Решение № 608 от 18.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 608/06.06.2024 на Деница Славова, Член на състав

Настоящият член на състава не споделя мнението на мнозинството в Iви състав на ГО на ВОС поради следните съображения:

В практиката на ВКС, инкорпорирана в Решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр.дело № 2775/2014 година на Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, е прието, че публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия имот /чл.483 ГПК/ и завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота /чл.496 ГПК/.

Постановлението за възлагане се изготвя след внасяне в срок на дължимата сума и може да се обжалва по реда на чл.435, ал.3 ГПК. Невнасянето на цената означава, че обявеното за купувач лице /взискател или трето лиценаддавач/ не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена.

За успешното провеждане на иска по чл.496, ал.3, предл. 2 ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е било обжалвано, както и в разглежданата хипотеза – да не е внесена цената, определена от съдебния изпълнител по реда на чл.492, ал.3, чл.493, т.2 и чл.495 ГПК. Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи процедурата за публична продан, подлежат на обжалване по посочения по-горе ред и са извън рамката на разглежданата хипотеза. Грешките при определяне на подлежащата на внасяне цена, които могат да бъдат от най-различно естество - напр. поради неизготвянето на разпределение, както се твърди да е в процесния случай, или правни и фактически грешки при извършване на самото разпределение, довели до липсата на цена за довнасяне или до погрешно определена цена, са част от процеса на публичната продан, който завършва с акта на възлагане.

Щом в него не е посочена сума, която купувачът трябва да внесе, или посочената сума е внесена в посочения в постановлението размер, не може да се приеме, че е налице неплащане на цената, съответно публичната продан не може да бъде обявена за недействителна на основание чл.496, ал.3, предл.2 ГПК. Аргументи в тази насока могат да се черпят и от решение № 92 от 18.08.20101 г. по т. д. № 645/2009 г. на ІІ т.о. ВКС, където е прието, че публичната продан е самостоятелен оригинерен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот. Разпоредбата на чл.384, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.496, ал.3 ГПК, е императивна и не търпи разширително 1 тълкуване, поради което извън основанията, предвидени в нея, проведена публична продан не може да се атакува успешно по исков ред.

Що се отнася до порочните действия на съдебния изпълнител, при установяването им те могат да се санкционират извън изпълнително производство както по дисциплинарен /чл.70 ЗЧСИ/, така и по имуществен ред /чл.74 ЗЧСИ – виж напр. решение № 340 от 08.01.2013г. по гр.д. № 1295/2011 г. на ІV г.о. и опр. № 33 от 08.01.2015 г. по гр.д. № 639/2014 г. на ІІІ г.о./. Дали съдебният изпълнител е допуснал незаконосъобразни действия или бездействия в хода на изпълнителното производство е въпрос, ирелевантен за преценката по иск /възражение/ с правно основание чл. 496, ал.3 ГПК.

По гр. д.№ 1317 по описа за 2013 година на Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на решение № 188 от 08.11.2012г., постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 365/2012г., за отговор на въпроса: „може ли в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред - чл. 384, ал.3 ГПК/отм./“.

В Решение № 153 от 12.07.2013 година по гр. д.№ 1317 по описа за 2013 година, на Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, позовавайки се на практиката на ВКС по Решение № 92 от 18.08.2010г. по т.д. № 645/2009г. на ІІ т.о и Решение № 365 от 22.10.2012г. по гр.д.№17/2012г. на I г.о. съдебният състав е приел, че в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан. Вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота.

Хипотезата в настоящото производство не касае случай, при който да се твърди, че длъжникът не е бил собственик на имота, поради което не може да бъде оспорван вещно прехвърлителният ефект на влязлото в сила постановление за възлагане.

В постановлението за възлагане на недвижим имот от 11.09.2020 г. на ЧСИ Надежда Денчева, изрично е включена собствеността върху ¾ ид. ч. от СГРАДА ЗА ЕНЕРГОПРОИЗВОДСТВО тип КТП 20/0,4 кв. с идентификатор №***, със застроена площ от 20 кв.м с разрешение за строеж №48/28.02.2008 и разрешение за ползване № ДК-07/292 от 20.08.2009 г., поради което постановлението на съдебния изпълнител, било то правилно или не, има вещно прехвърлителен ефект за посоченото вещно право на собственост.

Постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от съдебен 2 изпълнител и влязло в сила, се ползва със стабилитет, установен от закона с оглед опазване на обществения интерес от сигурност на гражданския оборот.

То може да бъде оспорвано по съдебен ред с иск или възражение, но само при наличие на основанията на чл. 496, ал.3 ГПК, тълкувани стриктно, съгласно приетото в Решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр.дело № 2775/2014 година на ВКС, а именно касателно настоящия случай само при невнасяне на цената, определена от съдебния изпълнител /каквито факти не се установяват по делото/. Всяко нарушение в процедурата при провеждането на публичната продан, какъвто порок се твърди, може да бъде основание за търсене на отговорност от съдебния изпълнител по реда на чл.70 ЗЧСИ или чл.74 ЗЧСИ /чл. 441 от ГПК/, но не може да се отрази на стабилитета на постановения от него краен акт, приключващ публичната продан.

Поради това и не може да бъде уважен иск по чл.108 от ЗС относно собствеността върху сграда за енергопроизводство, основан на твърдения за извършени нарушения в процедурата при провеждане на публичната продан по изп.дело №20178070400340 и № 20168070400569 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. №807 в КЧСИ, район на действие ОС - Варна, при условие, че постановлението за възлагане на недвижимият имот от 11.09.2020 г. на ЧСИ Надежда Денчева включва в себе си самостоятелният обект на правото на собственост - сграда за енергопроизводство.

