Решение № 851 от 22.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Стара Загора, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530100313 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Б. С. против „Фератум България” ЕООД, гр.София с обективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Молбата до съда е да бъде прогласен за изцяло недействителен Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., сключен между ищеца и „Фератум България” ЕООД, а в условието на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл.5, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Моли да бъде осъдено ответното дужество за сумата от 10,65 лева, недължимо платена по недействителен Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество „Фератум България” ЕООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят писмен отговор, в който молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и неподкрепени с убедителни доказателства, като им бъдат заплатени направените от тях разноски.

1

В исковата си молба ищецът твърди, че е страна по Договор №1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., сключен с „Фератум България“ЕООД. Съгласно Договор №1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., трябвало да върне сумата по кредита, която се явява сума от 693лева, при сума на получаване 600.00 лева, при лихва от 93 лева, при ГПР: 48.76%, лихвен процент от: 23.25%, при срок на кредита от 8 месеца, като връщането било уговорено на осем месечни вноски.

Съгласно чл.5 от представения и приет като доказателство по делото Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството Multitude Bank p.l.c., с цел да бъде обезпечен сключения Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г. като заплати сумата от 498 лева, подробно описана и дължима в чл.1.6 от договора за гаранция. Бил заплатил лично към Фератум България ЕООД, на 05.12.2024г. чрез превод от Банка ДСК АД, сумата в размер на общо 610.65 лева.

Счита, че Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.5 от Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза бил сключен Договор за гаранция/поръчителство била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

На първо място, Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, бил нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Закона за потребителския кредит въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водило до тяхната недействителност.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен и на специалните основания по чл.

22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в 2

Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД бил посочен лихвен процент от 35%, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му Липсва изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целият срок за кредита, или бил променлив.. Нарушението било още по-съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв бил общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на подзащитната ми и било основание за недействителност на Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., сключен с „Фератум България“ ЕООД.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Нямал погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено то кредитодателя не бил предоставян погасителен план, а единствено и само се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържал в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. В този смисъл била и трайната практика на: Решение № 526 от 02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VIII състав, Решение № 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав.

На следващо място, процесният договор не отговарял на изискванията 3 на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин в приложение № 1.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Отделно от това в чл.4 от Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., в графа годишен процент на разходите било посочено само числото 48.76, без да ставало ясно дали това бил процент или разход.

В чл.4 от Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., в графа годишен процент на разходите било посочено само числото 48.76, без да били посочени каквито и да е други уточнения.

Липсвали каквато и да е разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формира същият/. Просто било посочено числото 48.76.

Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирал годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях.

Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формирал същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвали. Следвало да се има предвид, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм било императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както било посочено и по горе, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите били изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Именно и поради това, Договор № 1408412 за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2024г., поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 498 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 48.76% чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над 10 пъти, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по 5

Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г.

Разпечатката съдържа 27 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1556bee6-c099-4489-8636-7e8dfadb69cc