Решение № 4935 от 03.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 03.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13786 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №

159/20.09.2017г. по гр.д. № 9412 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 30-ти състав П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „******е осъдена да заплати на А.К.А.,

ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. П. *** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и ч. 86 от ЗЗД сумата от 20 000лв.,ведно със законната лихва от 21.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно дело № 1297/2005г. по описа на СРС, 18-ти състав; сумата от 6161,71лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 21.02.2011г. до 20.02.2014г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 15лв. съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за обезщетение за забава за горница над 6161,71лв. до предявен размер от 10447,88лв. и за периода от 16.03.2009г. до 20.02.2011г.

Срещу така постановено решение e депозирана въззивна жалба вх.№ 5144843/04.10.2017г. от ответника по исковете - П.на Р.Б.в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди, обезщетение на които да съответства на сумата, за която иск е уважен. Не било установено ищецът да е преживял постоянен стрес, безпокойство, влошаване на здравословно състояние , пречки да изпълнява задълженията си като търговски директор поради забрана за пътуване, опетняване на името му. Показанията на свидетелите К.и Д.били схематични и не следвало да се кредитират, не били от естество да установят хипертонична болест, не било установено прекратяване на трудово правоотношение поради повдигнато обвинение. Взетите мерки за неотклонение били „ подписка“ и „парична гаранция“ е не били от естество да създадат твърдените неудобства. Не било установено близки и познати, клиенти да са променили отношението си към ищеца, поради което и доброто му име не било опетнено.

Размер на обезщетението не бил справедлив с оглед продължителността на производството, период, в който е продължило то. Не следвало да се присъжда лихва в определен размер, а само в определяем такъв. Ищецът станал повод за започване на производството срещу него с неправомерното си поведение, представляващо неуреждане на облигационни отношения, неправомерно изнасяне на стока. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият-ищец А.К.А., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд в тази част е правилно. Посочил е, че по делото били установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и претърпените от нея вреди. Здравословното състояние на ищеца и влошаването му, влошаването на семейните отношения, негативното отношение на клиентите на фирмата се установявало от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както се установявало и че забраната да пътува извън България и негативното отношение на клиенти бил освободен от заеманата длъжност в „Б.З.“ЕАД. Не бил станал причина за наказателното дело, присъден размер на обезщетението бил справедлив.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2655/21.02.2014г. на А.К.А., ЕГН ********** със съ9дебен адрес: адв.

П. *** срещу П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „******, с която е поискал от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва от 21.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в сила Присъда № 3/01.10.2008г. по ВНОХД № 1043/2008г. на СГС, 11-ти въззивен състав, потвърдена с Решение №

97/16.03.2009г. по н.д. № 37/2009г. на ВКС; сумата от 10447,88лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 16.03.2009г. до 20.02.2014, както и разноски по делото. Навел е твърдения, че на 18.02.2004г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК за това че от 01.09.2003г. до 25.11.2003г. като управител на „Х.И.95“ЕООД с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у управителя на „А.Т.“ ЕООД заблуждение, че ще му достави 11940кг. замразени малини и с това му нанесъл вреда в размер на 23650лв., наложена му била забрана да напуска предели на РБългария, обвинителни акт бил за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1,т. 4 пр.1 вр. с чл. 194, ал.1 от НК за това че отнел 11940кг. замразени малини от склад на Р.П.“ от владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и съгласие с намерение да ги присвои противозаконно, образувано било НОХД 1297/2005г. с Присъда от 15.01.2007г. бил признат за виновен, потвърдена от СГС , като наказание било три години лишаване от свобода отложено изтърпяване с изпитателен срок от 5 години, едва на 12.06.2007г. била отменена мярката забрана за напускане на РБ. Посочил е, че производството по ВНОХД 918/2007г. било възобновено по негово искане с Решение № 96 по НД № 55/2008г. на ВКС и с присъда от 01.10.2008г. по ВНОХД 1043/2008г. на СГС, 11 въззивен състав, потвърдена с решение от 16.03.2009г. на ВКС по НД № 37/2009г. бил оправдан. Посочил е, че ответникът поискал възобновяване на наказателното дело но с Решение от 05.06.2009г. по НД № 220/2009г. на ВКС искането било оставено без разглеждане. Посочил е, че в следствие на така повдигнато и поддържано обвинение в продължение на повече от 5 години претърпял неимуществени вреди, справедливо обезщетение на които било в размер на 20 000лв. Посочил е, че през цялото време била под постоянно напрежение и стрес,здравословното му състояние се влошило, като заболял от хипертония и му се наложило да посещавали лекари, ежедневна употреба на медикаменти за успокоение и регулиране на кръвното налягане и сърдечната дейност. Обвинението препятствало пътуванията му извън страната от 2004г. до 2007г., а основните му служебни задължения като търговски директор на „Б.З.“ ЕАД изисквали такива пътувания, наложило се колеги да го заместват при тези пътувания и забраната за напускане на страната не останала скрита за тях. Опетнено било доброто му име на честен и лоялен човек, накърнило самооценката и обществената оценка за него, засегнало доверието на близки и познати, на търговски партньори. Колегите и търговските партньори се държали дистанцирано с ищеца. Претендирал е разноски.

