Решение № 4878 от 30.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4878 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110210905 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на «България Еър» АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.София, район «Слатина», Аерогара София, бул.»Брюксел» № чрез пълномощника му –юрк.Д. против Наказателно постановление № 337/20.07.2023 г., издадено от Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.

20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ .

С жалбата се релевират доводи, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Като такива се сочат разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. Твърди се, че нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е неприложима, тъй като същата създавала задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не за превозвача, какъвто е санкционираното дружество. Изтъква се, че нормата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е бланкетна, като в случая в АУАН и НП не били 1 посочени материално-правните норми от друг нормативен акт, които въвеждали изискването за притежаване на валидна виза или разрешение за пребиваване от съответното лице. Като нарушени се сочат и разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН . Твърди се, че в АУАН и НП липсва ясно, точно и пълно описание на елементите от състава на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, тъй като не било посочено изрично каква е била нередовността на притежавания от превозения пътник документ. По този начин съществено било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател. Навеждат се и възражения за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Твърдят се нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН не било посочено качеството на описания в акта свидетел –дали е присъствал при установяване на нарушението или е свидетел при съставянето на акта.

На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че в случая не е извършено твърдяното административно нарушение, тъй като се касаело за вътрешен за Европейския съюз полет, при който виза не се изисквала по аргумент от чл. 1 § 1 от Регламент (ЕО) 539/2001 . Сочи се още, че с Регламент ( ЕО) № 526/2006 г. е премахнато извършването на граничен контрол на лица, пресичащи вътрешните граници на държавите-членки на ЕС, като в регламента се установявали правилата за граничен контрол на лица, пресичащи външните граници на Общността и условията за преминаването им от граждани на трети страни.

По изложените аргументи се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно привозан, не изпраща процесуален представител.

Наказващият орган - Началник на ГПУ-София към РДГП-АерогариГДГП-МВР, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото приема за установено от фактическа страна следното: доказателства,

На 05.06.2023 г. около 14:30 ч. в град София, на ГКПП - Аерогара София била извършена гранична проверка на влизащи в страната пътници, пристигнали с полет № FB462 от Амстердам до София с превозвач 2

«България Еър» АД. Свидетелят Е. Н., заемащ длъжността младши експерт, командир на отделение към ГКПП - Аерогара София, извършил преглед на документите на пристигналия с цитирания полет пътник Ху Лин (Hu Lin) роден на г., гражданин на Китай, притежаващ паспорт № Е69116580, издаден на 22.02.2016 г.

В хода на проверката било установено, че пътникът не притежавал валидна виза или разрешение за пребиваване в Република България.

Независимо от това превозвачът издал билет и бордна карта на лицето и го превозил до територията на Република България. Тъй като Ху Лин (Hu Lin) не притежавал виза или разрешение за пребиваване, той не бил допуснат в страната, понеже не отговарял на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, поради което и бил изготвен отказ за влизане в страната.

За така констатираното нарушение, на 29.06.2023 г. по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, свидетелят Н. съставила срещу превозвача «България Еър» АД, ЕИК 000633828, Акт за установяване на административно нарушение № 323 (бл. № 276835/29.06.2023 г.). Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ .

Актът бил предявен на упълномощен представител на дружествотожалбоподател Л И Д. на 30.06.2023 г., който след като се запознал със съдържанието му, го е подписал с отбелязване, че има възражения и направил искане административнонаказателното производство да бъде прекратено. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били депозирани възражения.

От описаното в акта се установява, че се касае за извършен полет на 05.06.2023 г. № FB492 от Цюрих до София, с който е пристигнал пътникът Ху Лин (Hu Lin) роден на г., гражданин на Китай, притежаващ паспорт № Е69116580, издаден на 22.02.2016 г., без да притежава валидна виза или разрешение за пребиваване в Република България. Лицето не отговаряло на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, поради което не било допуснато в страната.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, в обстоятелствената част на което е посочен полет FB462 от Амстердам (Холандия) за София (България), при който превозвачът е превозил лицето Ху 3

Лин до РБългария без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи -билет и бордна карта. Лицето не отговаряло на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.б от Регламент (ЕС) 2016/399. С цитираното НП на основание чл. 51 ЗЧРБ за нарушение чл. 20, ал.

