Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 04.09.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1019/2021
Вид
Решение № 287
Подписан
04.09.2024
Състав
Кристиян Велков Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.11, ал.3 и ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.11, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.60а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 г.Р., 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта г. в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря . Г. Ч., разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Гр. дело № 20211240101019 по описа за 2021 г.

Производството е образувано по ИМ на А.А.З., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„И.В.“№1, А.А.З., от г.Р., у.“Д.Г.“№12, ЕГН*, И.А.З., от г.С., ж..“З.Б..“№5, в.А, а.36, с ЕГН*, Е.Е.П., от г.Р., у.

„С.С.К.М.“№43, с ЕГН*, А.В.З., от г.Р., ж..“И.“№5, в.Б, е.З, а.9, с ЕГН*, Г.В.С., от г.Р., у.“Б.р.“№2А, в.Б, е.4, а.8, с ЕГН*, М.Т.З., г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, Б.Б.З., от г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, с/у Н.Х.Ж., с ЕГН*, от г.Р., п.”М.”№5, М.Г.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13, И.И.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13 и Р.Д.В., с ЕГН*, от г.Б., у.„М.Т.“№13.

В ИМ се твърди, че ищците са н-ците на А.Г.З., б. ж. на г.Р., като по силата на земеделската реституция, ищците са собственици на земеделски имот - ливада, находяща се в строителните граници на г.Р. в м.„И.“ /“М.“/, с площ от 1.250 дка, имот №750.204, при граници: имот 750.202, имот 750.261, имот 750.203.

Твърди се, че имотът е възстановен на ищците с Решение №3664 от 26.11.2007 г. на ОСЗГ-Р., необжалвано и влязло в сила. Решението за възстановяване било издадено след проведена адм. процедура по възстановяване на земеделски имот, която процедура е приключила.

Твърди се, че предвид обстоятелството, че имотът се намира в строителните граници на г.Р., е издадено удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ от ТС при о.Р. - №61/2006 г., придружено със скица - №126/13.12.2005 г. В удостоверението е посочено, че имотът е нанесен в КК на г.Р. с идентификатор 204 от кадастр. район 750, записан е в имотния регистър на името на н-ци на А.Г.З. и може да се възстанови целия с площ от 1250 кв.м.

Посочено е, че този имот се владее и винаги се е владял от ищците, още от 1991 г., когато започнала реституцията на земеделските земи. Владението било явно, непрекъснато и несмущавано от никой.

Видно било от Удостоверение изх.№РД-12-05-01-1244 от 08.07.2021 г., издадено от ОСЗ-Р., че имотът описан в решението за възстановяване в м. „И.“ и имотът по скица в м.“М.“, са идентични. Твърди се, че след направени постъпки в кадастъра за снадяването им със скица на имота, разбрали че в кадастъра има нанесен като собственик друго лице - ответникът Р.Д.В.,. След проучаване установили, че той го е закупил от М.Г.П., и И.И.П.,, видно от Нот. акт, вписан в СлВп при Рг.РС, с вх. №4576 от 02.11.2017 г., акт №139, том 14, дело №1839 от 2017 г. Сочи се, че те от своя страна са го закупили от първата ответница Н.Х.Ж., като договорът е обективиран в Нот. акт, вписан в СлВп при Рг.РС, с вх.№4094 от 06.10.2017 г., акт №70, том 13, дело №1638 от 2017 г.

1

Твърди се, че Н.Ж. се снабдила с Нот. акт за собственост в/у същия недвижим имот - Нот. акт, №131, том 3, рег.№4810, дело №407 от 2017 г. на нот. С.В., вписан в СВ при Рг.РС с вх. рег. №4093 от 06.10.2019 г., Акт №69, том 13, дело №1637/2017 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК, с който акт същата е призната за собственик на основание давностно владение на целия недвижим имот. Оспорват се правата на Н.Х.Ж., в/у имота, тъй като ответницата никога не го е владяла. Твърди се, че тя в нито един момент не е осъществявала владение в/у имота, което да е продължило 10 г., да е било спокойно и демонстрирано спрямо ищците.