Ответникът – П.на

Република Българя, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете.

Навела е твърдения, че ищецът не е претърпял вреди, за които е предявил иска, те не били причинени от поведението на ответника, а и размер на претенции бил прекомерен. Посочил е, че не бил разпространявал информация за наказателно дело и не отговаря за отзвука на същото сред обществото, не били търпени вреди от забрана за пътувания, защото при нужда и искане за същото такива пътувания били разрешавани. Посочил е, че взети мерки за неотклонение не променили съществено обичайния начин на живот на ищеца, причина за наказателно дело било поведение на ищеца – неправомерно неуредени облигационни отношения; неправомерно изнасяне на стока. Не се дължала лихва след постановяване на оправдателна присъда. Иск за лихва бил погасена по давност за периода до 16.03.2012г.

По делото е приложено НОХД № 129/2005г. по описа на

Софийски районен съд, 18-ти състав, съгласно което на

10.02.2004г. А.К.А. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК за това, че от 01.09.2003г. до 25.11.2003г. като управител на „Х.И.**“ЕООД с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у управителя на „А.Т.“ ЕООД заблуждение, че ще му достави 11940кг. замразени малини и с това му нанесъл вреда в размер на 23650лв., взета е мярка за неотклонение „подписка“, на 18.02.2004г. му е забранено от П.да напуска предели на Република България, разпитан е по досъдебно дело на 10.02.2004г. и на 18.02.2004г., на 08.03.2004г. са проведени 3 очни ставка с негово участие , като му е предявено и предварителното производство, след връщане за доразследване на 08.10.2004г. ищецът е привлечен за обвиняем в престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с чл. 194, ал.1 от НК за това, че отнел 11940кг. замразени малини от склад на Р.П.“ от владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и съгласие с намерение да ги присвои противозаконно, като е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ , разпитан е на 08.10.2004г. , на 18.10.2004г. му е наложена забрана да напуска предели на РБ , на 20.12.204г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1,т. 4 пр.1 вр. с чл.

194, ал.1 от НК - извършено с камион и в големи размери, бил е разпитан , по внесения обвинителен акт е бил образувано било НОХД 1297/2005г. с Присъда от 15.01.2007г. бил признат за виновен в това, че на 11.09.2003г. отнел 9460кг. замразени малини от склад на Р.П.“ от владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и съгласие с намерение да ги присвои противозаконно като кражба е в големи размери извършена с хладилен камион- престъпление по чл. 195, ал1 т. 4 пр. 1 вр. с чл. 194, ал.1 от НК , оправдан е по това обвинение за 2480кг. замразени малини, като е наложено наказание три години лишаване от свобода с отложено изтърпяване с изпитателен срок от 5 години. В хода на същото са проведени 7 съдебни заседания с участието на ищеца, на 07.12.2006г. по негово искане му е разрешено да напусне предели на Р.Б.за 15 дни. Присъдата е потвърдена от СГС на 18.06.2007г. по дело № 918/2007г. на СГС, като по същото е проведено едно съдебно заседание и на 12.06.2007г. е отменена забраната на А. да напуска предели на страната. Тази присъда на СГС е отменена от ВКС по реда на възобновяване на наказателни дела и било образувано НОХД 1043/2008г. на СГС, по което са проведени две съдебни заседания с участието на А.А. и с Присъда от 01.10.2008г. е отменена присъдата на СРС като А.А. е признат за невиновен по повдигнато обвинение, че на 11.09.2003г. отнел 9460кг. замразени малини от склад на Р.П.“ от владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и съгласие с намерение да ги присвои противозаконно като кражба е в големи размери извършена с хладилен камион- престъпление по чл. 195, ал1 т. 4 пр. 1 вр. с чл. 194, ал.1 от НК, присъдата е потвърдена с Решение от 16.03.2009г. на ВКС по НД № 37/2009г. , по което е проведено едно съдебно заседание с участие на А.А..

Искането на П.от 30.03.2009г за възобновяването на делото е оставено без разглеждане от ВКС с Решение №

229/05.06.2009г. по дело № 220/2009г. на ВКС, по което е проведено едно публично съдебно заседание с участието на А.А..

По делото е приета карта за профилактичен преглед, ехография, съгласно които при преглед на 05.05.2009г. от кардиолог е установена хипертония, а при изследване на 05.06.2009г. е установено лекостепенна левокамерна хипертония.

Приета е декларация от ищеца от 17.06.2009г., с която е заявил, че е запознат с изследванията и в случай на инцидент по време на участие в играта „Survivor“ няма за има претенции към организатор, продуценти, екип за настъпили вреди.

Приета е декларация за участие в играта „Survivor“ подписана от ищеца на 09.06.2007г., Приложение