Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 6 от 13.06.2022, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Наказателно дело от общ характер 316/2020
Вид
Присъда № 6
Подписан
13.06.2022
В сила
03.05.2023
Състав
Таня Генчева Спасова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ от 06.07.2022 г. по НОХД № 316/2020 г по описа на РС-А..

Съдебното производство е образувано по внесен от РП-А. обвинителен акт срещу Р. Д. К. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. А., с постоянен адрес в гр. А., ***, български гражданин, неосъждан, за това, че на 29.04.2019 г. в гр. А., обл. Б., в парк „***“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на Б. И. Б. от гр. А., обл. Б., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /фрактура на десен долночелюстен ъгъл/, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ от една година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Поддържа, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства. Аргументира се относно правната квалификация.

Частният обвинител и граждански ищец Б.Б. чрез повереника си адв. С.К. също пледира за осъдителна присъда, като счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде отложено при изпитателен срок от три години, като желае да бъдат обезщетени неимуществените вреди на пострадалия, причинени от неправомерните действия на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия адв. П.Д. пледира за оправдателна присъда, като навежда подробни аргументи за недоказаност на повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна. Сочи, че обвинението не се доказва от събраните по делото доказателства, излагайки подробни възражения срещу аргументите на прокурора.

Счита, че по делото няма събрани по надлежен ред доказателства, които да установяват обвинението и най-вече да разколебаят обясненията на подсъдимия, в които същият описва различен механизъм на получаване на телесното увреждане от пострадалия.

Подсъдимият дава подробни обяснения и също пледира за оправдателна присъда.

По делото са събрани многобройни гласни и писмени доказателства. Разпитани са пострадалият свидетел Б.Б., както и свидетелят Д.М. - очевидец на инцидента между Б.Б. и подсъдимия Р.К. в парк „***” в гр. А.. Разпитан е свидетелят К.К., който срещнал пострадалия свидетел Б.Б. и придружаващия го Д.М. непосредствено след инцидента, докато двамата се връщали от парка. Разпитан е полицейския служител Т.К., който е приел сигналите и сведенията на двамата участници в инцидента в РУ-А. непосредствено след инцидента. Разпитан е свидетелят А.А., който също заявява, че е очевидец на инцидента, макар да е останал незабелязан от двамата участници в инцидента и присъствалия на място свидетел Д.М.. Разпитана е свидетелката Росица Николова-Златева, която не излага данни, свързани с инцидента в парка. Прочетени по реда на чл.284, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК са показанията на свидетеля Т.К., като съдът не констатира съществени противоречия, а изцяло възприема обяснението на свидетеля в съдебно заседание, че с оглед отдалечеността във времето няма ясни и конкретни спомени относно случилото се. Прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК са показанията на свидетеля Д.М., дадени пред съдия на ДП.

По ДП е била назначена съдебно медицинска експертиза, възложена на вещото лице К. Я. – съдебен медик. Данните сочат, че вещото лице е преустановило дейността си и след този момент въпреки положените усилия за неговото редовно призоваване вещото лице не е било открито, съответно въпреки изричното искане на защитата не е 1 било възможно неговото изслушване в съдебно заседание и приемане на изготвеното на ДП заключение. Поради това в хода на съдебното следствие отново е назначена единична съдебно медицинска експертиза със задачите от ДП, възложена на вещото лице П.П. – съдебен медик. Същевременно от защитата в съдебно заседание от 30.11.2020 г. е представен диск със снимки на телесни части, за които се заявява, че съдържат изображения на уврежданията на подсъдимия, получени в следствие на инцидента в парка. По повод представения диск по искане на страните е назначена комплексна съдебно техническа и медицинска експертиза, възложена на вещите лица К.К. и П.П.. След изготвяне на заключенията по двете експертизи - единична СМЕ и комплексна съдебно техническа и медицинска експертиза, по отношение на вещото лице П.П. са настъпили промени в здравословното състояние, които са го влошили до степен, че не е било възможно изслушване в съдебно заседание. След положени неуспешни процесуални усилия за неговото редовно призоваване и изслушване в съдебното заседание, за което е имало изрично искане от страна на защитата, съдът с ново определение в съдебно заседание от 13.01.2022 г. е назначил самостоятелна техническа експертиза, възложена на вещото лице К.К. и самостоятелна СМЕ, възложена на вещото лице Г. М., която да отговори както на задачите от ДП, така и на новите задачи, поставени в съдебно заседание във връзка с изображенията върху диска.

Както СТЕ, така и СМЕ са били изпълнени, по делото са депозирани писмените заключения на вещите лица и съответно по изричното искане на защитата вещите лица са били изслушани устно в съдебно заседание, като на страните е предоставена исканата възможност за непосредствен разпит на вещите лица.

