Решение № 17 от 13.04.2021, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. ЛЕВСКИ , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20214410200020 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М. В. К. от гр.Б. срещу НП №2020-241-ЗЗ-556/17.09.2020, издадено от директора на ОДМВР – Плевен.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, като намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

За административно наказващия орган редовно призован – не се явява представител.

Изразено е писмено становище по жалбата. Административно наказващият орган счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Счита, че наложеното наказание по вид и размер съответства на извършеното нарушение. Изразява се становище, че неспазването на въведените противоепидемични мерки по 1 време на извънредното положение в борбата с Ковид-19 безспорно е довело до усложнената епидемична обстановка и са причинени значителни и трудно поправими вреди, включително непоправими такива за живота и здравето на гражданите на РБ, поради което счита че деянието не може да се приеме за маловажно. Направено е искане да се съобрази и обстоятелството, че целта на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани и че за своевременното справяне с пандемията от съществено значение е и единната позиция на законодателната, съдебната и изпълнителната власт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата, като излага подробни съображения.

Административно наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 26.04.2020 г. в 12:20 часа, в гр.Б., ул. *** до ВФ *** не е поставила на лицето си защитна маска или друго средство, покриващо носа или устата, в противоречие на т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01197/11.04.2020 г. на Министъра на Здравеопазването.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 209а ал.1 от ЗЗ във връзка с чл. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.

Въз основа на съставения АУАН административно наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, затова че на 26.04.2020г. в 12:20 часа в гр.Б. ул. *** до ВФ *** се е установило, че лицето на открито обществено място не е поставило предпазна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, в противоречие на т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В НП е отразено, че 2 лицето виновно е нарушило чл. 209а ал.1 от ЗЗ във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването и че при налагане на административното наказание е преценено, че осъщественото деяние не притежава качеството „маловажност“ по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане на разпространяването на Ковид-19 в страната, както и с оглед обстоятелството, че всяко забавяне на изпълнението или неизпълнение на противоепидемичните мерки може да причини значителни и трудно поправими вреди, включително непоправими такива за живота и здравето на гражданите.

Жалбоподателката дава обяснения по случая в проведено по делото съдебно заседание. Същата заявява, че отивала на работа, че в момента, в който отивала към спирката пушела цигара, че полицейската кола в момента в който си хвърляла цигара я спрели и й написали акт. Твърди, че маската й била в ръката и че нямало хора наблизо.

В качеството на свидетели са разпитани К. Л. А. – актосъставител, С. Е.

Н. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, както и М.П.Г. – доведена за разпит от жалбоподателката.

В показанията си, свидетелят А. заявява, че е съставен акт на жалбоподателката, за това, че не е поставила предпазна маска. Не си спомня датата и часа на нарушението, както и дали жалбоподателката е правила възражения. Не си спомня дали е имало струпване на хора.

В показанията си, свидетелят Н. заявява, че си спомня случая, че на жалбоподателката е съставен акт за неносене на маска, че не е имало струпване на хора, че е имало още една госпожа, която е била с маска и че отивали на работа. Не си спомня дали жалбоподателката е пушела цигара и не може да посочи имената на другата жена, тъй като на място не са й снемали самоличност.

От показанията на св. М.Г. се установява, че е колежка на жалбоподателката, че била на около 100-150 метра от М. зад нея, че ускорила хода си, за да я настигне и да продължат заедно, че в тоя момент видяла, че патрулната кола е спряла М., но не знаела за какво. Продължила да върви и я изчакала малко встрани. Че след това М. й обяснила, че я спрели за маска, след което заминали на спирката. Свидетелката е категорична, че не е имало 3 други хора по улицата, че когато стигнала до М., тя била до патрулната кола и полицаите разговаряли с М. и че в този момент М. била без маска, че след като й написали акта, тя сложила маска и продължили двете, а преди това не е обърнала внимание и не е видяла дали М. е била с маска. Заявява, че от разстояние няма как да види дали М. е пушила в момента цигара и че когато М. е била при полицаите и й съставяли акт, М. нямала маска.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че действително на посочените в акта и НП дата и място жалбоподателката е била на открито обществено място – улица и е била без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./ - каквото е изискването в т. 9 с която е допълнена заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. със заповед № РД01-197/11.04.2020 г. Нарушението е извършено на 26.04.2020 г. – т.е. към момента в който е била действаща разпоредбата на т. 9 от Заповедта на Министъра на здравеопазването.

В

НП както бе посочено по-горе е отразено, че административнонаказващият орган е преценил, че не е налице основание за приложение разпоредбата на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б „а“ от ЗАНН да предупреди нарушителя, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона.

Извършеното от жалбоподателката деяние представлява маловажен случай, тъй като същото е с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.

Деянието не е извършено умишлено. От показанията на разпитаната свидетелка М.Г. се установява, че след съставяне на акта М. е поставила маска и продължили двете. От показанията на свидетелите Г. и Н. се установява, че не е имало струпване на хора, т.е. не е установено в непосредствена близост да е имало други хора, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че жалбоподателката е била без поставена маска или друго предпазно средство.

Поради изложените съображения съдът счита, че е налице маловажен 4 случай и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски, а именно сумата от 300 лв. – представляваща заплатено възнаграждение за 1 адвокат в минимален размер.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №2020-241-ЗЗ-556/17.09.2020г, издадено от ВПД директор на ОДМВР – Плевен, с което на М. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., *** за нарушение за което е съставен АУАН № 68 серия АА бл. № 255369/26.04.2020 г., на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР - Плевен да заплати на М. В. К. ЕГН **********, с адрес: гр.Б., *** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд гр. Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5