Решение № 1206 от 22.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110164763 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. А. К., чрез пълномощника адв. М. К., срещу „Д Е“ ЕООД, ЕИК ххх.

Ищецът твърди, че на 26.11.2017г. между него и З С К.а като купувачи и ответното дружество като продавач е сключен предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот, според който ответникът се задължил да изгради и продаде на купувача следните собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в „Жилищна сграда с дентална клиника и подземни гаражи „А“, а именно: апартамент ххх, подземно паркомясто ххх и двойно подземно паркомясто ххх, при уговорена продажна цена в размер на 83 892 евро. Съгласно договора продавачът се задължил да завърши строителните работи за сградата и закупуваните имоти в срок до 31.12.2019г. ида въведе сградата в експлоатация с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.03.2020г., но не по-късно от 180 дни от заверяване на Акт 15. Между страните било уговорено, че крайният срок ще се счита спазен, ако до изтичането му е подписан Акт образец 15 и са входирани документи за издаване на разрешение за ползване на сградата. Страните уговорили също така, че при неспазване на крайния срок за завършване на строителството продавачът дължи неустойка в размер на 0,1% от сумата, платена до момента за всеки ден забава, но не повече от 10%. Посоченото в нотариалния акт разрешение за ползване било издадено от ДНСК на 14.09.2021г. или близо 16 месеца след изтичане на първоначално уговорения между страните срок за въвеждане на сградата в експлоатация. Искането за издаване на разрешение за ползване на строеж било подадено от ответника на 29.07.2021г. или близо 15 месеца след 1 срока, предвиден в договора, а Акт образец 15 бил заверен на 18.01.2021г. или близо 12 месеца след първоначално поетия от продавача срок за завършване на строителните работи. Поради изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи неустойка в максималния предвиден в договора размер от 10%, и моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8389,20 лева с левова равностойност от 16407,85 лева, представляваща договорна неустойка за забава, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът, чрез пълномощника адв. Р. М., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Ответникът не оспорва, че между страните са сключени предварителен договор и договор за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижими имоти, както и, че е уговорена неустойка в чл.3 от предварителния договор. Излага доводи, че не са налице основания за купувача да претендира неустойка, доколкото забавянето за снабдяване с Акт 16/Разрешение за ползване на сградата било свързано не с действия или бездействия на продавача и неизпълнение на негови задължения, а се дължало на изисквания от страна на общинските власти, неизпълнението на които било пречка да бъдат предприети действия по снабдяване с Акт 16/Разрешение за ползване на сградата, т.е. било свързано с извършване на действия от трети лица, които не са страни по договора. Към момента на подписване на нотариалния акт на 16.12.2021г. ангажиментите на продавача по изграждане на сградата и необходимата инфраструктура към нея в частта електрозахранване били уговорени в договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „Ч“ АД ххх ххх от 21.06.2018г., според който за присъединяването на сградата към разпределителната електрическа мрежа задължението на присъединяваното лице е да проектира и съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и да предостави разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване. Изпълнението на проекта за преоборудване на трафопоста не било задължение на продавача по предварителния договор и дружеството нямало правна възможност да въздейства върху този процес, който се развивал между други участници в строителството. Възможността да се подаде молба за издаване на разрешение за ползване била предпоставена от свързването на трафопоста, който следвало да бъде проектиран, преоборудван и въведен в експлоатация, което било отделно от изпълнение на задълженията по ххх 1202947305. Ответникът излага твърдения, че е проявил грижата на добър търговец и извън уговореното по договора за присъединяване е иззел изпълнението от разпределителното дружество, като е възложил изготвянето на проектите на „ххх“ ООД с цел да бъде ускорен процесът по изпълнението на строежа. Проактивните действия на ответното дружество довели до възможността да бъде извършено преустройството на трафопоста и замяната му с нов, въвеждането му в експлоатация и последващо снабдяване с 2

Разрешение за ползване и на строеж „Жилищна сграда с дентална клиника и подземни гаражи“. Поддържа, че ищецът тълкува уговорката за неустойка разширително, като изготвянето на проектите и предаване за съгласуване на инвестиционен проект за подобект „Преоборудване на съществуващ трафопост“ не са част от задълженията на „Д Е“ ЕООД и същите били извършени, за да бъде осигурено свързване на ТП и последващо снабдяване на жилищната сграда с разрешение за ползване. Поради това счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на дружеството за заплащане на неустойка и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 16 407,85 лв. /шестнадесет хиляди четиристотин и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща левова равностойност на уговорена между страните неустойка за забава в размер на 8 389, 20 евро по сключения помежду им договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по настоящото производство са отделени обстоятелствата, че между същите е налице съглашение - Предварителен договор от 26.11.2017г., по силата на който ответникът се задължава да построи, въведе в експлоатация чрез издаването на Разрешение за ползване, както и да прехвърли собствеността върху посочения в договора недвижим имот, в сроковете предвидени в Раздел III от същия, срещу задължението на ищеца в предвидените за това срокове, да заплати общата продажна цена на имота. Безспорно между страните е обстоятелството, че по силата на сключен между същите Нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижими имоти № ххх от 16.12.2021г., ответникът е прехвърлил на ищеца собствеността върху процесния недвижим имот. Като безспорно между страните, е отделено и обстоятелството, че за да бъде издадено Разрешение за въвеждане в експлоатация /т.нар. Акт 16/, е следвало същия да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа и съответно към обслужващия трафопост, чието преустройство е било необходимо.

