Решение № 1026 от 19.07.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер…………………. Година 2021 град Варна

Варненският административен съд

Девети касационен състав на двадесет и четвърти юни година две хиляди двадесет и първа в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

ЧЛЕНОВЕ: :Мария

Даскалова

Стоян Колев секретар

Пенка Михайлова прокурор Силвиян

Иванов като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №1140 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 изр. второ от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от К.Й.Й., срещу Решение №486/16.04.2021 г. постановено по адм. д. №45/2021 г. по описа на 29 – ти състав на Административен съд Варна, с което е ОТХВЪРЛЕНА исковата му молба срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с правно основание чл.284, ал.1, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 1, чл. 4 от ЗОДОВ с цена на иска 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в резултат бездействието на административните органи на Затвора Варна и ЗОЗТ - Разделна, като вредите са настъпили в резултат на нарушение на чл.36 ал.1 т.5 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, неправилно лечение от д-р р. и нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените от свобода да не бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложени съображения се твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необоснован извод за липса на противоправно поведение на ответника, довело до причиняване на вреди. Изложени са твърдения за неправилно лечение от страна на лекаря на затвора д-р р., тъй като неколкократно е сменял лечението му и въпреки това състоянието на касатора не се е променило. Твърди се също така, че не е извеждан за преглед при лекар в рамките на 24 часа от момента в който е заявил това си желание, както и, че не му е направено изследване на храчка съгласно чл.36, ал.1 т.5 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Продължава да твърди, че е преместен в ЗОЗТ Разделна в нарушение на забраната на чл.62, ал.2 от ЗИНЗС. На изложените основания се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

В проведеното редовно заседание, касаторът лично /при условията на видеоконферентна връзка/, не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба.

От ответната страна - ГД „ИН“ София, в депозирани по делото чрез процесуален представител ст.ю.к.С., писмен отговор и писмено становище, се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Моли се оставяне на същото в сила. Претендира се присъждане на ю.к.възнаграждение.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура - Варна дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила. Съдът правилно е ценил събраните доказателства и е достигнал до обоснован извод за липса на нарушение оп чл.3 от ЗИНЗС и в този смисъл правилно е тълкувал и приложил материалния закон.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първостепенния съд К.Й. е предявил срещу ГД „ИН“ иск с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 1500 лв. за причинени неимуществени вреди обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в резултат бездействието на административните органи на Затвора Варна и ЗОЗТ - Разделна, като вредите са настъпили в резултат на нарушение на чл.36 ал.1 т.5 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, неправилно лечение от д-р р. и нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените от свобода да не бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

В оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустим иск. При анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, е достигнал до извода, че предявения от Й. иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил.

По делото не е имало спор по установената фактическа обстановка, а именно, че Й. постъпил на 10.06.2020 г. в Затвора - Варна за изтърпяване на наложено му с протокол № 306/24.6.2020 г., 45 състав на Районен съд - Варна по НОХД № 2199/2020 на Районен съд - Варна наказание лишаване от свобода в размер на 1 години и 10 месеца на основание чл.196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.195, ал.1 от НК при първоначален „Строг“ режим. Съгласно Заповед № 53/23.12.2020 г. на Началника на Затвора-Варна л. св. Й. е преместен да търпи остатъка от наложеното му наказание от Затвора - Варна в Затворническо общежитие от закрит тип - Разделна, където се намира и към настоящия момент /л.28 от делото/.

По отношение на здравословното състояние на касатора и предоставената му медицинска грижа първоинстанционният съд е установил, че още с първоначалния доклад от 08.07.2020 г. за лишения от свобода ищец е установено, че страда от диабет и високо кръвно налягане, като има и информация за периодична употреба на ПАВ /психоактивни/ - кристали /л. 13 от досие/.

От представената медицинска справка, изготвена на 23.10.2020 г. /л. 142 от делото/ от д-р Росен р., ОПЛ в МЦ при Затвора - Варна решаващият съд е установил обективното състояние на ищеца, към момента на постъпването му в затвора Варна, а именно: „...няма оплаквания, без температура, без промяна на вкуса, без загуба на обоняние без кашлица и задух pulmo-б.о. соr.- б.о./ при проведени кръвни тестове с високи стойности на кръвна захар поради причина са предприети консултативни прегледи от ендокринолог, кардиолог, уролог.“ Заключението е, че лицето страда от захарен диабет 2-ри тип, лош контрол и е назначена терапия с препарат инсулин инжекционно и таблетки перорално. Следва проследяване на състоянието и евентуална корекция на терапията при нужда.

Въз основа на представената медицинска справка към писмо рег. №161/20 от 22.01.2021г. /л. 41-43 от делото/ съдът е приел, че ищецът е постъпил в Затвора-Варна без собствени медикаменти и без медицинска документация.

Обективното му състояние:...оплаквания от сухота в устата, полиурия и полидипсия, фамилно обременен, без температура, без промяна на вкуса, без загуба на обоняние без кашлица и задух pulmo-б.о. cor.- б.о. Заключението на д-р Росен р., служебно избран ОПЛ в МЦ при Затвора-Варна е, че лицето страда от захарен диабет 2-ри тип, изключително лош контрол поради системно неплащане на здравни осигуровки л. св. е с прекъснати здравни права и по тази причина не е провеждал системно лечение на диабета. Здравните му права са възстановени считано от датата на постъпването му в затвора Варна, но поради счетоводни неточности реалното възстановяване на здравните права на затворника е станало на 15.10.2020 г. Поради тази причина, когато на 30.09.2020 г. л. св. е бил изведен за консулт с ендокринолог, консулта не е осъществен. За да осигури необходимата медицинска грижа, Д-р р. е провел телефонни консултации с проф. Х. и д-р К. относно прилаганата терапия на Й.. Същият от пристигането си в Затвора-Варна е приемал медикаментите - Сиофор, Амарил, Диапрел, Глюкофаж. След заплащане на здравните осигуровки е проведен консулт с проф. Х. и е назначена инсулинова терапия с Инсулатард от 23.10.2020 г. На 15.12.2020 г. е проведена нова консултация с проф. Х., която е потвърдила терапията и дозировката на инсулина.