Тъй като Н.Ж. не е била собственик на имота, то тя нямала собственически права да се разпорежда с него и да го продава. Твърди се, че по този начин вторият и третият ответник М.Г.П., и И.И.П., не са придобили собствеността в/у имота и също нямат права да го продават на четвъртия ответник Р.Д.В.,. Твърди се, че и той не е придобил собствеността в/у описания имот и оспорваме техните права като собственици.

Ето защо се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците Н.Х.Ж., с ЕГН*, от г.Р., п.”М.”№5, М.Г.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13, И.И.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.

„В.“№13 и Р.Д.В., с ЕГН*, от г.Б., у.„М.Т.“№13, че ищците А.А.З., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.

„И.В.“№1, А.А.З., от г.Р., у.“Д.Г.“№12, ЕГН*, И.А.З., от г.С., ж..“З.Б..“№5, в.А, а.36, с ЕГН*, Е.Е.П., от г.Р., у.„С.С.К.М.“№43, с ЕГН*, А.В.З., от г.Р., ж..“И.“№5, в.Б, е.З, а.9, с ЕГН*, Г.В.С., от г.Р., у.“Б.р.“№2А, в.Б, е.4, а.8, с ЕГН*, М.Т.З., г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, Б.Б.З., от г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, са собственици на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед РД18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: г.Р., кадастрално описание: м.М., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с площ от 1251 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на описаните по-горе недвижими имоти, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Нот. акт, №131, том 3, рег.№4810, дело №407 от 2017 г. на нот. С.В., вписан в СВ при Рг.РС с вх. рег. №4093 от 06.10.2019 г., Акт №69, том 13, дело №1637/2017 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК. Претендират се направените по делото разноски.

В хода на производството ищецът А.А.З. е починал, поради което е конституиран като страна единствения му наследник З.А.З.-Д., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„Ч.р.“№63.

Ответниците в срока за подаване на отговор на ИМ, са подал такъв, с който оспорват предявените искове, тъй като били неоснователни. Твърди се, че процесния имот незаконосъобразно е възстановен с Решение №3664 от 26.11.2007 с г. на ОСЗ-Р., тъй като били допуснати нарушения на реституционната процедура, поради което оспорват материалната законосъобразност на Решение №3664 от 26.11.2007 г. на ОСЗ-Р.. Оспорва се наличието на основания за възстановяване на процесния имот на наследодателя на ищците, твърдят че реституционната процедура не е спазена и че са били налице пречки за възстановяване на имота. Прави се искане за извършване на косвен съдебен контрол относно законосъобразността на Решение №3664 от 26.11.2007 г. на ОСЗ-Р.. Ответниците не били страна в адм. производство по постановяване на възстановителното решение. Прави се възражение и за нищожност на решение №3664 от 26.11.2007 г. на ОСЗ-Р., като постановено от незаконен състав. Сочи се, че съгласно действалата към момента на постановяване на решението разпоредба на чл.60а от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.31 от 2003 г.) решенията на ОСЗГ във вр. с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и тези за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, се подписват от н-ка на службата и от определените със заповед на Директора на ОД„ЗГ“ служители от службата. Оспорва се, че състава подписал процесното решение е законен. Твърди се, че същевременно същото не е подписано от целия състав на комисията, като било видно, че липсвало един подпис. Предвид това, че имотът не е реституиран на ищците, както и предвид незаконосъобразността, а алтернативно на това и нищожността на реституционното 2 решение, оспорват правото на собственост на наведеното основание, като твърдят, че същите не са собственици на процесния недвижим имот на наведеното от тях придобивно основание. Оспорва се, че притежавания от А.Г.З. недвижим имот е идентичен с възстановения с Решение №3664 от 26.11.2007 г. на ОСЗ-Р. на н-ците на А.Г.З. недвижим имот, както и че е идентичен с поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на г.Р., одобрена със Заповед №РД-18 33/15.05.2006 г. на ИД на АК, находящ се в г.Р., о.Р., о.Б., м. „М.“, вид собств. - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП - За друг обществен обект, комплекс, с площ 1251 кв. м., собственост към момента на Р.Д.В..