Спорно между страните по делото е обстоятелството чие е било задължението, т.к. дали в тежест на ответника е било необходимото извършване на преустройство на съществуващия трафопост, с оглед присъединяването на сградата, в която се нахожда процесния недвижим имот към електроразпределителната мрежа, /което е било част от задълженията на ответника по сключения с ответната страна, предварителен договор от 26.11.2017г./, както и дали ищецът е бил поставен пред т. нар. “форсмажорни обстоятелства”, т. е. забавяне на изпълнението на задълженията му по 3 договора се дължи на причина, за която същия не носи отговорност.

От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява от фактическа страна следното:

С Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на “Ч р” АД” хххг., сключен между посоченото електроразпределително дружество и ответника, се предвижда присъединяването на процесните обекти към електроразпределителната мрежа, да се извърши чрез изграждане на кабелни линии ниско напрежение от ТП “А С” ххх, наричани за краткост “съоражения за присъединяване”, в съответствие със Становище от 21.03.2018г., относно условията за присъединяване на обекта.

В чл.3, ал.3 от същия договор, е предвидено, че за електрозахранването на обекта е необходимо в трансформаторния пост да се монтира нов трансформатор на мястото на съществуващия такъв, с по - висока мощност 800кVA; съществуващата вентилация да бъде преизчислена и обновена, както и да се положи кабел от трафопоста до главното електромерно табло на обекта. В ал.5 изрично е посочено, че същите условия за присъединяване са дадени и на “Т Т” ООД за “Високоетажна сграда - хотел” на ул. “Б м” ххх.

Последното обстоятелство кореспондира изцяло с представения и приет като доказателство по делото Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на “Ч р” АД” хххг. /чл.3, ал.2 от същия/, сключен между посоченото електроразпределително дружество и “Т Т” ООД за “Високоетажна сграда - хотел” на ул. “Б м” ххх, и касаещ същият трафопост - ТП “А С” ххх. Този договор бил изменен с последващо споразумение от 26.10.2020г., като към тази дата, по силата на чл.3, ал.2, вече не се предвиждало задължение за “Т Т” ООД, за преустройство на трансформаторния пост с монтиране на нов такъв.

Съобразно с Приложеното писмо от Столична Община, р-н “В”, за присъединяване на процесния недвижим имот към електроразпределителната мрежа, било необходимо да се представи разрешение за ползване на реконструирания трафопост чрез подмяна на съществуващия трансформатор с такъв с по-голяма мощност. За реконструкцията на същия било издадено Разрешение за строеж № Б-9/20.03.2020г. /л.144/ и определена строителна линия с Протокол за откриване на строителна площадка от 19.08.2020г., като за същия бил издаден и Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 28.04.2021г. / т.нар. Акт 15/, като изготвянето на инвестиционния проект за преустройството на трафопоста били възложени на “ххх” ООД от ответника, видно от представеното по делото , заверено копие от инвестиционен проект /л.135/.

За сградата, в която се нахождат процесния недвижим имот, бил издаден Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 18.01.2021г. / т.нар. Акт 15/, като за същия било издадено Разрешение за ползване /Акт 16/ от 14.09.2021г., по искане за издаването му, входирано в 4 съответната администрация на 29.07.2021.

Съобразно разпоредбите на сключения между страните предварителен договор, чл.3.1. от същия, крайният срок за завършване на строителните работи е 31.12.2019г., а за въвеждането на сградата в експлоатация с издаване на разрешение за ползване - 31.03.2020г., но не по-късно от 180 дни от издаване на Акт 15. При настъпване на форсмажорни обстоятелства, неизчерпателно посочени в договора, в т.ч. действия на властите, които не позволяват изпълнение на работите, т.к. обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на изпълнителя /ответника/, действието на договора се спира до тяхното отпадане, в т.ч. неустойки не се дължат, като при настъпването на такива обстоятелства изпълнителят /ответникът/ следва да уведоми в срок от 10 дни, както и да представи Сертификат за форсмажор, издаден от БТПП.

На основание приетото за установено от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното:

За основателността на иска по чл.92 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно доказване, че е било налице валидно възникнало задължение в тежест на ответната страна, обезпечено с клауза за неустойка. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, обезпечено с неустоечната клауза, респ. наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му за неизпълнението /наличие на форсмажорни обстоятелства/, както и другите си възражения, изложени в отговора на исковата молба.