Решение № 61 от 17.06.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Каварна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100509 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от *** ЕАД, чрез юрк. В. Н., срещу Д. П. Г. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответницата Д. П. Г. е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на потребители в ***. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 1, находящ се в ***, ***, през периода 31.07.2021 г. до 30.09.2023 г., но не била заплатила цената на същата. Въпреки многократните покани, до настоящия момент задълженията не били заплатени. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 286 по описа за 2024 г. на Каварненски районен съд.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 2065,10 лева, представляваща стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2021 г. до 30.09.2023 г., ведно 1 със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 617,98 лева представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 31.08.2021 г. до 27.05.2024 г. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Чрез назначения от съда особен представител и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Г. е подала отговор на исковата молба. Исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се, че между *** ЕАД и ответника има сключен договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва се ответницата да е ползвала за отопление и за битово горещо водоснабдяване топлинна енергия на претендираната стойност като качество и количество. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило точно задълженията си по договора, като не е престирало дължимото от него в срок и като качество и количество, поради което не му се дължи плащане по договора. С изложените мотиви с е моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание назначеният от съда особен представител на ответника, с оглед събраните в процеса доказателства моли за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните намира, че в процесния случай са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. В съдебно заседание, назначеният от съда особен представител на ответника заявява, че с оглед събраните в процеса писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което прави признание на иска. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията за постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като предявения иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен. Към решението си съдът не излага мотиви, като изрично указва, че то се основава на признанието на иска от страна на ответника.

2

Считано от 01.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в общ размер на 802,12 евро, от които 39,74 - платена държавна такса, 230,08 евро – възнаграждение за особен представител, 452,30 евро – възнаграждение на вещо лице и 80,00 евро определено от съда юрк. възнаграждение за процесуално представителство, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по Тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 422 от ГПК.

Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 52,99 евро – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Каварненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, ***, ***, дължи на *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата в размер на 1056 евро (хиляда петдесет и шест евро), представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2021 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.05.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението и сумата 315,88 евро (триста и петнадесет евро и осемдесет и осем евроцента), представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2021 г. до 27.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. № 141 от 26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 3

286/2024 г. по описа на Районен съд Каварна.

ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, ***, ***, да заплати на *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата от 802,12 евро (осемстотин и две евро и дванадесет цента), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 52,99 евро (петдесет и две евро и деветдесет хи девет цента), представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 286/2024 г. по описа на РС Каварна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 4