Присъда № 9 от 17.02.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 33/2026 г. по описа на Районен съд Пазарджик

МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимата А. М. Д. - родена на **** г. в гр. Б., обл. Пазарджик, живуща в с. М., обл. Пазарджик, ул. „..., с настоящ адрес гр. Я., ул. „К. и М.“ № 11, българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, работеща, неосъждана, ЕГН: **********, за това, че в с.

М., общ. Б., след като е била осъдена с влязло в сила на ... г. решение на РС Пазарджик по ГРД № 910/2021 г., да издържа свой низходящ – малолетния й син А. К. Л., роден на ... г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски – общо 34 месечни вноски, всяка една по 165 лв., на обща стойност 5610 лв. за периода от месец март 2023 г. до месец декември 2025 г. включително - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Подсъдимата се признава за виновна по така повдигнатото и обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.

Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като пледира за признаване на подсъдимата за виновна по така повдигнатото обвинение и налага на наказание пробация.

По делото е конституиран като частен обвинител А. К. Л., чрез неговия баща и законен представител К. А. Л.. Повереникът му поддържа становището на прокурора.

По делото няма предявен граждански иск и няма конституиран граждански ищец.

Защитата пледира при определяне вида и размера на наказанието да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, направеното самопризнание, съдействието на органите на ДП и да бъде наложено наказание на подсъдимата, което да е минимално предвидено в закона.

Подсъдимата моли за налагане на наказание пробация с минимален срок.

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А. М. Д. и свидетелят К. А. Л. нямали сключен граждански брак, но живели на семейни начала няколко години, по време на което съжителство им се родил син - А. К. Л., роден на ... г.

1

С решение по гражданско дело № 910/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик, родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени на бащата, като подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 165 лева чрез неговия баща и законен представител К. А. Л.. Решението на РС Пазарджик било потвърдено с решение на Окръжен съд Пазарджик и недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС, поради което влязло в сила на ... г. и узнато от подсъдимата. Към този момент детето А. К. Л. живеело заедно с баща си К. А.

Л. в с. М., община Б.. Мястото на плащане на издръжката се явявало именно с.

М.. Подсъдимата така и не започнала да изпълнява това свое задължение, поради което К. А. Л. сезирал с писмена жалба Районна прокуратура Пазарджик. Било образувано настоящото наказателно производство. До приключване на съдебното следствие подсъдимата не е направила никакви плащания за погасяване както на просрочените задължения, свързани с издръжката на детето А. К. Л.. Общият брой неизплатени месечни вноски за издръжка са 34 за периода от месец март 2023 г. до месец декември 2025 г. включително, на обща стойност 5 610 лв.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието и дадените обяснения от подсъдимата А. М. Д., което самопризнание се подкрепя от показанията на свидетеля К. А. Л., както и от приложените писмени доказателства – жалба, удостоверение за раждане, решение № 134 от 21.04.2022 г. по гр. Д. № 119/2022 г. на ПОС, Решение № 1033 по гр. д. № 910 на РС - Пазарджик, Определение № 50140/... г. по гр. д.

№ 3103/2022 г. на ВКС, писмо от Община Б., справка за трудови договори, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимата, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Решение № 979/29.07.2025 г. по гр. д. № 1730/2024 г. по описа на РС - Пазарджик.

Събраните по делото по реда на НПК горепосочени доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимата в неговото извършване.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци. Неговите показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от свидетеля. Те се подкрепят и от направеното самопризнание и дадените обяснения от подсъдимата.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка подсъдимата А. М. Д. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, с това, че в с. М., общ. Б., след като е била осъдена с влязло в сила 2 на ... г. решение на РС - Пазарджик по ГРД № 910/2021 г., да издържа свой низходящ – малолетния й син А. К. Л., роден на ... г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски – общо 34 месечни вноски, всяка една по 165 лв., на обща стойност 5610 лв. за периода от месец март 2023 г. до месец декември 2025 г. включително. Съдът намира за установени и доказани по категоричен начин всички елементи на престъпния състав от събраните по делото доказателства.

От обективна страна доказателствата сочат, че за инкриминирания период подсъдимата не е заплатила никаква издръжката за детето си А. К. Л..

От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването им. Подсъдимата е съзнавала, че дължи издръжка на малолетното си дете, независимо от своето финансово положение, но въпреки това не е заплатила същата, тъй като: „не съм плащала издръжка на сина ми, защото водех дела и мислех, че ще си взема детето при мен“.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото определяне.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние, тъй като се касае за вменено от чл.143, ал.2 от СК задължение на родителите да плащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, тъй като интересите на децата и осигуряването им на нормални условия за развитие са преимуществени, а грижите за подрастващите са водещи за всяка държава.

Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимата, която е неосъждана, има добри характеристични данни, като същите следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства.

Не са налице отегчаващи вината обстоятелства.

Направеното самопризнание не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

Подбудите за извършване на престъплението от подсъдимата се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и в погрешното й разбиране, че след като първоначално родителските права спрямо детето са били дадени на нея, то макар и да е налице решение в обратен смисъл и те да са предоставени вече на бащата, то тя отново може да води дела за 3 придобиване на родителските права и поради тази причина да не плаща издръжката, която е определена.

При тези данни и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. с чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2, вр. с ал.1 от НК съдът определи на подсъдимата А. М. Д. наказание за престъплението по чл.183, ал. ал.1 от НК пробация при следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес, който се явява в гр. Я., ул. „К. и М.“ № 11 за срок от шест месеца при честота за явяване и подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода в конкретния случай се явява необосновано тежка репресия спрямо подсъдимата. Налагането на наказание пробация в конкретния случай се явява шанс за същата да работи, за да издържа детето си. Безспорно интересите на детето, които са водещи, изискват неговия родител да работи и да му плаща определената издръжка. По отношение на срока на мерките за контрол и въздействие „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” на така наложеното наказание пробация, съдът счита, че следва да бъдат определени в законовия минимум с оглед смекчаващите вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

Много съществена в случая се явява не само личната, но и генералната превенция. Като общество следва да сме крайно нетолерантни към подобни прояви, които са сериозна предпоставка за израстване, поради липса на достатъчно средства, на немалък брой деца в условия, крайно неподходящи за физическото и психическото им развитие като бъдещи пълноправни членове на обществото. В рамките на предвиденото в закона наказание и настоящият съд постанови присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от ясен знак за това, че да си родител означава много повече от това да износиш и родиш едно дете, а следва и да полагаш и съответни грижи за него, докато то има нужда от това. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.

При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимата ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на пробация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5