Вещото лице К.К. е представил заключение, обективирано в протокол № 6/2022 – 2 от 24.01.2022 г. и е изслушан в съдебно заседание от 03.02.2022 г. Заключението е прието с изрично определение в съдебно заседание от 03.02.2022 г. Изрично в съдебно заседание вещото лице К.К. е посочило, че е допуснало техническа грешка в писменото заключение при изписване на датата на протокол № 6/2022 – 2, като същата се чете 24.01.2022 г. вместо вписаната 24.01.2021 г.

Вещото Г. М. е представила заключение, обективирано в СМЕ № 90/2022 г., изслушана е в съдебно заседание на 13.06.2022 г. и съответно заключението е прието в същото съдебно заседание с изрично определение от 13.06.2022 г.

А.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно от събраните гласни доказателства и обясненията на подсъдимия К. в съдебно заседание се установява, че подсъдимият К. и пострадалият Б. се познават преди инцидента в парк „***” на 29.04.2019 г., описан в обвинителния акт.

Отношенията им били влошени, а причина за влошаване на отношенията била служебната дейност на подсъдимия К., който работел в Община А., осъществявайки надзор над безстопанствените кучета в населеното място. Същевременно пострадалият Б. и неговото семейство отглеждали кучета в двора си. Кучетата им били пускани и се разхождали свободно на улицата, по повод на което в Община А. имало постъпили сигнали от граждани. Извършените проверки от подсъдимия К. довели до скандал с членове от семейството на пострадалия Б. и съответно отношенията с пострадалия се изострили и особено се влошили, след като подсъдимият К. потърсил съдействие от полицията. Във връзка с влошените отношения фактическите данни са безспорни, като се съдържат както в обясненията на подсъдимия К., така и в показанията на 2 пострадалия Б., който не отрича, че неколкократно е бил търсен от органите на МВР във връзка с жалбите на подсъдимия срещу него и семейството му. Свидетелят Д.М. също споделя в съдебно заседание за отправен в негово присъствие неприличен жест /среден пръст/ от пострадалия Б. към подсъдимия К. около десет дни преди инцидента в парк „***“.

Инцидентът, за който е повдигнато обвинение, се случил на 29.04.2019 г. в гр.

А., парк „***”. В ранния следобед пострадалият Б. и свидетелят Д.М. карали велосипеди в парка. Решили да се връщат, когато забелязали подсъдимия К. по алеята в парка. Последният бил с мотопеда си и се приближил към тях. Разменили си реплики с пострадалия Б., като и двамата слезли от превозните си средства, заставайки на разстояние от пет-шест метра един срещу друг на алеята в парка. Подсъдимият К. направил една-две крачки и ударил с юмрук в лицето пострадалия Б., който се присвил и след това побягнал през поляната в парка. Подсъдимият К. направил опит да тръгне след него, но веднага се отказал, качил се на мотопеда и си тръгнал. Развитието на инцидента е подробно описано от пострадалия Б., като изложените от него данни се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля Д.М.. Свидетелят Д.М., който се движел малко по-напред от пострадалия Б., възприел репликата му „какво стана, какво правиш”. Именно тогава се обърнал, за да потърси приятеля си и го видял на пет-шест метра от подсъдимия. Възприел движението на подсъдимия К., който направил еднадве крачки към пострадалия Б. и удара с юмрук, който подсъдимият нанесъл в лицето му. Опитал се да се намеси, като веднага тръгнал към тях, говорейки успокоително на подсъдимия К. – „че са от един квартал”. Последният му отговорил „нали той искаше да ме бие” и си тръгнал с мотопеда. На връщане от парка двамата свидетели се срещнали с техен съсед - свидетеля Константин К., който отивал в посока към парка, за да кара велосипед. Свидетелят Константин К. видял първо пострадалия си съсед Б., който бил по-напред и бутал велосипеда си. Направило му впечатление, че изглежда уплашен и че има кръв по устната от дясната страна. Попитал го „какво става”, но Б. отминал без да отговори. Веднага след него се появил свидетелят Д.М., който на въпроса „какво се е случило” отговорил „остави, не ти е работа, Румен го удари”.

След инцидента в парка и двамата участници в него са отишли в РУ-А., за да се оплачат. Приел ги полицейският служител на смяна - свидетелят Т.К.. Свидетелят възприел и двамата участници в конфликта непосредствено, като заявява, че по подсъдимият не е имало видими белези на увреждане, докато пострадалият се оплаквал от болки в челюстта, поради което полицейският служител му предложил да посети съдебен лекар, който да установи уврежданията. Както се посочи по-горе, освен че свидетелят Т.К. е разпитан в съдебно заседание, прочетени по реда на чл.284, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК са показанията от ДП, като съдът не констатира съществени противоречия, а изцяло възприема обяснението на свидетеля в съдебно заседание, че с оглед отдалечеността във времето няма ясни и конкретни спомени относно случилото се.