Междувременно на 12.10.2020 г. л. св. е извеждан на консулт с уролог след побой с друг л. св. и оплаквания от болки в тестисите. Не е установено увреждане на тестисите, същото е потвърдено няколко пъти и от д-р Боев - специалист хирург директор на МЦ при Затвора-Варна. Решаващият съд е кредитирал обясненията на Д-р р. относно обстоятелствата, че лишеният от свобода не спазва абсолютно никакъв хигиенно диетичен режим - същия консумира по 7-8 порции, консумира халва, ориз, храни със захар, кифли и др. храни и продукти със захар по данни на надзорния състав нощем рови в кошчетата за боклук и дояжда храни изхвърлени от други л. св., което създава впечатление, че съзнателно преднамерено и умишлено се опитва да саботира опитите да се овладее състоянието му. На 18.12.2020 г. д-р р. лично му връчил глюкомер за измерване на кръвна захар и 150 ленти, които му се полагат като прилагащ инсулинова терапия, като му показал как се борави с апарата и му казал, че след 2 седмици трябва да го предостави, за да може от мемори паметта, лекарят да проследи как се движат стойностите на кръвната му захар, но апаратът не е върнат.

По отношение на оплакването за неправомерно преместване в ЗОЗТ – Разделна е установено, че от 23.12.2020 Й. е в ЗОЗТ РАЗДЕЛНА където има лекар специалист – уролог, с който е обсъдена инсулинотерапията на лицето и неспазването на ХДР, д-р Берлин не е споменавал за някакви други оплаквания на лицето. Към 21.01.2021г. назначената терапия е инсулатард пенфил.

По отношение на оплакването на Й. за нарушаване правото му на медицинско обслужване и по точно на изискването чл.143, ал.1 от ЗИНЗС първоинстанционният съд е установил, че Й. се е вписал като лице, нуждаещо се от медицинска помощ - от лекар на 15.06.20г., 08.07.20г., 13.07.20г., 17.07.20г., 20.07.20г., 22.07.20г., 27.07.20г., 30.07.20г., 03.08.20г., 10.08.20г., 12.08.20г., 17.08.20г., 21.08.20г., 24.08.20г., 26.08.20г., 27.07.20г., 28.08.20г., 31.08.20г., 01.09.20г., 02.09.20г., 03.09.20г., 08.09.20г., 09.09.20г., 10.09.20г., 14.09.20г., 15.09.20г., 16.09.20г., 17.09.20г., 21.09.20г., 25.09.20г., 28.09.20г., 30.09.20г., 02.10.20г., 05.10.20г., 06.10.20г., 08.10.20г., 09.10.20г., 12.10.20г., 14.10.20г., 16.10.20г., 19.10.20г., 20.10.20г., 21.10.20г., 23.10.20г., 26.10.20г., 27.10.20г., 28.10.20г., 29.10.20г., 30.10.20г., 02.11.20г., 03.11.20г., 09.11.20г., 10.11.20г., 11.11.20г., 12.11.20г., 13.11.20г., 16.11.20г., 17.11.20г., 20.11.20г., 23.11.20г., 24.11.20г., 25.11.20г., 26.11.20г., 27.11.20г., 30.11.20г., 02.12.20г., 04.12.20г., 07.12.20г., 09.12.20г., 10.12.20г., 11.12.20г., 14.12.20г., 18.12.20г., 21.12.20г., 23.12.20г.

От амбулаторната книга /дневник/ на МЦ се установява, че през исковия период на ищеца многократно е назначавано лечение, извършвани са му прегледи, изследвани са му показатели – кр. захар и др. и са му давани лекарствени средства на дати: 11.06.20г., 15.06.20г., 18.06.20г., 22.06.20г., 23.06.20г., 24.06.20г., 25.06.20г., 29.06.20г.,

06.07.20г., 10.07.20г., 14.07.20г., 17.07.20г., 20.07.20г., 27.07.20г., 29.07.20г., 03.08.20г., 05.08.20г., 10.08.20г., 11.08.20г., 14.08.20г., 19.08.20г., 24.08.20г., 31.08.20г., 01.09.20г., 10.09.20г., 14.09.20г., 16.09.20г., 17.09.20г., 21.09.20г., 23.09.20г., 25.09.20г., 28.09.20г., 29.09.20г., 01.10.20г., 05.10.20г., 08.10.20г., 09.10.20г., 12.10.20г., 19.10.20г., 20.10.20г., 21.10.20г., 26.10.20г., 30.10.20г., 03.11.20г., 05.11.20г., 06.11.20г., 09.11.20г., 10.11.20г., 12.11.20г., 12.11.20г., 16.11.20г., 20.11.20г., 23.11.20г., 24.11.20г., 25.11.20г., 30.11.20г., 04.12.20г., 07.12.20г., 08.12.20г., 09.12.20г., 11.12.20г., 14.12.20г., 16.12.20г., 18.12.20г., 21.12.20г., 23.12.20г., 23.12.20г.

Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/155835a9-faae-4a9d-ab11-0009dae8d7ba