Решение № 937 от 25.06.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6352/2024
- Вид
- Решение № 937
- Подписан
- 25.06.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- Инес Людмилова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 937 гр. Плевен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430106352 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която се предявяват искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6107.32 лева, представляваща неплатена цена по сделка за доставка и монтаж на пожароизвестителна система и електрооборудване, обективирана във фактури № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г. и № ***/***г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 21.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***г. по ч.гр.д. № *** на Районен съд-***.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД.
1
В исковата молба се твърди, че страните се договорили да бъде извършена доставка и монтаж на пожароизвестителна система и електрооборудване в офиси на „***“ в ***. Твърди се, че за доставените и монтирани от ищеца пожароизвестителна система и електрооборудване са издадени следните фактури на ответника: Фактура № ***/***г. за 12 000.00 лева с ДДС, платена авансово от ответника на 27.02.2023г;. Фактура № ***/***г. за 11 973.13 лева с ДДС, която ответникът следвало да погаси на ***г. Твърди се, че по тази фактура ответникът извършил частични плащания, както следва: на 06.06.2023г. - 2 500.00 лева; на25.01.2024г. - 6 000.00 лева и на 12.07.2024г. 500.00 лева. Твърди се, че дължимият остатък фактурата възлиза на 2 973,13 лева. Въвежда се довод, че вследствие изпадането в забава ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 1 154,71 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г., като са отчетени частичните плащания, извършени съответно на 06.06.2023г., 25.01.2024г. и 12.07.2024г. Твърди се, че по Фактура № ***/***г. за 1 715.02 лева с ДДС, ответникът не е извършвал плащания, вследствие на изпадането му в забава дължал обезщетение за забава в размер на 291.47 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Твърди се , че по фактура № ***/***г. за 250.85 лева с ДДС, като ответникът не е извършвал плащания, като вследствие изпадането му в забава дължи обезщетение за забава в размер на 40.72 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Твърди се, че по Фактура № ***/***г. за 778.32 лева с ДДС, ответникът не е извършвал плащания, вследствие изпадането му в забава дължал обезщетение за забава в размер на 106.63 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Твърди се, че по Фактура № ***/***г. за 390.00 лева с ДДС, ответникът не е извършвал плащания, вследствие изпадането му в забава дължал обезщетение за забава в размер на 53.43 лева за периода от ***г. до 20.08.2024г. Ищецът сочи, че исковата молба е подадена в законоустановения срк по чл. 415, ал. 1 от ГПК в изпълнение на Разпореждане по ч. гр. д. № ***/20*** г. по описа на съда. Иска от съда да уважи предявените искови претенции и претендира сторените разноски.
В с.з.ищецът се представлява от адв. П. А., поддържа исковата молба.
Претендира разноски, съгласно списък с разноски по чл.80 от ГПК.
В с.з.ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
2
По делото се установява също и факта на издаване на процесните фактури, както следва: фактура №***/***г.; фактура №***/***г.; фактура №***/***г.; фактура №***/***г.; фактура №***/***г.; фактура №***/***г.
По делото се установява сключено между страните споразумение от 25.11.2024г., с което се установява сключена между страните сделка за доставка и монтаж на пожароизвестителна система електрооборудване в обект- офиси на „***“ в ***, като дължимата сума от ответника е в размер на 6107,32 лв. по фактури №***/***г.; № ***/***г; № ***/***г., №***/***г. и №***/***г.
Видно от платежно нареждане от 30.12.2024г. от страна на ответното дружество е извършено плащане по Споразумение в размер на 1200 лв.
На 21.08.2024г. ищцовото търговско дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № ***/20***г. по описа на ***, като съда издал заповед за изпълнение № ***/***г., с която разпоредил длъжника и настоящ ответник да заплати на кредитора и настоящ ищец исковата сума 6 107,32 лв.
– главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане, както и сума в размер на 1 646,96 лв. мораторна лихва за периода от ***г. до 20.08.2024г.
Присъдени са и разноски в заповедното производство в размер на 155,09 лв. държавна такса и 690 лв. адв. възнаграждение
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът и настоящ ответник, чрез управителя си по закон депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящия положителен установителен иск.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86, вр. чл. 79 от ЗЗД са допустими - предявени са от правен субект3 заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тези искове ищецът следва да установи съществуване то на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от облигационни отношения между страните, във връзка с доставка и монтаж на пожароизвестителна система и елелктрооборудване, видно от издадените по делото фактури и Споразумние от 25.11.2024г.
Следователно предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните за заплащане на дължима цена на за доставка и монтаж на пожароизвестителна система и елелктрооборудване е основателен и доказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно, кумулативно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1, вр. чл. 79 ЗЗД.
Представеното и подписано от ответника споразумение от 25.11.2024г., съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, признание от страна на ответника на неизгоден за него факт, а именно, че дължи процесните суми на ищеца.
В хода на процеса е извършено плащане от страна на ответника в размер на 1200 лв. от 30.12.2024г., за което в с.з. пълномощникът на ищеца заявява, че с това плащане и на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, се считат за погасени сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 845,09 лв., а с разликата до 1200 лв., или със сумата от 354,9 лв. е погасена част от дължимата мораторна лихва за периода от ***г. до 20.08.2024г.
Плащането от страна на ответника е извършено в хода на процеса, което следва да бъде съобразено от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, поради което искът по чл.79 от ЗЗД, макар и основателен следва да бъде отхвърлен за 4 разликата от 1292,05 лв. до претендираната сума в размер на 1646,96 лв.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят направените разноски за исковото производство, които възлизат на 155,09лв. за държавна такса и 1100 лв. адв. възнаграждение, платено в брой.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл. 415 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, че ДЪЛЖИ на „***”, ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез адв. П. А., сума в размер на 6107,32 л в . , представляваща неплатена цена по сделка за доставка и монтаж на пожароизвестителна ситема и електрооборудване, обективирана във фактури № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., № ***/***г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-21.08.2024г., до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл. 415 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД по отношение на „ ***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя ***, че ДЪЛЖИ на „***”, ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез адв. П. А. сума в размер на 1292,05 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на изтекла законна лихва върху главница от 6107,23 лв. за периода от ***г. до 20.08.2024г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №***/***г. по ч.гр.д. № ***/20***, като за разликата до претендираната сума в размер на 1646,96 лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, ДА 5
ЗАПЛАТИ на ***”, ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сума в размер на 1255,09 лв. съдебноделоводни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6