. Г. Г., ЕГН:********** от с.Михайлово, обл.Враца, у******************, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 255.65 евро / двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента / и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, с горепосоченото НП на жалбоподателя били отнети общо 10 точки.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и издадено при съществени 1 нарушения материално - правните разпоредби и административно производствените правила.В тази връзка са изложени следните доводи:

- че АУАН и издаденото НП не отговарят на изискванията досежно необходимите реквизити относно съдържанието им;

- допуснатите при съставяне на АУАН и издаване на НП нарушения лишавали жалбоподателя от основното му право, а именно да научи какво нарушение е извършил и защо наказващия орган приемал, че същото е извършено от него виновно;

- че изнесените в АУАН и НП констатации относно извършеното административно нарушение не отговаряли на действителното положение;

- счита се, че издаденото НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието, осъществено от жалбоподателя не било виновно извършено, следователно било несъставомерно от субективна страна.В тази връзка се сочи, че деянието е било извършено по непредпазливост, а предвид изричното предвиждане в закона на задължение за известяване на собственика, хипотезата била изключение от общото правило по чл.7, ал.1 от ЗАНН и непредпазливостта като форма на вина била изключена;

- че изпращането от Информационен център на ГФ на уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ не замествало уведомителното задължение на МВР, нито било годно доказателство относно субективната съставомерност на деянието.В тази връзка се твърди, че липсвало уведомяване на жалбоподателя както от ГФ, така и от „ Пътна полиция „ при ОД на МВР – Враца;

- счита се, че ангажираната отговорност на жалбоподателя почивала на предположение, което било основание за отмяна на НП;

- че описаното в НП деяние е несъставомерно;

- че следвало да се обърне внимание и на обстоятелството, че веднага след като жалбоподателя е бил разбрал за прекратената регистрация – на 16.01.2026г., когато му била извършено проверката, същият е предприел дължимото поведение и регистрацията на превозното средство е била възстановена по реда на чл.143, ал.10, изр.2 от ЗДвП на същия ден – 16.01.2026г..Сочи се, че това поведение ясно демонстрирало, че в случай на изпълнение на задължението на администрацията за уведомяване на 2 собственика, то би се избегнал общественоопасния резултат по управление на автомобил с прекратена регистрация.Сочи се, че жалбоподателят е демонстрирал добросъвестност и липсвали основания неблагоприятните последици, които били в резултат от бездействието на органа по регистрация при изрично регламентираното в чл.143, ал.10 от ЗДвП уведомително задължение, да се преразпределят в тежест на собственика на автомобила, който не бил действал виновно;

- че АУАН и НП били издадени преждевременно, тъй като липсвали доказателства, от които по категоричен начин да бъде установено дали собственикът на процесното МПС е бил уведомен съгласно изискванията на чл.574, ал.10 от КЗ.С оглед посочената разпоредба се счита, че едва след изтичането на предвидените в същата 14 дни от уведомяването, съгласно чл.574, ал.11 от КЗ, компетентните органи е следвало да предприемат съответните мерки за спиране от движение на ППС и да уведомят за прекратяване на регистрацията на превозното средство, съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства;

- че прекратяването на регистрацията на МПС в горепосочената хипотеза не настъпвала по силата на закона, тъй като законодателят бил предвидил процедура и ред за това, която следвало да се изпълни, за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административния орган.В тази връзка се сочи, че макар уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо такова, то обаче имало пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение и било от съществено значение за преценката дали дадено лице действа виновно;

- че тази информация не била публично достъпна, поради което собственикът на МПС обективно нямал как да знае кога точно е прекратена служебно регистрацията на това МПС, а знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието, а обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за 3 знание.Отразено е, че едва след узнаването на този факт, собственикът или водачът по смисъла на закона, е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС, като узнаването подлежало на доказване с всички доказателствени средства;

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа депозираната жалба, като се придържа към становището на адвоката си.Също така не оспорва разказано от свидетеля П. С. И. – служител в ЗЖУ – Монтана по отношение на спирането му и извършването на проверката .Заявява, че оспорва само това да е бил уведомяван за изтеклата гражданска отговорност и дерегистрацията на автомобила.

Процесуалният представител на жалбоподателя не се явява в съдебно заседание, като от същия е постъпила писмена защита, към която е приложен договор за правна защита и съдействие.

От страна на жалбоподателя се претендират и направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован не се явява.В придружителното писмо, с което преписката е била изпратена на съда АНО прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание е разпитан свидетеля П. С. И. – служител в ЗЖУ – Монтана.