1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ , дружеството-жалбоподател било санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на пълномощник на дружеството –жалбоподател на 27.07.2023 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетеля –актосъставител и приобщените по делото по реда на чл.283 НПК вр.чл.84 от ЗАНН писмени доказателства – докладна записка рег. № 8177р-19226/30.06.2023 г., покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, покана за доброволно изпълнение до «България Еър» АД, ЕИК , съобщение № 8177р16427/05.06.2023 г., отказ за влизане в страната № 315/05.06.2023 г., Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. относно определяне на длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, които да съставят АУАН и да издават НП по ЗЧРБ, Заповед № 4064з-492/29.05.2023 г., от която произтича материалната компетентност на лицето издало обжалваното НП, пълномощни и др.

Съдът кредитира показанията на свидетеля-актосъставител, който добросъвестно заяви при разпита си, че няма конкретен спомен за случая, тъй като извършва много такива проверки и съставя множество актове за констатирани нарушения по ЗЧРБ. Ето защо, показанията на свидетеля не спомагат съществено за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване. В тази връзка съдът кредитира писмените доказателства по делото – докладна записка рег. № 8177р-19226/30.06.2023 г., съобщение № 8177р16427/05.06.2023 г., отказ за влизане в страната № 315/05.06.2023 г., от които безспорно се устновява, че лицето Ху Лин ( Hu Lin) роден на г., гражданин на Китай, притежаващ паспорт № Е69116580, издаден на 22.02.2016 г. е пристигнало в РБългария с полет на авиокомпания „България Еър“ АД от Амстердам до София, без да притежава валидна виза или разрешение за пребиваване в Република България.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът 4 прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол санкционен акт и от лице, което има право на жалба.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП изхождат от съответните длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ, както и приложените към материалите на делото Заповеди , поради което приема възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Налице е и редовна процедура по връчването им на пълномощник на дружеството- жалбоподател.

По –нататък, като основателни съдът възприема възраженията в жалбата, че в АУАН и НП са нарушени императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т.

4 и т. 5 ЗАНН , респективно - на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, тъй като както беше посочено по –горе, в акта и в наказателното постановление е описан различен полет, с който е пристигнало в РБългария лицето Ху Лин, с посочени идентични данни в двата акта. Въпреки това, обаче както в АУАН, така и в НП е посочена, като нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда -Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи: наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя;

Цитираната правна норма не е свързана с нарушение на задължение във 5 връзка с превозването на лицето до Република България, а само със задължение за проверка на документи: – редовността на документ за пътуване, какъвто е националният паспорт на лицето, като превозвачът е задължен да извърши проверка за "наличието на българска виза, когато такава е необходима".

Нещо повече, в чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не се съдържа забрана да бъде превозен чужд гражданин до Република България без валидна виза или разрешение за пребиваване, каквото неизпълнение на задължение се твърди, че е допуснало дружеството превозвач. Наличието на виза при влизане на територията на РБ, следва от разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламента, гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение 1, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавитечленки. Тази разпоредба, обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което е в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗАНН. Същото е от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице и препятства възможността му адекватно да я организира (в този смисъл е и Решение № 6664/24.11.2020 г. по КАНД № 8034/2020 г. по описа на АССГ).

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които се накърнява правото на защита на нарушителя, който не е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на обвинението, въпреки, че е категорично установено по делото, че с полет FB462 от Амстердам за София (България), е пътувало лицето Ху Лин, китайски гражданин, който не е притежавал валидна виза или разрешение за пребиваване. Безспорно е, че това не е било установено от превозвача преди да извърши услугата по превоза и преди да бъде издаден превозен документ – билет и бордна карта.