Решение № 81 от 15.10.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Търговище, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

ТИХОМИР П. ПЕТКОВ

МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500172 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕМ. СТ. АЛ. от гр. П, чрез пълномощник адв.

Т.Д., ТАК, срещу решение № 58 от 13.05.2021 г., постановено по гр.д. № 794/2019 г. по описа на РС-П.

С решението е РАЗПРЕДЕЛЕНО ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор №**** по КККР на гр.П, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за ниско застрояване, с номер по предходен план: 1987, квартал: 84, парцел: 14, при граници:

***,

***,

***,

***,

***, между съсобствениците ЕМ. СТ. АЛ., Д. Н. Й., АЛБ. Й. АЛ. и Н. Й. СТ., всички от гр. П, както следва: на съсобственика ЕМ. СТ. АЛ. СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ площ от 132.34 кв.м, обозначена със син цвят на скицата от заключението на вещото лице Т.К. от 18.11.2020 г. На съсобствениците Д. Н. Й., АЛБ. Й. АЛ. и Н. Й. СТ. СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ОБЩО ПОЛЗВАНЕ площ от 66.17 кв.м., обозначена с червен цвят на скицата към заключението на вещото лице Т.К. от 18.11.2020 г., както и ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.2, находяща се в имот с идентификатор №**** по КККР на гр.П, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за ниско застрояване, с номер по предходен план: 1987, квартал:

84, парцел: 14, при граници: ***, ***, ***,

1

***, ***, между горепосочените четирима съсобственика, както следва: на съсобственика ЕМ. СТ. АЛ. СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ЗА ПОЛЗВАНЕ източната стая, коридора и всички складови помещения от северната страна, съобразно вариант втори от заключението на в.л. В.М., а на останалите четирима съсобственици СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ средната стая и лятната кухня в западната част, съобразно вариант втори от заключението на в.л. В.М.. Постановено е, че приложените скици на РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО, изготвени от вещите лица, са неразделна част от съдебното решение, на осн. чл. 32, ал.2 от ЗС.

С решението е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за РАЗПРЕДЕЛЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №**** по КККР на гр.П, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за ниско застрояване, с номер по предходен план: 1987, квартал:

84, парцел: 14, при граници: ***, ***, ***,

***, *** спрямо ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ *** гр. П, представлявана от управителя ЕМ. СТ. АЛ.. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение,

В

ЧАСТТА относно извършеното разпределение, е депозирана въззивната жалба на ЕМ. СТ. АЛ., в която се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нецелесъобразно разпределение ползването на дворното място и на сградата, което съответно водело и до незаконосъобразност на същото, с молба да бъде отменено, като се извърши разпределение на дворното място съгласно вариант ІІ-ри от заключението на вещото лице и съгласно скица към допълнително заключение на съдебно техническа експертиза прието на 27.10.2019 г., а за сградата - вариант I-ви от заключението на вещото лице. Претендира разноски.

Основно съображенията се свеждат до следното:

1. По отношение на дв.място – въззивникът счита, че във варианта по допълнителното заключение, прието на 27.10.2021 г. вещото лице е съобразило както притежаваните от страните идеални части от дворното място, така и владението, и ползването на същото в продължение на повече от 50 години, както и с пространството от гараж № 4 до границите на имота на север и изток. Предложеният вариант отговаря на действителното ползване на дворното място - ответниците ползват входа откъм югозападната част на дворното място, а ищецът ползва самостоятелния вход откъм югоизточната част на дворното място. В отреденото място за ползване от ищеца, последният има още от наследодателите, а по-късно и от негови насаждения, включително и лозови, което обстоятелство позволява същите да се използват най-рационално, без да се осъществява допълнителен достъп до тях с оглед отглеждането им. Предложеният друг вариант би принудил ищеца да изостави насажденията, които е създал.

2. По отношение на сградата - предложеният от вещото лице вариант I-ви е посправедлив за страните по делото и отговаря на степента на идеалните части, които всяка от страните притежава. До сега, близо 50 години, ползването на имота е разпределено, като 2 ищецът ползва югоизточната част от сградата, а ответниците - югозападната част . След като се влошили отношенията между ищеца и ответниците, спорът бил за „средната стая”, която се е ползвала от предците на ищеца до смъртта си При този вариант и двете страни получават реално складови помещения от север. Според въззивника, във възприетия от съда ІІ-ри вариант е наложително да се избиват и отварят нови входове и съответно да се зазижда врата от коридора към така наречената „средна стая” и да се отвори нова такава от коридора на санитарния възел към северозападните складови помещения. При втори вариант се предвиждат две стаи за ответниците, а с оглед площта на квадратурата ищецът ще получи повече неизползваема площ, представляваща складове откъм северната страна, които са преградени с носеща стена и ответниците са си направили ремонт и си ги ползват. Тези складови помещения не могат да се използват освен за избени помещения, тъй като в същите няма избити прозорци.

В жалбата се излагат още съображения, че основното правило при спор по чл. 32 ал.2 от ЗС е да се определят частите за реално ползване по начин, който да съответства на правата в съсобствеността, да се осигури удобен начин на достъп и ползване на имот, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Найцелесъобразното разпределение е и законосъобразно. Изтъкват се доводи, че ако се ръководим от обстоятелството, че съдебното решение по чл. 32 ал. 2 от ЗС не следва да бъде основание за внасяне на фактически или юридически промени, то с постановеното разпределение за ползване се накърняват най-много правата на ищеца, тъй като в това место попада и най-същественото подобрение в имота, а по отношение на сградата - следва да се правят допълнителни подобрения .