Оспорват изцяло като неверни твърденията на ищците, че процесния имот се владее и е владян от ищците още от 1991 г. и никой друг не е владял имота и не е имал претенции към него. Сочи се, че единствено ответникът Н.Х.Ж. е владяла процесния недвижим имот до м.10.2017 г., след което се е разпоредила с него в полза на ответниците М.Г.П., и И.И.П.,, които са владели имота до прехвърлянето му на ответника Р.Д.В.. Твърди се, че считано от тогава до настоящия момент включително, имотът се владеел именно от ответника Р.В..

Последният, с придобиването на имота от праводателите му, присъединявайки владението си към владението на своите праводатели, към момента на образуване на настоящето дело е придобил собствеността в/у него и на основание давностно владение.

От събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Липсва спор по делото, а събраните доказателства установяват по несъмнен начин качеството на ищците като н-ци на А.Г.З., б. ж. на г.Р., починал на *.

Страните не спорят, като се установява от приетата по делото преписка по заявление вх.

№581/28.12.1991 г. по описа на ПК-Р., че н-ците на А.Г.З. са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността в/у земеделски имоти сред които и имот, представляващ ливада от 2 дка в м. "И.", в землището на г.Р..

Към заявлението н-ците на А.З. са представили опис-декларация за влизане в ТКЗС, от която се установява, че А.З. е притежавал нива в процесната местност с площ от 3,5 дка.

С решение №3664/26.11.2007 г., ОСЗГ е възстановена собствеността в/у ливада с площ от 1.250 дка в м. "И." (М.), намираща се в строителните граници на г.Р., о.Б., с местоположение и граници, подробно описани в решението. Имотът е възстановен в стари реални граници.

В преписката по възстановяване на собствеността се съдържа удостоверение от 13.01.2006 г. от ТС при о.Р., подписано от гл. архитект на общината и издадено в уверение на това, че в КК на г.Р. е нанесен бивш имот с №204 от кадастрален район №750, записан на името на нците на А.З.. Посочено е, че имотът е с площ от 1250 кв.м., като от тях могат да бъдат възстановени именно същия размер, като е посочено, че имотът не е отчужден и не е реализирано мероприятие. Удостоверението е издадено на основание чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Като неразделна част от удостоверението е скица с №126 от 13.12.2005 г.

ОСЗ-Р. е издала удостоверение на н-ците на А.З. в уверение на това, че имот в местност „М.“ с идентификатор *** по КККР на г.Р. и имота, посочен в удостоверението по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, са идентични и представлява ливада с площ от 1250 кв.м.

ОСЗ-Р. е представила пред съда 2 броя заповеди, издадени на основание чл.60а от ППЗСПЗЗ, с които са определени длъжностните лица от службата, които да подписват всички решения във вр. с възстановяването на собствеността/обезщетяването на собствениците по реда на специалните закони на земеделски и горски земи. Директора на ОДЗ-Б. е издал Заповед №235 от 25.07.2003 г., от която в частта, касаеща ОСЗГ-Р., са определени лицата М.Т. – начк, Ц.К. – зам. нач-к, В.К. – мл. експерт и Б.Е. – гл. експерт. Със Заповед №РД-10-089 от 24.07.2007 г., издадена от директора на ОД, е изменена и допълнена Заповед №235 от 25.07.2003 г., като за лица, имащи право да подписват решенията на ОСЗ, са определени З.З. и И.К., които заместват В.К. и Б.Е.. Процесното решение на службата е подписано от М.Т., Ц.К. и З.З..

Видно е от нот. акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК, на 06.10.2017 г., за собственик на поземлен имот с идентификатор *** по 3

КККР на г.Р., е признат ответника по делото Н.Х.Ж., след извършена обстоятелствена проверка. Още същият ден (06.10.2017 г.), с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №132, том III, рег. №4822, дело №408/2017 г. по описа на нотариус рег. №489 на НК, Н.Х.Ж., е продала на ответника М.Г.П. правото на собственост в/у поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Р., в м. „М.“, с площ от 1251 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, за сумата от 8`100.00 лева, платена изцяло в брой преди сключване на договора. Имотът е придобит по време на брака м/у приобретателя М.П. и И.И.П..

Последните двама продали имота на ответника Р.Д.В., на 02.11.2017 г., за сумата от 7`000.00 лева, като договорът е обективиран в нот. акт №139, том II, рег. №4269, дело №277/2017 г. по описа на нотариус с рег. №494 на НК.