Решение № 156 от 26.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500187 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.” № **, чрез процесуален представител адв. И. К.-*АК, срещу решение № 44/14.01.2022 год. по гр.д.№1951/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на саморъчно завещание съставено на 19.12.2018 г. с посочен за негов автор Д. В. Р., починал на **.**.**** г., обявено по нот. д. № **/**** г. с протокол рег.№ 2286/19.04.20** г. на нотариус Н. М., рег. № *** на НК, поради съставянето му в нарушение на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗН - тъй като не е написано и подписано от завещателя. Осъдена е Д. Д. Й., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „С.” № **, да заплати на В.В.Р, с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б., ул. "Т. К." № ** - адв. М. Х., сумата от общо 14 600 лв.

/четиринадесет хиляди и шестстотин лева/ - разноски по делото. Осъдена е Д.

Д. Й., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „С.” № **, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 13 455,09 лв. /тринадесет хиляди четиристотин петдесет и пет лева и девет ст./ - държавна такса.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно като 1 необосновано поради противоречие в мотивите, произнасяне по делото при неизяснена фактическа обстановка, грешни фактически констатации и недоказаност в резултат на съществени процесуални нарушения. Твърди се, че като не е допуснал повторна експертиза по своевременно заявеното искане, окръжният съд съществено е нарушил процесуалните правила, не е изяснил спора от фактическа страна и е направил погрешни правни изводи за основателност на предявения главен иск. Твърди се, че след изслушване на експерта по графологичната експертиза в открито съдебно заседание, ответната страна е направила възражения относно ползваните сравнителни материали от вещото лице датиращи от и преди 2015 год., предвид възможността за изменение на почерка на завещателя до 2018 год. в резултат на промени в здравословното му състояние и неговата възраст, поради което заключението е било своевременно оспорено с искане за допускане на допълнителна, повторна експертиза. Твърди се, че такава експертиза е била необходима за изясняване на фактическите твърдения относно действителността на завещанието, но като не е уважил искането, окръжният съд е допуснал нарушение по чл. 266, ал. 3 от ГПК, което задължава въззивния съд да събере това доказателство. Твърди се, че събирането на доказателства при допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение е служебно задължение на въззивния съд. Твърди се също, че решението е необосновано, тъй като за да направи правните си изводи окръжният съд се е позовал на оспореното от ответната страна заключение на съдебно-почерковата експертиза, която неправилно е била кредитирана без обсъждане на всички доказателства – включително без обсъждане на представено по делото заключение от графолог, извършено по искане на нотариуса, от когото процесното завещание е било обявено. Възразено е срещу присъденото с решението в полза на ищцовата страна и в тежест на ответницата адвокатското възнаграждение, като се твърди, че е в завишен размер, който не е съобразен с естеството на процесуалните действия по делото и е извън определения по Наредба № 1 за МРАВ минимален размер.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на съдебен акт в съответствие с възраженията на ответната страна.

С въззивната жалба е направено искане за допускане на допълнителна съдебно-графологическа /почеркова/ експертиза, при извършването на която вещото лице „да вземе предвид направените от страна на ответницата възражения пред първата инстанция относно датирането на сравнителните материали, както и да бъде взето предвид здравословното състояние и възрастта на завещателя Д.Р. към момента на съставяне на процесното завещание“.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна В.В.Р, чрез процесуалния му представител адв. М. Х. - *АК. Изложени са подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че съдебно-почерковата експертиза допусната и приета от окръжния съд е по искане на ответната страна, която не е посочила сравнителни материали за 2 използване от вещото лице, като вещото лице е работило по безспорни относно авторството на завещателя такива, приложени по досъдебно производство. Сочи се, че правото на страната да иска повторна експертиза въз основа на несвоевременно въведени и неконкретно посочени сравнителни материали е преклудирано. Цитирана е съдебна практика на ВКС по гр.д.№ 388/2021 год., съгласно която, когато сравнителният материал е съществувал при изготвяне на експертизата, но е представен след това без доказване на обективни причини, попречили на страната да го представи своевременно, допуснатото заключение основано на този сравнителен материал е недопустимо поради нарушение на чл.266, ал.1 от ГПК. Сочи се, че от ответната страна не са били представени нито по делото, нито на вещото лице сравнителни образци от подписа на завещателя след 2015 год., такива не са представени и не се сочат и с въззивната жалба, а твърдението, че ответницата разполага с тетрадка с телефонни номера изписани от завещателя, при положение че тази тетрадка не е представена по делото с оглед възможността да бъде оспорена относно авторството и периода на изписване, не би могло да бъде основание за допускане на повторна експертиза. Отделно са изложени твърдения, че не са налице основания за допускане на повторна експертиза, тъй като депозираното заключение е ясно и обосновано, като внася достатъчна яснота по спорния въпрос. Сочи се, че извършената извън процеса частна експертиза по инициатива на нотариус не е годно доказателство, поради което необсъждането й от съда не е процесуално нарушение. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срок е депозиран отговор от насрещната страна В.В.Р, чрез процесуалния му представител адв. Ж. М. - *АК. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение, които се преповтарят със съображенията в отговора изготвен от адв. М. Х. Твърди се, че несвоевременното посочване от страна на ответницата на сравнителен материал пред първоинстанционния съд преди извършване на експертизата е неин пропуск, а не е процесуално нарушение допуснато от окръжния съд, което въззивният съд да трябва да отстрани. Изложено е становище, че искането за повторна експертиза следва да бъде оставено без уважение. Към отговора е представено заверено копие от експертно заключение на тройна съдебно-графическа експертиза на процесното завещание, извършено по дознание №358/2019 год. по описа на ОД на МВР-Бургас, по отношение на което не е направено искане за приемането му като доказателство по делото.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по главен иск с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН /за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание поради неизготвянето му и неподписването му от завещателя/, от обективно съединени искове, от които заявени при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН /за унищожаване на саморъчното завещание поради 3 недееспособност на завещателя/ и иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“, предл.1-3 от ЗН /за унищожаване на саморъчно завещание поради грешка или упражнени върху завещателя насилие или измама/.