По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на насрещните страни – адв. Н.Т., АК-Русе, който счита жалбата за бланкетна и неоснователна, а постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано с оглед събраните по делото доказателства, поради кжоето молят за потвърждаването му, претендират разноски. Възразяват, че заключението по предлагания от ищеца вариант – прието на 27.10.2020 г., не било обективно и не отговаряло на практическите възможности за ползване на дв.място от всички съсобственици – това, че ищецът е изградил незаконни стъпала в източната част на имота, не е новонастъпило обстоятелство, което да е от значение за делото. При този вариант на въззиваемите се предоставяла ивица земя, в северната и западната част, без да се отчита, че те нямат реално достъп до нея и на практика това ги лишавало от ползване. Освен това заключението за разпределението на ползването на дворното място, съобразно приложената скица от 18.11.2020 г., съобразено в обжалваното решение, било прието без никакви възражения от жалбоподателя, като едва с жалбата се въвеждат твърдения за наличието на някакви „насаждения" и „лози“, които искал да ползва, но искания за ползването им и доказателства за реалното им съществуване в първоинстанционното производство не били направени и представени.

По отношение разпределеното ползване на сградата в имота – излагат съображения, 3 че приетият от съда вариант е единственият справедлив, тъй като само при него на въззиваемите се предоставя ползването на завършена и годна за обитаване стая (т.нар.

„средна стая" от имота). Предложеният от жалбоподателя първи вариант е изцяло несправедлив за въззиваемите, тъй като, съгласно поясненията от в.лице, нито едно от двете помещения - „склад“ и „лятна кухня“ не представлява стая, годна за самостоятелно обитаване, а всички годни за обитаване стаи са поставени в дела на ищеца. Зазидването на една врата не е съществен конструктивен проблем, което така или иначе ще бъде извършен от въззиваемите и съответно отново за тяхна сметка ще бъде отворен и нов вход, т.е. по никакъв начин не се натоварва жалбоподателя с разноски за допълнителни подобрения или с някакво неудобство. Освен това следва да се отчете и обстоятелството, че т.н. „средна стая“ е ползвана от въззиваемите продължителен период от време, през което същите са направили значителни подобрения в нея – обстоятелство, което отново дава превес на приемането на втория вариант за разпределение, с оглед на справедливостта.

От останалите страни в процеса – Община П и Етажна собственост ***, гр.

П, не са депозирани отговори

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, страните поддържат жалбата, съответно отговора по жалбата. Претендират разноски.

При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбата е допустима, разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивът се произнася служебно по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата доводи и съображения, съдът намира следното:

Предявеният иск с правно осн.чл. 32, ал. 2 от ЗС, е обоснован с обстотялствата, че страните са съсобственици на дворно място и жилищна сграда, при участие в съсобствеността 2/3 ид.ч. за ищеца и общо 1/3 ид.ч. за ответниците Д.Й., А.А. и Николета А..

Тъй като не постигат съгласие за разпределяне на ползването, ищецът моли това да стори съдът, като излага своето предложение относно ползването на сградата, а по отношение на дв.място – да бъде разпределено съобразно квотите на съсобствениците и реалното дългогодишно ползване описано в обстотялствената част на молбата.моли също.

В депозирания в срока по чл. 131 отговор първите трима ответници ответниците считат иска за допустим, но считат че не са давали повод за завеждане на иска, тъй като досега не са били уведжомявани че ищецът притежава 2/3 ид.ч., както и че същият не им е заявявал претенции за ползване, различно от досегашното. Оспорват искането, изложено в петитума на исковата молба, че за притежаваната от ответниците 1/3 ид. част от имота следва да ползват единствено западната част на къщата със самостоятелен вход, стая и маза.

4

По отношение на сградата –оспорват претенциите на ищеца за ползването на т.нар. „средна стая", молят да бъде съобразено, че тази стая е ползвана от тях през продължителен период от време и са направили значителни подобрения в нея. Същевременно ищецът претендирал за себе си ползването на две изцяло подържани и готови за обитаване стаи, като предлагал за тях да остане ползването на единствената стая, която е в незавършен вид и негодна за обитаване.

Особеният представител на ответника Етажна собственост ***, гр. П намира предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Възразява, че няма спор относно разпределението на ползването на прилежащия терен, тъй като това от години било направено и ищецът няма правен интерес от предявяване на иска.

Община П не се противопоставя да бъде извършено разпределение на ползването между съсобствениците по описания в исковата молба начин.

В производствното пред РС, а и в настоящото, страните не спорят относно квотите си в собствеността на процесната сграда и дворно място. Спорът е относно разпределението на ползването, което, както се установява от позициите на страните в производството наистина се оказва спорно - както по отношение на дворното място, така и по отношение на процесната сграда, обуславящо допустимостта на предявения иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС.

При липсата на спор относно идеалните части в съсобствеността, производството по делото и страните са концентрирани върху изготвянето на различни варианти на правото на ползване на процесното дв. място – част от ПИ с идентификатор №**** по КККР на гр.П и на едноетажната сграда в този имот с идентификатор № ****.2.

Разпечатката съдържа 49 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/155a7066-9162-4d3d-bd79-330769a86721