По делото е приложено копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от дата 30.01.2026г. на основание чл.199 от НПК, вр.чл.213, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, постановено по пр.пр.№717/2026г. по описа на РП – Враца.От съдържанието на същото се установява, че при извършване на проверка в РСОД е било установено, че процесния лек автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 23.12.2025г..Отразено е още, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е регистриран по надлежния ред, но е бил със служебно прекратена регистрация, за което обстоятелство не е бил уведомен собственика, поради което същото не можело да се приравни на нерегистрирано по надлежния ред МПС.Посочено е, че жалбоподателят не е имал знание за служебно прекратената регистрация, поради което не са събрани данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК.

4

От представената по делото справка от ОД на МВР – Враца се установява, че процесният лек автомобил е с прекратена регистрация – без ГО от 23.12.2025г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от „ Гаранционен фонд „ №9316/28.11.2025г. - без „ ГО „.Отразено е още, че превозното средство е възстановено служебно при уведомление от ГФ за платена гражданска отговорност на 16.01.2026г..

Посочено е още, че на основание изменение в ЗДвП на чл.143, ал.10 от 07.09.2025г., Сектор „ Пътна полиция „ няма задължение да уведомява собственика за прекратено ПС без ГО.

По делото е приложено и писмо от „ Гаранционен фонд „ вх.рег.

№4710/10.06.2026гВ същото е отразено, че до собственика на МПС с рег.

№******** СМ е било изпратено уведомление №009316/23.11.2025г. на 28.11.2025г., съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ.Посочено е, че след изтичането на срока по чл.574, ал.10 от КЗ, на основание чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ, ГФ на 22.12.2025г. по електронен път е уведомило Дирекция „ КИС „ – МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС.Сочи се още, че изпращаните от ГФ уведомления до собствениците на МПС по чл.574, ал.10 от КЗ са кореспондентски пратки, както и че процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ, не е обвързана с получаването на уведомителното писмо, като в тази връзка законът не бил предвидил наличие на документ, удостоверяващ получаването на уведомлението / обратна разписка /, тъй като съгласно КЗ, срокът за потвърждение на наличието на сключена и действаща застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, тече от датата на изпращане на уведомлението.

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

Процесното МПС – лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, с рег.№******** СМ, е собственост на Л. Г. Г., ЕГН:********** от с.Михайлово, обл.Враца.

С уведомление изх.№009316/23.11.2025г., Гаранционен фонд уведомил жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесния автомобил, че в 14-дневен срок от изпращане на уведомлението същият е необходимо да сключи договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на 5 автомобилистите, както и че ако не сключи посочената застраховка, Гаранционен фонд на основание чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ е длъжен да информира компетентните органи на МВР за това обстоятелство, за да предприеме мерки по прекратяване на регистрацията на МПС.

На 22.12.2025г. Гаранционен фонд уведомило по електронен път Дирекция „ КИС „ – МВР, че процесния автомобил е без „ ГО „, след което на 23.12.2025г. регистрацията на процесното МПС била служебно прекратена.Собственикът на автомобила – Л. Г. не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила му.

На 16.01.2026г., служителите от ЗЖУ - Монтана – св.П. С. И. и Т. П. Т., по заповед на ЗЖУ участвали в специализирана операция на РУ – Козлодуй, като във връзка със същата осъществявали контрол на движението по пътищата на бензиностанция в с.Хайредин.Около 11.30 часа, с цел извършване на проверка, спрели движещия се по ул.“ Георги Димитров „ до дом №2 в с.Хайредин в посока центъра на с.Хайредин и управляван от жалбоподателя лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, с рег.№******** СМ, негова собственост.В хода на извършената проверка органите на реда установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2025г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.За констатираното уведомили дежурният в РУ – Козлодуй, след което на място била изпратена Т.

Р. – мл.ПИ в Участък с.Хайредин, която съставила на жалбоподателя АУАН №21/16.01.2026г., за това, че на 16.01.2026г. около 11.30 часа в с.Хайредин, обл.Враца по ул.“ Георги Димитров „ до дом №2, с посока на движение центъра на с.Хайредин, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, с рег.№******** СМ, негова собственост, който автомобил не е регистриран по надлежния ред – автомобилът е с прекратена регистрация от 23.12.2025г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП.Видно от съдържанието на АУАН, като свидетели по същия били вписани св.П. С. И. и Т. П. Т..В така съставения АУАН жалбоподателят не вписал обяснения и възражения.