Както пострадалият Б., така и подсъдимият К. са представили съдебно медицински удостоверения, приложени по ДП. Видно е, че СМУ на пострадалия Б. е издадено непосредствено след деня на инцидента – на 30.04.2019 г., а на подсъдимия К. няколко дни след инцидента – на 02.05.2019 г.

От пострадалия Б. е представено СМУ № 84/2019 г. от д-р К. Я., който при прегледа на 30.04.2019 г. е констатирал фрактура на дясна долна челюст с травматичен оток на дясната лицева половина, като е посочил, че е възможно травмата да е причинена по време и начин, както съобщава пострадалият – удари с юмруци в лицето.

3

Причинено е трайно затруднение на дъвченето и говоренето.

От подсъдимия К. е представено СМУ № 94/19 г. от д-р П.П., който при прегледа на 02.05.2019 г. е установил охлузвания и драскотини по крайниците, които е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия – сборичкване и падане върху колелото с лицето, което се опитало да му посегне. Причинени са болки и страдания.

Увреждането, получено от пострадалия Б., се оказало трудоемко за посетения зъболекар, който го насочил към лекар в гр. Б.. След направена снимка, при която се установила фрактура на дясната долна челюст, се наложило оперативно лечение – „отворено наместване на мандибуларна фрактура“, поради което пострадалият бил приет по спешност още на 30.04.2019 г. в МБАЛ „***“ ЕАД-В., в която била извършена операцията. Бил изписан на 05.05.2019 г., за което по ДП е представена епикриза от Клиника по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „***“ ЕАД-В..

Констатираното увреждане на пострадалия Б. и механизма, по който е получено, се потвърждават от заключението на вещото лице Г. М. по СМЕ. Касае се до фрактура на долната челюст в областта на десния ъгъл, която е лекувана оперативно с остеосинтеза и фиксация, съответно на пострадалия Б. е причинено трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок повече от 30 дни. Вещото лице е категорично, че травмата отговоря да е получена по време и начин, както се съобщава – от действието на твърд тъп предмет, каквато характеристика притежава и юмрука на човек. В съдебно заседание вещото лице Г. М. изключва възможността травмата да е получена по друг механизъм – чрез падане върху колело или друг терен. Подробно обяснява, че се касае до конкретна травма - фрактура на дясна долна челюст, при което от външна страна е установен само травматичен оток на дясната лицева половина, без други увреждания по лицето и тялото на пострадалия. При липса на други видими наранявания вещото лице изключва възможността травмата да е получена по друг начин, какъвто е падането върху колело или друг терен. Вещото лице сочи също, че се касае до счупване само в дясната част при затворени /сключени/ челюсти. Именно тогава при директен страничен удар, цялата ударна сила пада на страната на приложението, където се наблюдава увреждането във вид на фрактурна линия или изронване на компактния слой на костта. В съдебно заседание допълнително обяснява, че в противен случай би се счупил ставния израстък и от другата страна на челюстта, а такива увреждания няма установени. Получените увреждания, каквито са конкретната травма от дясно на челюстта и установения при прегледа по СМУ от външна страна травматичен оток като единствено видимо увреждане дават основание на вещото лице Г. М. да заключи в съдебно заседание, че травмата е получена по начина, посочен от пострадалия Б. – чрез директен удар от дясната страна на лицето при заключени челюсти. Потвърденият от вещото лице механизъм на получаване на травмата е изяснен не само от показанията на пострадалия Б., но и от показанията на свидетеля Д.М., който е възприел удара, нанесен от подсъдимия К. от дясно встрани на лицето на пострадалия Б.. Възражението на защитата относно достоверността на показанията на свидетеля Д.М. съдът не възприема. Свидетелят Д.М. е пряк очевидец на случилото се в парка, като в съдебно заседание обяснява подробно механизма – удар с юмрук, нанесен от подсъдимия К. на пострадалия Б. встрани в лицето от дясно. Не са налице твърдените от защитата противоречия относно страната – дясна или лява, в която е ударен пострадалия Б. по лицето – свидетелят Д.М. сам изяснява в съдебно заседание т.нар. „противоречие“, като обяснява, че ударът е бил в дясно, но за него и позицията, в която се е намирал спрямо участниците в инцидента и по-конкретно Б., това се е 4 падало негово ляво, тъй като свидетелят е стоял срещу пострадалия Б.. Това обяснение изцяло кореспондира с останалите му показания относно началото на случката, при която сочи, че той се е движел по-напред от пострадалия Б. и едва когато чул отправените между двамата реплики се обърнал, за да види какво се случва между останалите зад него двама участници в инцидента. Ето защо при липса на вътрешни противоречия и като изцяло кореспондиращи с останалия доказателствен материал съдът няма основание да подлага под съмнения показанията на свидетеля Д.М..