С оглед изложеното, настоящият член на състав счита, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго с посочения по-горе резултат.

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100500503 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. М. (РАК), като процесуален представител на „***“, ЕООД, ЕИК *** против Решение № 4260 от 30.12.2023 година, постановено по гр.дело № 13 139/2022 година на ВРС, с което е била уважена исковата претенция по чл.108 от ЗС.

В жалбата се сочи, че решаващия съд се е произнесъл „свръх петитум“, приемайки, че е сезиран с възражение по чл.496 ал.3 пр.2 от ГПК, което е неправилно. Излага се още, че ищцовата страна не е заявявала възражение – нито пряко, нито косвено, че цената по проданта не е била заплащана, както и че е налице категоричен отказ от подобно възражение. Сочи се още, че иск по чл.108 от ЗС може да се уважи само, ако ищцовата страна докаже по несъмнен начин, че е собственик на претендирания имот, което в това производство не се е състояло.

Излага се още, че собственика на земята е собственик и на постройките върху нея; заявява се, че липсват твърдения дружеството ответник да е ограничавало и / или лишавало дружеството ищец от достъп или ползване на имота. В тази връзка се настоява съдът да отмени решението и да отхвърли претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на „***“ ООД, чрез адв. Н., която след като излага аргументи, моли съдът да потвърди решението.

Страните не са направили доказателствени искания.

1

В съдебно заседание пред ВОС, и двете страни са редовно призвани, не се явяват, нито се представляват, но чрез своите процесуални представители подържат – първата въззивната си жалба, а втората – отговора против нея.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Не е спорно между страните, а и съдът приема, че по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №109, том I, рег. №5156, дело № 105/2016 год. на нотариус Роза Кожухарова ищецът „***“ ЕООД, заедно с „***" ООД, „***" ООД и „***" ООД са закупили при равни квоти (по 1/4 ид.ч. за всеки) недвижим имот представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** (***), находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007 год. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: ***, с площ от 16636 (шестнадесет хиляди шестстотин тридесет и шест) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 16 /шестнадесет/, парцел XXVI-1725 /двадесет и шест римско тире хиляда седемстотин двадесет и пет/, при граници на поземленият имот, съседни поземлени имоти с идентификатори, както следват: ***.

Също не е спорно, че в посочения недвижим имот съсобствениците изградили съгласно издадено в тяхна полза разрешение за строеж процесната Сграда за енергопроизводство , като всеки от тях е придобил ¼ ид.ч от сградата. Последната е била въведена в експлоатация съгласно разрешение за ползване ДК-07-292 от 20.08.2009 година, като „***" ЕООД притежавало първоначално ¼ ид.ч от правото на собственост върху сградата, а собствеността върху останалите 2/4 ид.ч от сградата „***" ЕООД придобило с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №51, том IV, рег. №7551, дело №646/2010 год.- на нотариус О. Шарабански, рег. №147 в НК, район на действие PC-Варна, вписан в Служба по вписванията град Варна с вх. рег. №19734 от 15.10.2010 год., Акт №197, том LII, дело №11497, с който съсобствениците „***" ООД и „***" ООД му прехвърлили своите идеални части от правото на собственост.

Не е спорно още, че ПИ с идентификатор ***, в който е изградена процесната сграда, е продаден от ЧСИ Надежда Денчева, рег. 801 в КЧСИ, район на действие ОС-Варна на проведена публична продан по изпълнително дело №20178070400340 и № 20168070400569 за задължения на единия от собствениците - „***" ООД, като останалите дружества били ипотекарни длъжници.

Видно е от Постановлението за възлагане на недвижим имот от 11.09.2020 година издадено по изп.дело №20178070400340 и № 20168070400569 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. №807 в КЧСИ, 2 район на действие ОС-Варна, вписано в Служба по вписвания с вх. рег.

№31305/03.12.2020 год., Акт №156, том LXXXXIII дело № 8512, дв.вх. № 30938 ЧСИ е възложил на купувача "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище: град Варна, адрес на управление: *** - 3/4 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18- 30/19.06.2007 год. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: ***, с площ от 16636 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 16, парцел XXVI-1725 при граници на поземленият имот, съседни поземлени имоти с идентификатори, както следват: ***, ведно с построените в имота сгради при съответната за всяка сграда степен на завършеност, а именно: 3/4 идеална част от Склад за строителни материали - със застроена площ от 934,80 кв.метра и с разгъната застроена площ (РЗП) от 934,80 кв.метра - изградена на нулев цикъл и бетонова конструкция /от сглобяеми стоманобетонови елементи/ на строежа до покрив, 3/4 идеална част о т Склад за метални изделия - със застроена площ от 934,80 кв.метра с разгъната застроена площ (РЗП) от 934,80 кв.метра - изградена на нулев цикъл и бетонова конструкция /от сглобяеми стоманобетонови елементи/ на строежа до покрив, 3/4 идеална част от Административна, деловодна сграда с идентификатор № ***.2 със застроена площ 144 кв.метра, брой етажи 2 предназначение: Административна, делова сграда - завършена в груб вид и изпълнена голяма част от довършителните работи 3/4 идеална част от Сграда за енергопроизводство тип БКТП с иден. № ***.1, със застроена площ 20 кв.м, с разрешение за строеж и разрешение за ползване № ДК-07292/20.082009 г. и 3/4 идеална част от Открит склад за инертни материали с изграден само подобект бетонов възел.