По направеното с въззивната жалба възражение, че присъденото с решението в полза на ищцовата страна и в тежест на ответницата адвокатското възнаграждение е в завишен размер, който не е съобразен с естеството на процесуалните действия по делото и е извън определения по Наредба № 1 за МРАВ минимален размер, след прекратяване на първоначално образуваното въззивно производство по в.гр.д.№147/2022 год. по описа на Бургаския апелативен съд и изпращане на делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК е постановено решение имащо характера на определение №338/20.04.2022 год., по гр.д.№951/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд , с което искането на ответницата за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение. След влизането в сила на акта постановен по чл. 248 от ГПК делото е върнато на настоящия съд за по-нататъшни процесуални действия по въззивната жалба.

С определението си №217/20.05.2022 год. по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел въззивната жалба за допустима, като се е произнесъл и по доказателствата.

С мотивирано определение №270/21.06.2022 год. по делото въззивният съд по повод оплакванията на въззивницата за неизясняване на делото от фактическа страна и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения е допуснал извършване на тройна съдебно-графологична /съдебно-почеркова/ експертиза, като е определил депозит за извършване на експертизата от 900 лв. вносим от въззивницата в указан от съда срок, с указване на последиците при неизпълнение. Въззивният съд е предоставил възможност на ответницата за внасяне на определения депозит, като двукратно е удължил дадения срок за изпълнение на това задължение, но то не е изпълнено нито в срока, нито след изтичането му, до приключване на производството. В откритото съдебно заседание на въззивния съд проведено на 14.09.2022 год. процесуалният представител на въззивницата изрично е заявил, че депозитът за експертизата няма да бъде внесен, след което въззивният съд е отменил определението си за допускане на тройната експертиза и е приключил събиране на доказателствата.

Пред въззивния съд страните поддържат изразените становища.

Въззивната страна моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове, а въззиваемата страна прави искане за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебните разноски, за които представя списък.

Процесуалният представител на въззивницата е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна с искане за намаляването му.

4

Спорът между страните е висящ пред настоящия съд по предявения първоначално от ищцата В. Д. Р. , ЕГН ********** чрез Д. Ц. Р., с ЕГН **********, в качеството й на настойник съгласно удостоверение рег.№ 9401-23309-/2/ от 18.07.**** год. на Община-Бургас, ищцата - починала в хода на процеса, заменена от наследника си по закон В.В.Р, ЕГН **********, срещу ответницата Д. Д. Й., ЕГН ********** главен иск за прогласяване на основание чл. 42, буква „б” от Закон за наследството, на недействителността на саморъчно завещание на Д.В.Р., починал на **.**.**** год. Ведно с главния иск са предявени и два евентуални иска-за унищожаване на саморъчното завещание поради недееспособност на завещателя-иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. “а“ от ЗН и за унищожаване на саморъчно завещание поради грешка или упражнени върху завещателя насилие или измама-иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б.

“б“, предл. 1-3 от ЗН, с които въззивният съд би бил сезиран при условията на чл. 271, ал. 2 от ГПК.

По предявения главен иск ищцовата страна твърди, че представеното за приемане и съхранение саморъчно завещание от ответницата Д. Д. Й. на 15.04.**** год. в кантората на нотариус Н. М., според което Д.В.Р. е извършил завещателно разпореждане в полза на ответницата, не е написано и подписано от завещателя, с което е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗН и завещанието е нищожно, като не е породило правни последици. По предявения евентуален иск за прогласяване на процесното завещание за унищожаемо на основание чл. 43, ал.1, б.”а” ЗН се твърди, че завещанието не е породило правно действие поради липса на завещателна дееспособност на завещателя, тъй като той е бил във влошено здравословно състояние и не е разбирал свойството и значението на постъпките си, а по предявения евентуален иск за унищожаемост на завещанието поради грешка в мотива на завещателното разпореждане, насилие или измама с правно основание чл. 43, ал.1, буква „б” ЗН се твърди, че завещателят си е мислил, че ответницата ще се грижи занапред за дъщеря му, което не се е случило, като е бил въведен в заблуждение от страна на ответницата, че ще полага грижи за дъщеря му.